Решение № 8256 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 830/2020 г.

Решение № 8256 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 830/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юриск. М. Кирилова срещу решение № 482/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 454/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена заповед № 0417127/27.06.2019 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на "Виканто - Ка" ЕООД – гр. София "запечатване на търговски обект – магазин "Жълтото пате", находящ се в гр. Перник, ул. "Струма" № 52 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че административният орган е издал процесната заповед в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, както и при липса на мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка. Счита, че по делото безспорно е установено нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като налагането на ПАМ цели предотвратяване осъществяването на последващи нарушения. Относно продължителността на срока счита, че същият е определен предвид установената фактическа обстановка при спазване принципа за съразмерност, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Виканто - Ка" ЕООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Виканто - Ка" ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. К. Сотиров, в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената ПАМ първоинстанционният съд е приел, че макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Счита, че в конкретния случай, налагането на мярката не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона и същата се явява допълнителна санкция, извън предвидените в Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите. Това от своя страна противоречи на законоустановената цел на принудителната административна мярка и съставлява превратно упражняване на власт. На следващо място по отношение на определената продължителност на наложената мярка, решаващият състав обосновава извод, че мотивите относно определения срок са общи, абстрактни, откъснати от конкретиката на казуса и не кореспондират с направените от органа правни изводи. В тази връзка счита, че от данните по делото не се установява търговецът да е извършвал и друг път такова или подобно нарушение, за да се говори за "лоша практика в обекта", нито пък в обекта да липсва "нормална" или дори "нарушена" организация за отчитане на дейността, с оглед на което да е направена и съответна преценка за времето, необходимо за създаване на нормална такава. Съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в чл. 6, ал. 5 АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С оглед изложеното, първоинстанционният съд обосновава извод, че в случая прилагането на принудителна административна мярка не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и би засегнало косвено финансовите интереси на държавата и най-вече ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона. С оглед на това, съдът счита, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и е постановил нейната отмяна. Обжалваното решение е неправилно постановено. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В обжалваното решение съдът е показал неразбиране на характера на принудителната административна мярка за целите на ЗДДС, която е насочена към преустановяване на нарушения, свързани с фискалната дисциплина и съответно с дисциплиниране на търговците при осъществяване на своята стопанска дейност да отчитат реални обороти, респ. да начисляват и внасят данъци в републиканския бюджет. Първоинстанционният съд макар да отразил в решението си, че при извършената проверка в търговския обект, приходните органи са установили разлика между касовата наличност 452, 15 лв. и разчертаната наличност по ФУ - 433, 05 лв. е направил незаконосъобразни изводи, че от тези групи данни не ставала ясна връзката със запечатването на обекта за 14 дни. Извършеното нарушение е достатъчно за налагането на принудителна административна мярка, наред с установената и разлика между касовата наличност към момента на проверката и наличността във ФУ и при обща преценка за тежестта на нарушението и неспазване на установения законов ред за отчитане на продажбите,. Приходният орган, прилагайки дискреционната си власт, с оспорената заповед срокът за запечатване на обекта и забраната за достъп до него е в рамките на средната продължителност, докато максимално допустимият срок по закон е 30 дни, поради което не е извършено соченото от първостепенния съд нарушение.. При постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил законовата регламентация на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и във връзка с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Издаването на фискален касов бон е нормативно установено задължение, поради което търговец, който не го спази, допуска нарушение на данъчното законодателство и подлежи на санкция с налагане на ПАМ. Административният орган, издател на заповед за ПАМ действа при условията на обвързана компетентност и при извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е длъжен да наложи посочената мярка. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка - покупка на 1 бр. детска играчка на стойност 19, 10 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. В хода на проверката е отпечатан КЛЕН за същия ден, както и дневен финансов отчет /Х/, видно от които липсва отразяване на сумата от 19, 10 лв., какъвто е размера на извършената контролна покупка. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата такава, като е установена разлика в същия размер. Изрично в протокола е отразено, че плащането от продавача при контролната покупка е било прието. Установеното наличие на разлика в касовата и фактическата наличност е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки, поради което при възникнало задължение за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена и е налице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка. При така установеното следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, което от своя страна да води до отклонение от данъчно облагане и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. Относно мотивите на съда, че оспорения пред него ПАМ е незаконосъобразен и на друго основание – липса на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, те не се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка е прието в заповедта, че целта на наложената принудителна административна мярка е промяна в начина на организиране на дейността в обекта, за да може търговецът правилно да отчита оборота от продажбите си, а индиректният е недопускане на вреда за фиска. Тези мотиви относно срока на принудителната мярка са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Неоснователно е позоваването на ответника на обстоятелството, че за извършеното нарушение не е издадено наказателно постановление. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпили след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. В действителност, когато в производството пред първоинстанционния съд или пред касационната инстанция се представи влязло в сила съдебно решение, с което наказателното постановление за това нарушение е отменено, защото се приема, че такова не е извършено, тогава съдът, разглеждащ жалбата срещу ПАМ, съотв. касационната инстанция, следва да се съобрази с решението, с което е отменено наказателното постановление. Такава свързаност не е налице, ако не е издадено наказателно постановление, или е отхвърлена жалба срещу него, или когато наказателното постановление е отменено от компетентен съд на процесуално основание, а не по същество. Не на последно място, следва да се отбележи и обстоятелството, че твърденията на ответника за прекратяване на административнонаказателното производство с резолюция не се подкрепят от наличните по делото доказателства, а пред настоящата касационна инстанция не могат да се събират доказателства с оглед забраната по чл. 219 и чл. 220 АПК предвид, че с нарочна молба ответникът по касация поиска събирането на доказателства за установяване на обстоятелството дали е издадено наказателно постановление за същото нарушение.. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение