Решение № 10361 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2020 г.

Решение № 10361 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Експертиза и закрила на изобретения и промишлени дизайни" в патентно ведомство на Р. България срещу решение № 2806/09.06.2020 г., постановено по адм. дело № 793/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отменен отказ на същия административен орган да валидира действието на територията на Република България действието на европейски патент ЕР 3053973 с притежател Dai Nippon Toroy Co., Ltd., обективирано в съобщение рег. № 70103435/29.10.2018 г. и е изпратил преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно – за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба. Излага подробно фактите по делото и сочи, че представителят по индустриална собственост е получил съобщение във връзка с процедурата по признаване на европейски патент още на 28.09.2018 г. – съобщение, изх. № 19974/18.09.2018 г. На 03.10.2018 г. жалбоподателят е поискал извършването на проверка относно получаването на изпратените по електронната поща на 28.08.2018 г. документи. След извършената проверка, с отмененото уведомление, жалбоподателят е уведомен повторно, че на 28.08.2018 г. документи не са получени, а представените на 03.10.2018 г. са извън срока. С оглед на това уведомлението е отказ на органа да отмени отказа си да признае действието на процесния европейски патент. С оглед на това съдът неправилно е приел, че жалбата, с която е сезиран, е в срок. По отношение на материалната незаконосъобразност на решението се позовава на чл. 72в, ал. 6 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) и на чл. 65, параграф 1 от Конвенцията за издаване на европейски патент (Конвенцията) и счита, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разширително тълкуване като е приел, че на жалбоподателя е необходимо предоставянето на допълнителен двумесечен срок. Моли съда да обезсили обжалваното решение, в алтернативност предира за неговата отмяна. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - Dai Nippon Toroy Co., Ltd., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на АССГ като правилно. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на АССГ е правилно и обосновано. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел следното: На 06.06.2018 г. в европейския бюлетин 2018/23 е съобщено за издаването на европейски патент 3 053 973 В1 с притежател Dai Nippon Toroy Co., Ltd. На 28.08.2018 г. Dai Nippon Toroy Co., Ltd., чрез патентен представител, подава в Патентно ведомство искане, рег. № 19974, за действие на европейски патент 3 053 973 В1. В искането е посочено, че е приложен превод на описанието и на патентните претенции. Искането е подадено по електронен път. На 18.09.2018 г. директорът на Дирекция "Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни" уведомява Dai Nippon Toroy Co., Ltd., съобщение, рег. № 19974, че с постъпилото искане за валидизация на европейски патент 3053973 не са представени следните документи: преводът не съдържа описание, чертежи, патентни претенции. Същите не са постъпили в срока по чл. 72в, ал. 6 ЗПРПМ, поради което патентът няма действие на територията на Република България, като съобщението е получено от дружеството на 28.09.2018 г. На 29.09.2018 г. Dai Nippon Toroy Co., Ltd. отправя по електронен път запитване не е ли налице допусната грешка, тъй като искането за валидиране на европейски патент 3 053 973 В1 е подадено на 28.08.2018 г., а преводът на патента не съдържа чертежи. На 03.10.2018 г. Dai Nippon Toroy Co., Ltd. подава в Патентното ведомство повторен отговор на "съобщението" от 18.09.2018 г. като сочи, че не е получил отговор на електронното съобщение от 29.09.2018 г., както и прилага копия от всички документи, представени на ведомството във връзка с искането. На 29.10.2018 г., е издадено и оспореното пред съда уведомление, рег. № 70103435, директорът на Дирекция "Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни", в което се съобщава на Dai Nippon Toroy Co., Ltd., че след извършена проверка, включително на log файловете на Патентно ведомство, не е установено получаването на "приложеното от Вас съобщение" и от електронната поща на ведомството не е изпращан автоматичен отговор от сървъра за delivery report, поради което и с оглед на чл. 72в, ал. 1 и 6 ЗПРПМ "ЕР 3053973" няма действие на територията на Република България. На 13.11.2018 г. Dai Nippon Toroy Co., Ltd., подава до председателя на Патентното ведомство молба, в която сочи, че при провеждане на процедурата по валидиране на европейския патент е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не му е предоставен двумесечния срок по чл. 72в, ал. 6 ЗПРПМ, поради което моли или срокът да не се счита за пропуснат или да му бъде предоставен изрично двумесечен срок или на основание чл. 49 ЗПРПМ срокът да бъде възстановен. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е индивидуален административен акт, за който не е предвидено в закон забрана за оспорване. За приложима съдът приема разпоредбата на чл. 72в ЗПРПМ като от доказателствата по делото формира извод за подадено в срок искане – на 28.08.2018 г., рег. № 19974, но за непредставен с искането изискуемия от закона превод на описанието и претенциите на патента, както и за непредставянето им по електронен път на същата дата. Първоинстанционният съд приема, че в хода на административното производство органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 72в, ал. 6 ЗПРПМ и чл. 8 от Инструкцията, тъй като не е спазил регламентирания срок за проверка, а на патентопритежателя не е предоставен законово установеният двумесечен срок за отстраняване на нередовностите. Съдът изрично сочи, че срокът за проверка е инструктивен, но неспазването му не следва да влече неблагоприятни правни последици за патентопритежателя. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното отказ, отменя го и изпраща преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо поради просрочие на жалбата, с която първоинстанционният съд е сезиран. В касационната жалба се твърди, че първото съобщение е било изпратено на 18.09.2018 г., и е получено от жалбоподателят на 28.09.2018 г., като именно в него му е съобщено, че процесния патент няма действие на територията на Р. България. Като необжалвано то е влязло в сила т. е. преклудирана е възможността на жалбоподателят да обжалва настоящия отказ, тъй като първоначалния такъв като необжалван е влязъл в сила. По своята същност недопустимостта на първоинстанционното решение е тежък порок, в резултат на неизпълнение от страна на съда на задълженията му служебно да провери редовността и допустимостта на жалбата с която е сезиран. Недопустимо ще бъде това съдебно решение което е постановено при липсата на някои от положителните процесуални предпоставки, за съществуването или надлежното упражняване на правото на обжалване, съответно при наличието на някоя от отрицателните предпоставки за това. Основанията за недопустимост на първоинстанционното решение условно могат да се разделят на три групи: 1. Свързани с предмета на първоинстанционното производство; 2. Свързани със срока на първоинстанционната жалба и 3. Свързани със страните в първоинстанционното производство. С оглед наведените в касационната жалба доводи, в конкретния случай се твърди, че жалбата пред АССГ е била недопустима, тъй като е пропуснал 14-дневния срок за обжалване на първоначалния отказ за признаване действието на европейския патент на територията на Р. България. В конкретния случай първоинстанционната жалба е била депозирана директно до съда и за нея важи правилото на чл. 149 от АПК, че административните актове могат да се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им. Срока е преклузивен т. е. с изтичането му се преклудира правото на оспорващия да подаде жалба до съда, като така подадената жалба е недопустима и следва по нея производството да се прекрати – чл. 159, т. 5 от АПК. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, се установява, че е подадено искане за действие на европейски патент с дата 28.08.2018 г., от ответника до патентно ведомство на Р. България, като последното със съобщение рег. № 19974/18.09.2018 г., е съобщило на дружеството, че във връзка с постъпило искане за валидизация превода който е представен не съдържа описание, чертежи и патентни претенции. В това съобщение още е указано на дружеството, че съгласно разпоредбата на чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ европейския патент няма действие на територията на Р. България от датата на подаване на заявката, ако в срока по ал. 1 преводът съгласно ал. 1 и ал. 5 не е представен и/или таксата за публикация не е заплатена. Това съобщения по своята същност не представлява заявен от административния орган отказ да признае действието на европейския патент на територията на страната. Това съобщение представлява установяване на нередност при подаване на документите – подаденият превод е непълен и указание, предвидено в текста на закона. Няма как административния орган да откаже да признае действието на европейски патент на територията на Р. България с това съобщение, тъй като срока посочен в текста на чл. 72в, ал. 6 вр. ал. 1 от ЗПРПМ не е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението. Сочения за първи отказ от страна на административния орган, обективиран в съобщение рег. № 19974/18.09.2018 г., представлява по своята същност установяване на нередовност на заявлението. Именно обжалваното пред съда съобщение рег. № 70103435/29.10.2018 г., представлява индивидуален административен акт с който се засягат права на дружеството свързани с действието на европейски патент на територията на Р. България и това съобщение е акта който подлежи на обжалване. Като е достигнал до този извод и е разгледал жалбата на дружеството, АССГ не е постановил недопустим съдебен акт. Изводите на решаващия съд, че обжалвания административен акт е неправилен се споделят и от настоящата съдебна инстанция. В Глава Шест "А" "Заявки за Европейски патент и Европейски патенти съгласно Европейската патентна конвенция" се съдържат нормите уреждащи процедура касаеща признаване действието на европейския патент/ти на територията на Р. България. Разпоредбата на чл. 72в, ал. 1 от ЗПРПМ гласи, че Европейски патент, в който е посочена Република България, предоставя на патентопритежателя от датата на съобщението за издаването му в европейския патентен бюлетин правата по този закон, ако в тримесечен срок от тази дата се представи превод на описанието и претенциите на български език в три екземпляра и се плати такса за публикация. В ал. 2 законодателят е посочил задължителните реквизити на превода - наименованието на изобретението, описанието, включително чертежи, когато е необходимо, и патентните претенции. В ал. 3 от с. з. е посочено какви доказателства се подават ведно с превода - данни за притежателя на патента, номера на заявката за европейски патент, номера на публикацията на европейския патент, номера и датата на европейския патентен бюлетин, в който е направено съобщението за издаване на патента. В чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ, на който текст базира своя акт административния орган, гласи, че Европейският патент няма действие на територията на Република България от датата на подаване на заявката, ако в срока по ал. 1 преводът съгласно ал. 1 и 5 не е представен и/или таксата за публикация не е заплатена, или не са изпълнени изискванията на ал. 2 и 3 и недостатъците не са отстранени в двумесечен срок от уведомлението на Патентното ведомство. В конкретния случай на 28.08.2018 г., дружеството Dai Nippon Toroy Co., Ltd е подало искане за признаване действието на европейски патент с наименование "Състав на метално мастилено-струйно печатане на субстрат от поливинил хлорид". След като административния орган е установил, че заявката е подадена девет дена преди да изтече срока по чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ и, че заявката страда от пороци т. е., че подадения с нея превод е непълен е следвало да изпълни законово предвиденото му задължение, а именно да предостави на дружеството двумесечен срок за да отстрани недостатъците на подаденото заявление, свързани с непълноти на превода. Правилно съдът е посочил, че при констатирани недостатъци или непредставени изискуеми документи, преди да приеме, че ЕП няма действие органа е длъжен да даде предвидения в закона срок на заявителя да ги отстрани и/или представи, като едва след изтичане на този срок и при неизпълнение на указанията ще настъпят предвидените в разпоредбата негативни последици за заявителя. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че са налице предпоставките на чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ по отношение на заявителя. Правилно административния орган сочи, че по смисъла на тази разпоредба се разграничават две хипотези. При първата заявителя в тримесечния срок не е подал заявление с превод и не е заплатена съответната такса, а при втория е подадено заявление в тримесечния срок от съобщението за издаване в европейския патентен бюлетин, но то страда от непълноти и при предоставен двумесечен срок от административния орган тези непълноти не са отстранени. В конкретния случай обаче органа е достигнал до неправилни изводи, като е приел, че заявителя не е представил в тримесечния срок по чл. 72в, ал. 1 от ЗПРПМ превода, тъй като такъв е представен, но в непълнота т. е. налице е представен както превод, така и платена такса от заявителя в регламентирания преклузивен срок, но превода не е съдържал всички изискуеми се реквизити. Заявлението е подадено на 28.08.2018 г., при положение, че тримесечния срок по чл. 72в, ал. 1 от ЗПРПМ изтича на 06.09.2018 г. При това положение административния орган е следвало да изпълни задължението си и да даде възможност на заявителя в законовия двумесечен срок да изправи нередовностите по заявлението свързани с подаден непълен превод, но не и да му отказва признаване действието на патента на територията на Р. България, тъй като не са изпълнени в цялост предпоставките на чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ. Неправилно е прието от органа, че подаденото заявление е с дата 03.10.2018 г., тъй като с него заявителя само е посочил, че всички необходими преводи, ведно с молба за валидиране и държавна такса са били вече изпратени и е поискано процедурата да продължи т. е. процесното писмо подадено от заявителя не се явява първоначално подадено заявление, а последващо имащо качество на дадени писмени обяснения. Както се посочи по-горе първоначалното заявление о 28.08.2018 г. е подадено в срок, но е било нередовно. Изводите на АССГ, че оспорения акт е неправилен издаден в противоречие с нормата на чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ са правилни. Други изводи не се следват и от приложението на чл. 65 от Европейската патентна конвенция, в която е предвиден същия срок и същите документи, които имат значение за валидизация на издаден европейски патент на територията на Р. България. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, следва да се осъди патентното ведомство на Р. България – юридическото лице в чиято структура се намира административния орган издал обжалвания акт, да заплати на ответното дружество разноските по делото да адвокатска защита. С оглед направеното в писмена молба от 15.07.2020 г., възражение за прекомерност, следва разноските да се редуцират до сума в размер на 500 лв., предвид нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение