Решение № 12395 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15187/2014 г.

Решение № 12395 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15187/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоимен Павлов Петришки против решение № 942 от 24.10.2014 г., постановено по адм. д. № 806/2014 г. по описа на Административен съд София - област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стоимен Павлов Петришки против заповед № 1613/21.06.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. За да постанови този резултат Административен съд София - област е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена в съответствие с предписаната от закона форма и при осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) вр. чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 от ППЗМВР (отм.). По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 228, т. 3 вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващият орган, с която същият е разпоредил да се извърши проверка и е назначил комисия за това. В резултат на извършената служебна проверка са изготвени справки, като със справка 5011/13.06.2013 г., на която се е позовал и дисциплинарно наказващият орган в оспорената заповед, служителят е запознат, което е удостоверено с подписа му. Държавният служител е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарното нарушение е установено на 21.06.2013 г., видно от поставената резолюция на справка № 5011/13.06.2013 г. и съобразно правилата на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР (отм.). Заповедта е издадена на 21.06.2013 г., поради което дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225 - чл. 231 от ЗМВР и чл. 223 - чл. 246 от ППЗМВР (отм.). Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в на предписаната от закона форма. Същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В заповедта изрично е посочено, че нарушението е установено със справка рег. № 5011/13.06.2013 г., в която са обобщени установените при дисциплинарната проверка относими факти и обстоятелства. Същата е част от административната преписка и съдържа не само подробните фактически основания за издаване на заповедта, но и конкретните доказателства относно посочените в заповедта случаи на неупражнен контрол, съответно на неизпълнение на служебни задължения. Законосъобразен е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, а именно на посочените в същата дати по време на дежурство жалбоподателят не е упражнил контрол над подчинените му служители и не е изпълнил служебните си задължения като не е отразил промяна на работното място на полицейските служители от работната смяна в оперативния дневник и не е осъществил контрол за спазване на разпределението по работните места, съгласно отразеното в оперативния дневник. Установено е, че Стоимен Петришки на посочените в заповедта дати и часове е разрешил на друг служител да работи с паролата му за достъп в АИС - Граничен контрол, с което е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 2 от Инструкция № I-187/27.11.1998 г., съгласно, който паспортния контрольор не разкрива и не позволява на други длъжностни лица да използват индивидуалната му парола за работа с АИС "Граничен контрол", както и чл. 19, ал. 2 от "Организационно-технологичните правила за работа с АИС "Граничен контрол", утвърдени със заповед № Iз-2489/22.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, а именно всеки потребител е длъжен да опазва в тайна и да не позволява на други лица да ползват индивидуалната му парола за достъп до АИС "Граничен контрол". С тези нарушения служителят е осъществил състава на чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 от ППЗМВР (отм). Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че служителят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, като не е изпълнил служебните си задължения и не е упражнил контрол над подчинените си. Доводите на касатора, че дисциплинарните нарушения не са установени, като неправилно са ползвани записи от видео-камерите, което е в нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства, са неоснователни. Доказателствата, въз основа на които са установени нарушенията са посочени в справката и се свеждат до записи от камерите за видео-наблюдение и многобройни справки, изготвени от Дирекция "КИС". За преглед на видеокамерите е назначена комисия и са съставени протоколи за извършени прегледи на записите от камерите за видео-наблюдение. В случая противно на твърдяното, разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства са неприложими, тъй като записите не са направени въз основа на използване на специални разузнавателни средства, а видео камерите на ГКПП са със съвсем различно приложение, като съдържанието на протоколите не е оспорено по предвидения за това в закона ред. Неоснователни са и доводите на касатора за нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая, след като служителят е извършил, описаните в административния акт дисциплинарни нарушения, за които законодателят с императивна норма е предвидил налагане на дисциплинарно наказание "порицание", то е спазена и нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице доказателства, установяващи обнародването на Инструкция № I-187/27.11.1998 г., както и такива, обосноваващи извод, че жалбоподателят е запознат с нея. Нормата на чл. 16, ал. 1, т. 2 от Инструкция № I-187/27.11.1998 г., съгласно, който паспортния контрольор не разкрива и не позволява на други длъжностни лица да използват индивидуалната му парола за работа с АИС "Граничен контрол" е идентична с чл. 19, ал. 2 от "Организационно-технологичните правила за работа с АИС "Граничен контрол", утвърдени със заповед № Iз-2489/22.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, а именно всеки потребител е длъжен да опазва в тайна и да не позволява на други лица да ползват индивидуалната му парола за достъп до АИС "Граничен контрол". Познаването на нормативните актове, регламентиращи, дейността и функциите на полицията е сред изискванията за заемане на длъжността командир на отделение в Граничен контролно-пропускателен пункт на гранично полицейско управление, видно от приложената по делото длъжностна характеристика. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат в касационната жалба. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,