Решение № 14447 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2012 г.

Решение № 14447 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Сдружение "Българска асоциация за международни осиновявания и защита на отвлечени и изоставени деца" със седалище в гр. София против заповед № ЛС-04-123 от 07.02.2012 г. на министъра на правосъдието, с която е отнето издаденото на жалбоподателя разрешение № 107/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Белгия, Германия, Дания, Италия, Канада, Норвегия, САЩ, Франция, Нидерландия, Швеция.

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Ответникът министърът на правосъдието е оспорил жалбата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:

1. По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.

Видно от приложената в административната преписка обратна разписка, оспорената заповед е била връчена на жалбоподателя на 17.02.2012 г. Четиринадесетдневният срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл на 02.03.2012 г. (високосна година). Жалбата е била подадена на 02.03.2012 г., както се установява от поставения върху запазения плик пощенски печат на клон София 1202. В деловодството на съда жалбата е заведена на 07.03.2013 г., но на основание чл. 62, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК срокът не се смята за пропуснат, щом като изпращането е станало по пощата на 02.03.2012 г.

С оглед на гореизложеното възражението на ответника за процесуална недопустимост на жалбата поради просрочие е неоснователно и жалбата подлежи на разглеждане по същество.

1. По основателността:

Жалбоподателят е притежател на разрешение № 107/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Белгия, Германия, Дания, Италия, Канада, Норвегия, САЩ, Франция, Нидерландия, Швеция, издадено от министъра на правосъдието, със срок на валидност до 15.03.2015 г.

В разрешението е вписано задължението на акредитираната организация да представя на министъра на правосъдието на всеки шест месеца доклад за осъществената през периода посредническа дейност. Задължението има нормативен израз в чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации (ДВ, бр. 80 от 2009 г.), в сила до 03.11.2014 г. (отм. - ДВ, бр. 91 от 04.11.2014 г.), издадена от министъра на правосъдието по законова делегация от чл. 116, ал. 3 от СК.

Съгласно чл. 121, ал. 4 от Семейния кодекс (СК) отнемането на разрешението се извършва по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване (СМО). В случая СМО е изготвил доклад по акредитационна преписка № 16-04-16/09, с констатации, че след получаване на разрешение № 107/15.03.2010 г. Сдружение "Българска асоциация за международни осиновявания и защита на отвлечени и изоставени деца" (БАМОЗОИД) не е представило нито един доклад в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 2, т. 17 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. и чрез него не са били отправени предложения към осиновяващи, вписани в регистъра съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК. На проведеното заседание на 13.01.2012 г. (протокол № 206) Съветът по международно осиновяване е взел решение да предложи на министъра на правосъдието да отнеме разрешението за посредничество при международно осиновяване на Сдружение "БАМОЗОИД". В предложението до министъра са вписани установените обстоятелства, съставляващи основания по чл. 17, ал. 1, т. 1 и 4 от действащата Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за отнемане на разрешението на акредитираната организация за извършване на посредничество. На министъра е представена и докладна записка № 92-16-1/30.01.2012 г. относно предложенията на СМО във връзка с контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване

С оспорената заповед министърът на правосъдието е отнел на основание чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. издаденото разрешение № 107/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Белгия, Германия, Дания, Италия, Канада, Норвегия, САЩ, Франция, Нидерландия, Швеция. Позовал се е на неизпълнението на задължението на акредитираната организация по чл. 18, ал. 2, т. 17 от наредбата за представяне на доклад на всеки шест месеца и на невписването на нито един кандидат осиновител в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК в продължение на една година.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за издаване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35, чл. 36 и чл. 59 от АПК във вр. с чл. 121, ал. 4 от Семейния кодекс. Проверката относно изпълнението на задълженията на акредитираната организация е извършено по документи, а установените в хода на административното производство факти не са оспорени и оборени. При това положение не може да се приеме, че уведомяването на жалбоподателя за изготвения доклад и направеното предложение от СМО би довело до различни фактически установявания, които биха повлияли върху волеизявлението на компетентния административен орган. В заповедта са изложени обосноваващите я фактически и правни основания, които се съдържат и в придружаващите я документи, съставени от СМО и приложени в административната преписка.

Оспорената заповед за отнемане на разрешение № 107/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Белгия, Германия, Дания, Италия, Канада, Норвегия, САЩ, Франция, Нидерландия, Швеция е издадена при наличие на материалноправното основание по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации (обн., ДВ, бр. 80 от 09.10.2009 г., отм., бр. 91 от 04.11.2014 г., в сила от 03.11.2014 г.). Министърът на правосъдието отнема разрешението за извършване на посредничество при международно осиновяване при неизпълнение на задължение по чл. 18, ал. 2 и по чл. 19 или нарушаване на забраните по чл. 20. В случая акредитираната организация не е изпълнила задължението по чл. 18, ал. 2, т. 17 да представя на министъра на правосъдието на всеки шест месеца доклад за своята дейност по посредничество при международни осиновявания, като докладът да е за предходното шестмесечие и да съдържа: информация за чуждестранни акредитирани организации, с които е в договорни отношения; брой подадени молби за вписване в регистъра по държави и статуса им; брой предложения за дете и етап от процедурата, който е достигнат; брой съдебни процедури и състоянието им; брой преписки, по които тече следосиновително наблюдение, и брой на тези, по които е приключило. За времето от 01.07.2010 г. до издаването на заповедта за отнемане на разрешението не е бил представен нито един доклад. При липса на нормативно установен срок за представяне на доклада следва да се приеме, че представянето му следва да се извърши най-късно до края на следващото шестмесечие. Сдружение "БАМОЗОИД" е представило доклади едва след получаване на издадената заповед с писмо рег. № 16-04-16/01.03.2012 г. Това действие не е от значение за изхода на делото, тъй като не променя фактическото положение към датата на издаване на заповедта, съставляващо основание за отнемане на разрешението съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 17 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г.

Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. е отменена с влязлото в сила решение № 2892 от 27.02.2014 г., постановено по адм. дело № 12741/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VIII отделение (ДВ, бр. 53 от 2014 г. ). Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Към датата на издаване на оспорения административен акт материалноправната разпоредба е била действаща, а на основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието с материалния закон се преценява към момента на издаването на акта. Не е спорно, че акредитираната организация в продължение на една година не е вписала нито един кандидат-осиновител в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, което е съставлявало основание за отнемане на разрешението за посредничество при международно осиновяване.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Заповедта е издадена в условията на обвързана компетентност, а целта на създадения със Семейния кодекс особен режим при международно осиновяване е да установи гаранции за най-добра закрила на интересите на детето, което изисква спазване на създадените правила за прозрачност в работата на акредитираните организации и осъществяване на контрол от страна на компетентните органи върху дейността им.

Оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 115, т. 5 във вр. с чл. 121 от СК без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като на административния орган се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,