Решение № 13474 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2009 г.

Решение № 13474 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Габрово, подадена чрез упълномощения юрисконсулт Момчил Недев, срещу решение № 77 от 12.06.2009 г., постановено по административно дело № 41 по описа за 2009 г. на Габровския административен съд, с което е отменена издадената от касатора писмена покана с изх. № 29-04-76/02.02.2009 г. за възстановяване на суми като получени без правно основание от "Диагностично-консултативен център 1 - Габрово" ЕООД, гр. Габрово в размер на 520,00 лева. В касационната жалба се релевира оплакване за недопустимост, нищожност и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209 от АПК. Ответната страна -"Диагностично-консултативен център 1 - Габрово" ЕООД, гр. Габрово, представлявано от управителя д-р Нели Атанасова Ноева-Метева, в представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на АС-Габрово. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Същата е подадена от надлежна страна в законоустановения четиринадесетдневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Габровския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от д-р Нели Атанасова Ноева-Метева, в качеството й на управител и представляващ "Диагностично-консултативен център 1 - Габрово" ЕООД - гр. Габрово, писмена покана с изх. № 29-04-76/02.02.2009 г. на директора на РЗОК -Габрово, за доброволно заплащане на сума, получена без правно основание от лечебното заведение в размер на 520.00 лева. Поканата се основава на констатациите във финансов протокол № 203/10.10.2008 г. за неспазен минимален болничен престой от 2 дни при лечението на ЗЗОЛ на възраст до 18 години с ИЗ № 20/04-05.02.2008 г. и ИЗ № 25/18-19.02.2008 г., с което не са изпълнени условията на т. 436.2А от раздел IV на решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК за завършеност на КП № 120 "Хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците", поради което сумата, заплатена за лечение на пациентите по тази КП следва да бъде възстановена. За да отмени оспорената писмена покана на директора на РЗОК - Габрово първоинстанционният съд е приел, че същата е незаконосъобразна. Направен е извод, че сумата от 520, 00 лв. не е неоснователно получена, а представлява дължимо плащане за реално осъществени от лечебното заведение хирургически/интервенционални и диагностични процедури на двама пациенти до 18-годишна възраст по посочените във финансовия протокол ИЗ № 20 и ИЗ № 25 от м. февруари 2008 г. И при двата случая неспазването на минималния болничен престой от два дни е в резултат на упражненото гарантирано право на пациента по чл. 90 от Закона за здравето (ЗЗ) . Административният съд е приел, че спорният по делото въпрос не е уреден с решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, но следва по аналогия да бъде приложено правилото на т. 218 от същия подзаконов административен акт, според което при смъртни случаи, настъпили по време на болничния престой, на изпълнителя се заплаща, ако са изпълнени условията по т. 217.1, 217.2 и 217.5, а именно: съответната КП е включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на БП и същата е извършена от посочените в договора специалисти, лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права (освен ако се касае за изключението, посочено в т. 217.2.) и извършената дейност по КП е отчетена при установените условия и ред. В случая тези условия били налице, поради което съдът е стигнал до извод, че сумата от 520.00 лв. не е неоснователно получена и не подлежи на връщане от лечебното заведение. Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно и изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно в обжалваното решение е прието, че не е извършено нарушение на чл. 236.2А от решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, където се дава определение за завършеност на клиничната пътека, каквато е и КП № 120. След като не се спори между страните, че по разглежданите две истории на заболяването са извършени основната хирургическа (интервенционална) процедура и определения брой диагностични процедури и необходимите следоперативни грижи, т. е. задължителните медицински дейности, не е налице неоснователно заплащане за неизвършена работа, когато пациентите са се възползвали от правата по чл. 90 ЗЗ и не е осъществен минималния болничен престой по клиничната пътека. В КП № 120 изрично е записано, че при лечение по клиничната пътека лечебното заведение е длъжно да осигурява правата на пациента, установени в Закона за здравето. Този текст на клиничната пътека препраща към чл. 90, ал. 1 от ЗЗ, съгласно който пациентът, съответно негов родител, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаване на започнатата медицинска дейност. Законодателят не е предвидил разпоредба, съгласно която при упражняване на правото по чл. 90, ал. 1 ЗЗ пациентът да е задължен да поеме разноските за лечението, а изпълнителят на медицинската помощ да може да го задържи в болничното заведение против волята му, за да бъде спазено изискването на КП за минимален болничен престой. Няма и правна норма, съгласно която в тези случаи разноските за лечението следва да се поемат от болничното заведение. Липсата на изрична регламентация на посочената хипотеза в решението на УС на НЗОК, относимо към процесния период, не изключва приложението на чл. 46, ал. 2 ЗНА . Съгласно цитираната разпоредба, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В т. 218 от решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК е уреден подобен на процесния случай и като е разрешил последния в съответствие с това правило Габровския административен съд не е нарушил закона. Обжалваното първоинстанционно решение като правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Доводите на касатора за недопустимост и нищожност на същото не намират опора в чл. 168 и чл. 127 АПК относно предмета на съдебната проверка и произнасяне по оспорването. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,