Решение № 11661 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. М. от гр. Кюстендил срещу решение 253 от 22.12.2023 г., постановено по административно дело 265/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е: 1) отхвърлена жалбата му срещу решение 2153-09-18 от 02.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер] от 26.06.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кюстендил, с което на основание чл. 74, ал. 4 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване; 2) осъден жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ - Кюстендил деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По съображения за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли то да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Кюстендил, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: Д. Т. М. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО, отпусната от 30.06.2013 г., а със заявление от 12.06.2023 г. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) по чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО. С процесното разпореждане от 26.06.2023 г. исканата инвалидна пенсия му е отказана на основание императивната разпоредба на чл. 74, ал. 4 от КСО, която предвижда, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане е обжалвано от М. по административен ред, като с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 02.08.2023 г. директорът на ТП на НОИ Кюстендил не е уважил сезиралата го жалба, като също се е позовал на забраната в чл. 74, ал. 4 от КСО на лице с отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да се отпуска пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С подложеното на касация решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на М., аргументирайки теза за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ Кюстендил, като издадено от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че в случая са налице отрицателните материалноправни предпоставки по чл. 74, ал. 4 от КСО за отпускане на желаната от М. инвалидна пенсия. Решението на Административен съд Кюстендил, с което жалбата на Д. Т. М. против посоченото решение на директора на ТП на НОИ - Кюстендил е отхвърлена, е обосновано и е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Кюстендилският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е съобразил, че административните органи правилно са приложили разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 101, ал. 1, т. 2 от същия кодекс, и освен това, че отпуснатата на М. ЛПОСВ е с по-голям размер, отколкото би била желаната от него ЛПИОЗ (т.е. не е налице нарушение на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО). Съдът правилно е отчел действието на правните норми по време, обратно на твърдяното от жалбоподателя (възражение, поддържано от него и пред настоящата инстанция). Изложените аргументи в касационната жалба не могат да обосноват различни правни изводи от тези, формирани от административните органи и от първоинстанционния съд. За пълнота на изложението трябва да се отбележи изрично, че общото правило на чл. 101, ал. 3а от КСО, предвиждащо, че при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите, намира приложение извън случаите, визирани в чл. 101, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Разноски за юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) също са правилно присъдени, в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК и съобразно изхода на спора. По тези съображения следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,