Решение № 1610 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2013 г.

Решение № 1610 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Андрей Ганев и Детелина Спасова от гр. Нови Искър срещу решение № 4604 от 08.07.2013 г. по адм. дело № 4715/2012 г. на Административен съд - София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата против заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, в частта досежно северната граница на имот с идентификатор 00357.5351.91, със законните последици. Ответниците Любен Василев и Венета Младенска, чрез адв. Росица Василева, оспорват касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендират разноски. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Любен Василев заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор 00357.5351.91, землището на гр. Нови Искър и преписката е върната за ново произнасяне с нанасяне на северната и източна граница на имота по т. 3 на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура, като границите на имота /северна и източна/ не са отразени в картата в съответствие с изискванията на приоритетно визираните в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. критерии. Обсъдени са представените от страните доказателства във връзка с констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, която установява заснемане и отразяване на границите по материализираните такива на място, а не по кадастралния и регулационен план. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1 - 6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /след изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имотът се нанася по т. 3, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай процесните граници /северна и източна/ на имот с идентификатор 00357.5351.91 са нанесени в КК по материализираните на място граници, т. е. по т. 5 на чл. 14, като в този си вид не отговарят на кадастралния и регулационен планове, т. е. в нарушение на изискването по т. 3, чл. 14 от наредбата. Това е безспорно установено от неоспорената съдебно-техническа експертиза. Следователно, изводът на административния съд за неспазване приоритетността на критериите по чл. 14 от наредбата е обоснован и води до незаконосъобразност на частично оспорената заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. С оглед на изложеното се явяват неоснователни възраженията по касационната жалба, тъй като те се базират на фактическото състояние на северната граница на имот с идентификатор 00357.5351.91, т. е. касаят игнориране изискването по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съобразяване границата на имота със съществуващата на място материализирана граница - ограда. Това е така, тъй като след изменението на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г./ бр. 82/2011 г. на ДВ/ този критерий /нанасяне по материализираната на място граница/ е изместен от второ място на пето място - отменена е т. 2 и е създадена нова т. 5, с текста на отменената т. 2 - "съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1" Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците Любен Василев и Венета Младенска, касаторите дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв., съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение