Решение № 12845 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16714/2013 г.

Решение № 12845 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16714/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" -гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2310 от 24.10.2013 г. по адм. дело № 1294/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХI състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Оспорва се изводът на АС Пловдив за незаконосъобразност на АПВ, като формиран при неправилна преценка на доказателствата и неправилно тълкуване на материалноправните разпоредби. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърден АПВ № 1241074 от 2.01.2013 г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Марин Димитров Митрушев, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното съдебно решение и за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил АПВ № 1241074 от 2.01.2013 г., издаден от Васил Георгиев Герджилов - инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив - ИРМ Кърджали, потвърден с Решение № 346 от 5.04.2013 г. на зам. -директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. Установява се, че по повод подадено от Марин Митрушев искане за прихващане или възстановяване № ИТ -00-5868 от 12.08.2009 г. за прихващане/ възстановяване на недължимо платени осигурителни вноски в размер на 3414,47 лева за периода от 1.01.2001 г. до 31.12.2003 г. и 2133,55 лева за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2005 г. е издаден предходен АПВ № 901845 от 30.12.2009 г. Съгласно констатациите в същия, за периода от 1.01.2001 г. - 31.12.2003 г. надвнесените суми в размер на 710,74 лева за ДОО и 138,36 лева за НЗОК не следва да се възстановяват поради изтичане на 5 годишен срок след датата на изискуемост на сумите; за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. следва да се възстановят надвнесените суми в размер на 1364 лева за ДОО и 276 лева за НЗОК; за периода от 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. е констатирано, че лицето не е извършвало трудова дейност като самоосигуряващо се и не следва да формира окончателен годишен доход за годишно изравняване по чл. 8, ал. 6 от КСО и да се определя нова данъчна основа за 2005 г., а данъкът следва да се удържи при източника на дохода в размерите за 2006 г. Съгласно цитирания АПВ е констатирано, че лицето има изискуеми публични задължения ДОД в размер на 1382,90 лева, което е неправилно определено с данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ вх. № 09015112 от 20.08.2009 г. С цитирания АПВ е възстановена сума в размер на 4375,90 лева, в това число 3519,10 лева за ДОО и за НЗОК 856,80 лева. АПВ е връчен на адресата си на 12.01.2010 г. лично срещу подпис. Няма данни същият да е бил обжалван пред директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, респ. по съдебен ред. От страна на Марин Митрушев е подадено искане с вх. № ИТ - 00-252 от 15.01.2010 г. по описа на ТД на НАП Кърджали, за възстановяване на сумата от 1382, 90 лева, представляваща данък общ доход за 2005 г. - неправилно определен по чл. 41 от ЗОДФЛ вместо по чл. 4 от ЗКПО за 2005 г. По така подаденото искане няма произнасяне от страна на компетентния орган по приходите, поради което следва да се приеме, че е формиран мълчалив отказ по силата на чл. 131, ал. 1 от ДОПК. Подадено е ново искане с вх. № 0916-000-118 от 11.10.2012 г. до ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали за възстановяване на сумата от 1382,90 лева - осигурителни вноски. С процесния АПВ № 1241074 от 2.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Кърджали е отказано възстановяването на сумата от 1382,90 лева, като е установено, че лицето Марин Митрушев има изискуеми задължения за прихващане - лихви в размер на 695,18 лева съгласно приложена справка към 2.01.2013 г. В мотивната част на АПВ е отразено, че с АПВ № 901845 от 30.12.2009 г. задълженията за ДОД за 2005 г. в размер на 1382,90 лева са прихванати с недължимо внесени осигурителни вноски за 2004 г. и 2005 г., като това АПВ не е било обжалвано. Посочено е също, че до момента няма обработена декларация, коригираща данните от декларация № 09015112 от 20.08.2009 г. и данъкът остава дължим, което обуславя извода за невъзстановяване на претендирата сума от 1382,90 лева. АПВ е връчен на лицето на 1.02.2013 г., като е подадена жалба до директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив и с Решение № 346 от 5.04.2013 г. процесният АПВ е потвърден с мотив наличието на предходен АПВ. АС Пловдив е приел, че процесният АПВ е незаконосъобразен и следва да се отмени, като преписката се върне на горестоящия орган, който следва да обсъди въпросите относно това дали предходният АПВ № 901845 от 30.12.2009 г. е бил оспорен, респ. дали е влязъл в сила и относно това дали сумата от 1382,90 лева законосъобразно е прихваната с дължими осигурителни вноски. Първостепенният съд е посочил, че решаващият орган не е изложил никакви съображения за законосъобразност на АПВ № 1241074 от 2.01.2013 г., включително и от къде е формирана посочената сума от 695,18 лева - прихваната сума по лихвите. Така постановеното решение е частично правилно, но не по изложените от първоинстанционния съд съображения. В процесния случай въпросът относно разглеждане на подаденото от Марин Митрушев искане за възстановяване с вх. № 0916-000-118 от 11.10.2012 г. до ТД на НАП Пловдив относно сумата в размер на 1 382,90 лева по същество предпоставя обсъждане задълбочено на въпросите относно влизането в сила на предходния АПВ № 901845 от 30.12.2009 г. Влезлият в законна сила АПВ е окончателен, ползва се с формална правна сила и представлява стабилен административен акт. С такъв статут не се ползва мълчаливият отказ за издаване на АПВ, тъй като в разпоредбата на чл. 131, ал. 3 от ДОПК изрично е предвидена възможността, по изключение, за подаване на ново искане за прихващане или възстановяване. Стабилитетът на влезлия в сила АПВ, който е влязъл в сила след 19.12.2007 г., е преодолим и при наличието на предпоставките по чл. 129, ал. 3 от ДОПК /в сила от 19.12.2007 г./ - при иницииране и извършване на ревизия по общия ред относно установените с АПВ задължения за данъци или ЗОВ. В случая обаче незаконосъобразно приходните органи са отказали възстановяване на претендирата сума с мотив, че предходният АПВ е влязъл в сила. В тази връзка следва да се посочи, че при разглеждане на искането за възстановяване, подадено от Марин Митрушев и по което е образувано настоящото административно производство, компетентният данъчен орган дължи произнасяне по параметрите на подаденото искане, т. е. относно неговия предмет и дали то съвпада с част от предмета по предходния АПВ или се касае за друго искане, доколкото лицето претендира възстановяване на сумата в размер на 1382, 90 лева относно недължимите осигурителни вноски /за периода 2004 г. и частично за 2005 г./, след като твърди, че приходните органи в предходния АПВ са посочили, че задължението за ДОД за 2005 г. е определено неправилно с декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). В допълнение следва да се посочи, че органът по приходите следва да обсъди и съответно, да упражни правомощието си по чл. 129, ал. 5 от ДОПК, ако се установи наличието на някоя от хипотезите по т. 1, т. 2 или т. 3 на ал. 5, чл. 129 от ДОПК, доколкото е налице влязъл в сила предходен АПВ / административен акт/, с който изрично е признато на лицето, че не дължи ДОД за 2005 г. в размер на 1382,90 лева и съответно, дали същата сума е следвало да бъде прихваната с недължимо внесени осигурителни вноски за 2004 г. и частично за 2005 г. или посочената сума е следвало да бъде възстановена поради липсата на изискуемо публично задължение, с което тя да бъде прихваната. Съобразно изложеното, законосъобразно АС Пловдив е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспорения АПВ /макар и по други съображения, които не се споделят от настоящата касационна инстанция/, но при неправилно прилагане на закона е върнал преписката за произнасяне на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Решаващият орган може да се произнася само по подадена жалба срещу издаден АПВ или мълчалив/ изричен отказ на съответния приходен орган да се произнесе по искане за прихващане или възстановяване /арг. от чл. 129, ал. 7 от ДОПК и чл. 155 от ДОПК/. След като обжалваният пред съда АПВ е отменен, налице е висящо административно производство по подаденото от лицето искане за прихващане или възстановяване, което обуславя необходимостта преписката да бъде върната на съответния орган по приходите, а не на решаващия орган. При разглеждане на искането органът дължи преценка какъв е предметът му /какво по същество е искането/ и дали не са налице предпоставките по чл. 129, ал. 5 от ДОПК. По така изложените съображения, решението следва да се отмени в частта, в която преписката е върната на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и се постанови връщане на преписката на компетентния орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, а в останалата си част решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение