Решение № 15274 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3114/2009 г.

Решение № 15274 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3114/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против Решение № 1127 от 8.12.2008 г., постановено по адм. дело № 3540 по описа за 2008 г. Административен съд София-град. Релевират се доводи за неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът - Армен Мачкалян оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Същото е било постановено по нередовна жалба - не е бил изяснен предметът на спора - коя от двете принудителни административни мерки е предмет на обжалване. Иска решението да се обезсили, делото да се върне на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовността на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалбата на Армен Мачкалян, гражданин на Армения против заповед № З-1233/20.02.2004 г. на директора на СДВР, с която на осн. чл. 41, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), въз основа на мотивите посочени в Предложение от 20.02.2004 г., на осн. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка принудително отвеждане до граница. Със същата заповед чужденецът е настанен в Дом за принудително настаняване на чужденци. Жалбата е насочена против заповедта, без уточнение към кое от двете волеизявления, поради което и съдът се е произнесъл по отношение на заповедта във всичките й части. С обжалваното по касационен ред решение съдът е отменил решението, като е приел, че административният орган е нарушил съществено административнопроизводствените правила, като не е уведомил чужденеца за започване на административното производство по налагане на мярката, връчил е заповедта едва на 9.05.2008 г., с което не му е осигурил възможността да реализира правото на защита. През периода между нейното издаване и връчване в личната сфера на жалбоподателя са настъпили събития, които обезсмислят съдържанието й, а изпълнението на наложената мярка би нарушило чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, което е материална незаконосъобразност на заповедта. Решението е валидно, допустимо, но е неправилно. Съдът се е произнесъл по жалбата, насочена против заповедта в нейната цялост, като с решението заповедта е отменена изцяло. Налице е съвпадение между предмета на обжалване и обективните предели на решението, поради което решението не е недопустимо. Материалната законосъобразност на административния акт се проверява чрез проверка за съответствието му с материалния закон, действащ към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК. На установяване подлежат само тези нови факти, възникнали след постановяване на акта до приключване на устните състезания, които са от значение за делото. В конкретния случай новите фактически обстоятелства, биха обосновали материалната незаконосъобразност, ако имат пряко отношение към основанието, на което е издадена обжалваната заповед - чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ - пребиваване в страната след разрешения срок. Сключеният граждански брак с българска гражданка представлява основание за получаване на право на пребиваване в страната, но не може да се приеме като основание по чл. 142, ал. 2 от АПК. Налице е съответствие между правните и фактическите обстоятелства, послужили като основание за издаване на заповедта, поради което изводът за материалната й незаконосъобразност е неправилен. Не се споделя изводът, че установените нарушения на административно-производствените правила са нарушили правото на защита, тъй като правото да се обжалва административния акт не е било препятствано, а гражданският брак, на когото се позовава жалбоподателят, макар и преди връчването, е сключен след издаване на заповедта. Видно от представеното в преписката предложение, чужденецът е влязъл в страната и пребивава в нея без разрешен срок. Производството по предоставяне на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците е приключило и същият не е получил закрила по реда на ЗУБ, поради което пребиваването му в страната към момента на издаване на заповедта е без основание. Действайки при обвързана компетентност, административният орган с оглед наличието на законовото основание по чл. 41, ал. 2 от ЗЧРБ, следва да наложи принудителна административна мярка. Предвид изложеното, обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Както се посочи, наличието на граждански брак с български гражданин е основание за започване на производство за получаване на право на пребиваване в страната, поради което не може да се приеме за основателно възражението за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, а вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,