Решение № 8401 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2012 г.

Решение № 8401 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Кязим Мустафа Азис от гр. Хасково против решение № 58/22.02.2012 г. по адм. дело № 818/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-626/07.11.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна РДНСК - Южен централен район не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба на лице, което не е засегнато от заповедта. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционинят съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен и неузаконен, както и нетърпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по жалба на лице, за което оспорената заповед създава задължения. То по силата на чл. 92 ЗС като собственик на земята е собственик и на постройката, доколкото в нотариалния акт за покупко-продажбата не е установено друго - че собствениците си запазват собствеността върху постройката отделно от собствеността върху земята. Собственикът на строежа е засегнат от заповедта за премахването му и има право да я оспорва, наред с извършителя му, който е и адресат на заповедта. По делото е установено, че строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Този строеж не е узаконен по някой от предвидените за това законни начини, а приложения акт за узаконяване от 02.03.1979 г. касае друга дървена сезонна сграда от 19 кв. м, а не част от процесната сграда. Незаконният строеж е и нетърпим при липсата на действащ ПУП за територията, в която се намира имота. При липсата на ПУП е невъзможно да се изследва съответствието на строежа с такъв, което е първата предпоставка за признаването му за търпим по реда на § 16 ПР на ЗУТ. По делото липсват доказателства, че имотът попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и че върху него е било предоставяно право на ползване, както и че собственикът му е придобил собствеността върху него по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова в конкретния случай няма основание за приложение на правилата за такива имоти. Като е достигнал до верни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,