Решение № 242 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 749/2012 г.

Решение № 242 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 749/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения И. И. за възобновяване на нохд № 106/11 г. по описа на ОС - Русе. В искането се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Осъденият И. поддържа искането, като моли да бъде отменено наложеното му наказание глоба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда по отношение на осъдения И., потвърдена с въззивна присъда е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 27 от 20.05.2011 г., постановена по нохд № 106/11 г., Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия И. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "Д" и "Е" от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години. С горепосочената присъда е бил признат за виновен и подсъдимият Е. П. С. за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "Д", вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Предметът на контрабандата и преносното средство са били отнети в полза на държавата. В тежест на двамата подсъдими са били възложени деловодните разноски. С въззивна присъда № 250 от 3.10.2011 г., постановена по внохд № 257/11 г., АС - Велико Търново е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в частта, с която подсъдимият Е. С. е бил признат за виновен и е постановил оправдаване по повдигнатото му обвинение. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. С Решение № 600 от 27.02.2012 г., по н. д. № 2696/11 г., ВКС, НК - III н. о. е потвърдил въззивната присъда на АС - Велико Търново. Касационното производство е било образувано по протест на АП - Велико Търново срещу оправдателната част на присъдата, касаеща подсъдимия С. В искането на осъдения се прави оплакване единствено за явна несправедливост на наложените му наказания. Отчетените от решаващите съдилища смекчаващи обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието, са чистото съдебно минало, признаване на вината и разкаяние за извършеното. Също така, предходните инстанции са констатирали невисока степен на обществена опасност на конкретното деяние и липса на отегчаващи обстоятелства. При тези констатации, те са приели за законосъобразно и справедливо, наложените кумулативно предвидени за престъплението по чл. 242, ал. 1, б. "Д" и "Е" от НК наказания, да бъдат в минималния законов размер, а именно лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лева. Така наложените наказания, според касационната инстанция са явно несправедливи, тъй като съдилищата не са отчели всички смекчаващи обстоятелства. Не са взети предвид семейното положение и имотно състояние на подсъдимия /в каквато насока има събрани доказателства/, както и процесуалното му поведение, свързано с пълно съдействие за разкриване на обективната истина. Тези обстоятелства, преценени наред с горепосочените, дават основание да се приеме, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. На основание последният текст справедливите и достатъчни за постигането на целите по чл. 36 от НК са следните наказания: лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 8 000 лева. Преценявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, настоящата инстанция намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, поради което искането на осъдения в тази насока, е неоснователно. Също така за постигане на генералната и специални превенции, определеният изпитателен срок следва да остане в размер на четири години. При гореизложеното, касационната инстанция намира, че следва да възобнови наказателното производство и упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, като измени въззивната присъда, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на И. И., в частта досежно наказанието. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение