Решение № 2127 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еко-Титан" ЕООД, чрез адв. Бенов като процесуален представител, против решение 911 от 13.05.2024 г., постановено по адм. дело 128/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу заповед 114/21.03.2022 г. на кмета на община Тетевен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита извършения строеж за законен, тъй като за него са налице необходимите строителни книжа. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът - кметът на община Тетевен, чрез пълномощника си юрк. Немцойска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Еко-Титан" ЕООД срещу заповед 114/21.03.2022 г. на кмета на община Тетевен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ му е наредено в качеството на собственик да премахне незаконен строеж: Гаражна група с три клетки, намираща се в УПИ I, кв. 5 по ПУП на Промишлена зона гр. Тетевен, съставляващ ПИ с идентификатор 72343.500.3048 по КККР, с посочен административен адрес, отреден за "Благоустройство и комунално стопанство" ЕООД, непосредствено до сграда с идентификатор 72343.500.3048.3 по КККР (в посока изток). За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличието на строеж, пета категория, изграден след 2005 г., а по данни на жалбоподателя започнат след издаване на виза за проектиране от 2012 г., без одобрен инвестиционен проект и без издадено строително разрешение, поради което е незаконен. Обосновава извод, че същият предвид времето на построяването му не е търпим съгласно § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което законосъобразно е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след подробно обсъждане на доказателствата по делото, включително заключенията на тройната и комплексна съдебно-технически експертизи. Изложени са мотиви по възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ по отношение на незаконен строеж от пета категория, в съответствие с изискванията за форма и при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредената за премахване сграда с посочване на местонахождение, предназначение и параметри, потвърдени и от вещите лица, които позволяват нейното еднозначно индивидуализиране. Надлежно е проведена процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, съгласно която разпоредба заповедта за премахване на незаконен строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. В случая административното производство започва въз основа на констативен акт 001/10.03.2022 г., съставен от две длъжностни лица, които са сред служителите, определени с нарочна заповед 295/20.05.2021 г. на кмета на община Тетевен да осъществяват контрол по строителството. Твърдението на касатора за липса на такава заповед се опровергава от приетите по делото доказателства (л. 209 от първоинстанционното производство). Констативният акт е надлежно връчен и срещу него е подадено възражение, което е обсъдено от административния орган в мотивите на оспорената заповед. Доводите за допуснати нарушения при изготвяне на констативния акт от две лица, тъй като не могат да формират решение, наведени и пред първата инстанция, правилно са приети за неоснователни. ЗУТ не въвежда изискване и не обвързва редовността на акта с конкретен брой служители за контрол по строителството в администрацията на общината, които следва да го съставят и с оглед на това е достатъчно, че той е подписан от длъжностни лица, на които изрично е възложено със заповед на кмета на община Тетевен да извършват проверки и да констатират незаконно строителство. Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с непредставяне по делото на подаден сигнал от 2016 г. за изпълненото в имота му незаконно строителство и констативен протокол от 10.11.2016 г. на РОНСК Ловеч. Регламентираната в ЗУТ процедура по чл. 225а, ал. 2 за установяване и премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория е специална, като при провеждането й кметът на общината действа служебно независимо има или не подаден до него сигнал, както и независимо дали е извършвана от органите на ДНСК проверка по случая. Отделно от това съставянето на такъв протокол не се установява видно от изисканата и представена по делото преписка от началника на РДНСК - Ловеч, в която се съдържа единствено писмо от 28.10.2016 г. за изпращане на сигнал от конкретно лице по компетентност на кмета на община Тетевен. В тази връзка възражението за нарушено право на защита в административното производство е неоснователно. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ гаражна група с три клетки, разположен в имот собственост на касатора. Направеното в констативния акт и в оспорената заповед описание напълно съответства на установеното при извършения от вещите лица оглед на място. Изпълнена е правоъгълна, едноетажна сграда с четирискатен покрив, със застроена площ около 220 кв. м и размери в план 18/12 м, с височина до ниво корниз около 4,5 м. За този строеж липсват строителни книжа. При тези факти съдът законосъобразно и обосновано приема, че описаната в заповедта за премахване сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ за него се изисква разрешение за строеж, каквото в случая не е издавано. С оглед установените технически и конструктивни характеристики на извършеното строителство, потвърдени и от вещите лица, се касае за гараж с три клетки с предназначение за паркиране на автомобилна техника за осъществяване на дейността на касатора. Липсата на строителни книжа определя същата като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Неоснователно е възражението в касационната жалба за съответствие на гаражната група с приетия в първоинстанционното производство инвестиционен проект. Данните по делото сочат, че същият е внасян неколкократно за одобряване от главния архитект на община Тетевен, като от компетентния орган са поставени изрични откази, които не са оспорени по съдебен ред и са влезли в сила. Косвен съдебен контрол по отношение на тези административни актове в настоящото производство е недопустим, както правилно приема първоинстанционният съд. От съществено значение в случая е, че строежът е изпълнен както без одобрен проект, така и без издадено строително разрешение, което е достатъчно за определянето му като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Последицата премахване може да се преодолее само ако са изпълнени изискванията за търпимост на сградата в някоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Правилно съдът приема, че процесният строеж с оглед установения период на неговото извършване след 2005 г., а по признание на самия жалбоподател след 2012 г., когато за същия е издадена виза на проектиране, не е търпим в нито една от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Противно на твърденията в касационната жалба не се установява сградата, предмет на заповедта, да е изпълнена в предходен период - преди 1998 г. По делото е безспорно установено, че към момента на сключване на договор за приватизационна продажба на обособена част от имуществото на БКС ЕООД, гр. Тетевен от 28.12.2005 г., съдържащ подробно описание на сградите и съоръженията, придобити от касатора, както и при извършена приватизационна оценка на обект Складова база автопарк, обособена част от БКС ЕООД, процесният строеж не е включен. Същият не фигурира и в АОС 44/1998 г. Доводите на касатора, основани на това, че е собственик на имота, върху който е изпълнена сградата, предмет на заповедта, не променят извода, че същата не е законна и не е търпима, което е основание за нейното премахване. Наличието или липсата на удостоверение за търпимост за строежа не може да обоснове заключение в обратна насока. Аргументите, свързани със спряното административно производство по издаване на удостоверение за търпимост за процесния строеж по искане на дружеството от 27.01.2022 г., също са неоснователни. Това удостоверение няма обвързваща доказателствена сила и административният орган, както и съдът дължат изследване на условията за признаване статут на търпимост на строежа, доколкото той е пречка за премахването му. В случая както правилно е прието в оспорената заповед и установено от първата инстанция законовите хипотези относно търпимостта не са налице. Удостоверението за търпимост е неотносимо в настоящото производство, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж или при оспорване на административния акт по чл. 225а ЗУТ, тъй като на него законодателят придава изрично само удостоверителна сила и то досежно прехвърлителни сделки пред съответните нотариални органи съгласно § 16, ал. 1, изр. последно и § 127, ал. 1, изр. последно ПЗР ЗИДЗУТ. Противно на доводите на касатора в ЗУТ няма разпоредба, предвиждаща срок за издаване на заповед за премахване спрямо времето на извършване на строежа, изпълнен в случая след снабдяване с визата за проектиране (12.10.2012 г.). Възражението за изтекла давност е относимо при изпълнението на влезлия в сила административен акт, постановен на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, но не и в производството по оспорването му. Настоящият състав не споделя възраженията за неспазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В правомощията на органите по контрол на строителството не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването на установен незаконен строеж, който не е търпим. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Наведените от касатора аргументи относно значимостта на извършваната от него дейност по сметопочистване, сметоизвозване на битови отпадъци и поддръжка на пътната мрежа на община Тетевен, както и необходимостта от съхраняване на скъпоструващата техника за изпълнението й, за която са изградени процесните гаражни клетки, не могат да обосноват извод в обратен смисъл. Тези обстоятелства са ирелевантни за преценката относно законността на строежа и не обуславят нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност. Разрешителният режим в ЗУТ е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и гарантиране безопасността на строителството. При извършване на незаконен строеж без одобрена проектна документация и разрешителен акт същият може да представлява заплаха, поради което законът въвежда мярката за премахването му. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретни доводи в тази насока не са изложени. Доказателствената тежест между страните е правилно разпределена, извършена е служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. След обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя съдът достига до обоснован извод за законосъобразност на заповедта за премахване. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да заплати на община Тетевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,