Решение № 1272 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5565/2007 г.

Решение № 1272 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5565/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Варненски апелативен съд от 22.05.2007 г. по гр.д. № 201/2007 г. е оставено в сила решение на Варненски окръжен съд от 19.03.2007 г. по гр.д. № 97/2007 г., с което предявеният от Р. Й. П. от гр. В. против "П" ЕАД, гр. В. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата между 578,27 лева и 12234,18 лева - претенция, произхождаща от забава при изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размерна 7000 лева. Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд е постъпила от Р. Й. П. с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба "П" ЕАД, гр. В. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В обжалваното решение на Варненски апелативен съд е прието за установено, че с решение по гр.д. № 1092/1999 г. на Варненски окръжен съд, "П" ЕАД, гр. В. е било осъдено да заплати 7000 лева на ищцата Р. Й. П. на основание чл. 200 КТ, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга и П. Д. П., настъпила на 12.11.1996 г. в резултат на трудова злополука. С решението по гр.д. № 1092/1999 г., Варненски окръжен съд не се е произнесъл по предявената от ищцата претенция за заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва от датата на злополуката до окончателното заплащане на обезщетението. В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, ищцата не е заявила искане за допълване на решението. На 29.03.2002 година е подала молба по гр.д. № 1092/1999 г. за издаване на изпълнителен лист за присъденото обезщетение за мораторни лихви, която е била оставена без уважение предвид липсата на произнасяне по претенция по чл. 86 ЗЗД. Присъдената с решението сума от 7000 лева и е била изплатена от "П" ЕАД, гр. В. на 3.06.2002 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 12234,18 лева, съставляващи обезщетение за забавено плащане на сумата 7000 лева за периода от 12.11.1996 г. до 3.06.2002 г. е неоснователен над сумата 578,27 лева. Приел е, че съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, за периода от деня на злополуката - 12.11.1996 г., до предявяване на иска на 10.11.2001 г., вземането за лихви е погасено по давност; че последиците от прекъсване на давността с предявяване на иска по гр.д. № 1092/1999 г. на Варненски окръжен съд са неприложими, тъй като липсва произнасяне на съда - липсва предпоставка по чл. 116, б. "б", пр. 2-ро ЗЗД; че давността е прекъсната едва със завеждане на иска, поради което претенцията извън периода от 10.11.2004 г. до 3.06.2002 г. е неоснователна като погасена по давност. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 116 б. "б" и б. "в" ЗЗД, тъй като в решението по гр.д. № 1092/1999 г. на Варненски окръжен съд няма произнасяне по отношение на обезщетението за забава, а давността е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия, изразяващи се в подаване на молба от 29.03.2002 г. за издаване на изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че изложените касационни оплаквания против решението са неоснователни. Вземането на ищцата за неимуществени вреди от трудовата злополука е било изискуемо от деня на настъпване на събитието - чл. 114, ал. 3 ЗЗД. Причинителят на вредата, съответно работодателят, отговарящ обективно за настъпилите увреждания е изпаднал в забава и без покана - чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а давността е започнала да тече от деня на настъпване на злополуката, както по отношение обезщетението за вреди от деликта, така и спрямо лихвите за забава върху това обезщетение. Вземанията за лихви обаче се погасяват с различен срок от този за главното вземане - в тригодишен срок съгласно чл. 111, ал.1, б. "в" ЗЗД, предвид което към деня на предявяване на иска по настоящето дело - 10.11.2004 г. вземането за лихви върху обезщетението за вреди от трудова злополука, настъпила на 12.11.1996 г. е било погасено по давност. Правилни са и формираните в решението изводи по приложението на чл. 116 б. "б" и б. "в" ЗЗД. В съответствие с чл. 116, б. "б" ЗЗД, въззивният съд е приел, че с предявяване на иска за обезщетение за вреди, както и за обезщетение в размер на законната лихва по гр.д. № 1092/1999 г. на Варненски окръжен съд, давността за процесното вземане е била прекъсната, които последици обаче са заличени с влизане в сила на решението, в което няма произнасяне по претенцията за мораторни лихви - предявяването на иск за вземането прекъсва давността, но ако този иск не бъде уважен давността не се счита прекъсната. В съответствие с чл. 116, б. "в" ЗЗД е и изводът на съда, че давността не е прекъсната и с подаване на молба от 29.03.2002 г. за издаване на изпълнителен лист. Предприемането на действия за принудително изпълнение предполага наличие на изпълнително основание, удостоверяващо изпълняемо право, с каквото ищцата не е разполагала - не е разполагала с изискуемо и ликвидно притежание, за реализиране на което да инициира изпълнителен процес.Независимо от това, действието по подаване на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва погасителната давност. Давността се прекъсва с подаването на молба от кредитора до съдебния изпълнител за събиране на вземането по принудителен начин или едва когато носителят на вземането е направил пред надлежния орган волеизявление за принудителното му осъществяване, каквото действие не е предприето от ищцата, нито обективно е било възможно да бъде предприето, тъй като не е разполагала с изпълнителен титул. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение