Решение № 13842 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2013 г.

Решение № 13842 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, против Решение № 2667 от 10.12.2012 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 611 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Eлер Калдера" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Проф Цветан Лазаров" № 18, представлявано от Райчо Божинов Асенов, е отменен Ревизионен акт/РА/ № 091103529/04.11.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 126/03.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 189 826,62 лв. и лихви за забава в размер на 24 866,46 лв. за данъчни периоди през 2009 и 2010 г. по фактури на "Марк-Анс Строй" ЕООД и "Инвест -Кей Комерс" ЕООД, с предмет строително-монтажни работи. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на процесните доставки на услуги, при събраните в хода на ревизията доказателства за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да ги извършат и при приетите в съдебното производство експертизи, които са потвърдили констатациите на ревизиращите, защото не е доказано влагане на материали по извършване на услугите, нито с доказания персонален и технически капацитет е възможно да се извърши фактурираният обем СМР. Съдът изобщо не е обсъдил доводите на ответника по жалбата, нито се е произнесъл по доказателствената сила на представените едва в съдебното производство и оспорени частни документи. Неправилно било прилагането за случая на решенията на СЕС по тълкуването на Директивата за ДДС. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против РА бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Eлер Калдера" ООД, чрез управителя Райчо Божинов Асенов и адв. Механджийски, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. В касационното производство е представен договор за правна защита и съдействие към пълномощното на адв. Механджийски за това производство, в който не е вписана никаква договорена или платена сума за адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател е подал и частна жалба против Определение № 3376 от 27.12.2012 г. на Пловдивски административен съд по същото дело, с което е допълнено посоченото съдебно решение в частта му за разноските, като Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски в размер на 4 930 лв. Ответникът по частната жалба, чрез адв. Механджийски, я оспорва по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частни жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалвания ревизионен акт е отказан данъчен кредит в размер общо на 189 826,62 лв., както следва: 187 668.42 лв. по 22бр. фактури, издадени през периода 01.11.2009 г. до 30.11.2010 г. от дружеството, , МАРК - АНС СТРОЙ" ЕООД, с предмет " СМР по договор " и в размер на 2 158,20 лв. по една фактура от м. 12.2010 г. с издател "Инвест Кей Комерс" ЕООД гр. София и предмет "СМР по договор". За да отмени ревизионния акт като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е възпроизвел без всякакъв анализ събраните в ревизионното производство доказателства, както и задачите и отговорите на приетите в съдебното производство съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Посочил е, че липсата на технически и персонален капацитет на доставчиците не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя и се е позовал на Решения на СЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Спорът пред АС Пловдив е бил по реалността на доставките на строителни услуги, извършени от посочените преки доставчици като подизпълнители на ревизираното лице по сключени от него договори като изпълнител на същите услуги в полза на последващи получатели-възложители на услугите, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице по процесните фактури. Първоинстанционният съд е разгледал делото без да отдели спорното от безспорното в процеса, съответно - без да определи коректно предмета на доказване. В потвърждаващото РА Решение на директора на Д "ОУИ" Пловдив /стр. 14/ има твърдения, че органите по приходите признават "наличието на строителните обекти, на които са осъществени процесните СМР", но не може по категоричен начин да се установи, че същите са изпълнени именно от посочените преки доставчици. Съдът е следвало да изясни дали органите по приходите признават като наличен и реално съществуващ на посочените обекти резултатът от процесните строителни услуги, защото само при това положение, отказът на данъчен кредит по процесните фактури би се основавал само върху липсата на доказване на персонален и технически капацитет на доставчиците. В същото Решение, на стр. 9, 10 и 11, при конкретния анализ на извършените строителни услуги за всеки данъчен период, ясно е посочено, че "фактурираните СМР значително превишават реално извършените за периода". Това означава, че позицията на ответника в първоинстанционния процес е, че се признават за реално извършени само част от строителните услуги. Каква е тази част, страната по делото не е уточнила, а първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е изяснил този въпрос. Макар мотивите на първоинстанционното съдебно решение да се разполагат на 39 страници, решението е постановено при липса на мотиви относно съществените за решаването на делото фактически установявания, както и по доказателствената сила на представените пред съда писмени доказателства и експертизи. В откритото съдебно заседание от 20.04.2012 г., с протоколно определение съдът е приел представените към жалбата писмени доказателства, като е обявил, че относно оспорването им от ответната страна ще се произнесе с решението по същество. Такова произнасяне в съдебния акт по същество липсва. Същото се отнася и за представените от страна на жалбоподателя в първоинстанционния процес, представени след заседанието от 20.04.2012 г., писмени доказателства, оспорени с писмено становище от 22.06.2012 г., за които дори липсва определение за приемането им като доказателства. В мотивите на първоинстанционния съдебен акт буквално са възпроизведени задачите и отговорите на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, като "обсъждането им" се свело до бланкетния израз - "съдът кредитира заключенията, на двете описани експертизи като професионални, подробни и отговарящи на задачите и целите, за които са допуснати, без частите, съдържащи правни изводи". При това, по никакъв начин не са коментирани противоречията между двете експертизи относно съответствието на строителните услуги по процесните фактури, с получател РЛ и тези, които то е прехвърлило на своите възложители като изпълнител. Без всякакъв коментар и анализ е останал договорът между ревизираното лице и прекия доставчик "Марк-анс строй" ЕООД, относно извършването на услугите с ресурси на възложителя. Оправдано е, накрая, касационното оплакване, че административният съд не е обсъдил нито един от фактическите и правни доводи в писмената защита на ответника по съществото на делото. Макар принципно правилно първоинстанционният съд да е приел от правна страна, че само липсата на доказан технически и персонален капацитет на доставчиците да не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит на получателя, както и че цитираната от него съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС е относима към случая, при посочените по-горе процесуални нарушени при разглеждането и решаването на спора, довели до неясни и необосновани фактически изводи, постановеното решение подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид решението по главното производство, на отмяна подлежи и обжалваното с частна жалба определение за изменение на решението в частта за разноските. По разноските в настоящото производство следва да се произнесе административният съд при повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение