Решение № 9326 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2859/2019 г.

Решение № 9326 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2859/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по реда на чл. 193, ал. 7 във връзка с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на В. И. – прокурор в Районна прокуратура – Бургас срещу решение по т. 4.1.1 от протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г., с което на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ не е назначена на длъжност "прокурор" в Окръжна прокуратура – Бургас, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. Жалбоподателката излага съображения, че при проведения конкурс за повишаване в длъжност и преместване в окръжните прокуратури е получила оценка 5,94 и в 9-месечния срок от приключване на конкурсната процедура е подала молба за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. В контекста на оплакването за съществено нарушение на административнопроизводствените правила са изтъкнати съображения относно двукратно спиране на производството по нейния случай, а в Окръжна прокуратура гр. Бургас, считано от 15.08.2017 г., са назначени двама кандидати по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, които са с оценка, равна на нейната. Към момента на сезиране на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет разпоредбата на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. е била действаща правна норма и възникналото правоотношение трябвало да се уреди по реда на чл. 195, ал. 2 АПК. Жалбоподателката твърди, че административният акт на кадровия орган е постановен в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Моли той да бъде отменен, а преписката – върната на Прокурорската колегия за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на закона. Ответникът – Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., в съдебно заседание и писмена защита от 15.05.2019 г., оспорва жалбата и изразява становище, че при издаване на решението липсват отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, ведно със законните последици. Върховнят административен съд, шесто отделение, намира оспорването за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ и от страна с правен интерес. В. И. е участвала в конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на прокурор в окръжните прокуратури, но не е била назначена, което обуславя наличието на пряк правен интерес. При преценка на събраните доказателства, съдът приема следното: От данните по административната преписка се установява, че с решение по т. 12. 1 от протокол № 5 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 8.06.2016 г, публикувано в ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 180 ЗСВ, е бил обявен конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на 34 свободни длъжности за "прокурор" в окръжните прокуратури, от които за Окръжна прокуратура гр. Бургас – 1 свободна длъжност. Видно от заявление вх. № 15/96 от 29.06.2016 г., жалбоподателката е изявила желание да участва в конкурсната процедура именно за посочената прокуратура. По делото не е спорно, че кандидатката е допусната до конкурса, че е получила обща оценка за притежаваните професионални качества 5,94, но с решение по т. 4. 38 от протокол № 26 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.07.2017 г., не е била повишена на длъжност "прокурор" в Окръжна прокуратура – Бургас, поради попълване на местата. На 10.05.2018 г. жалбоподателката е подала молба, постъпила при ответника с вх. № ВСС-5339 от 14.05.2018 г., с която е поискала, в качеството си на участник в посочения по-горе конкурс и на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, да бъде назначена на длъжността "прокурор" в Окръжна прокуратура – Бургас, като е изтъкнала съображения, че по конкурса е била назначена прокурор В. Ч., встъпила в длъжност на 15.08.2017 г., а впоследствие, по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, са били назначени и още двама прокурори с оценка 5,94 и тя е следващия класиран кандидат, като в Окръжна прокуратура – Бургас междувременно се е освободила още една щатна длъжност. В настоящата жалба, в контекста на оплакването за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, са изтъкнати съображения относно двукратното спиране на производството по случая, с което били засегнати права на жалбоподателката. В чл. 54, ал. 5 АПК изрично е предвидено, че актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV от кодекса. В. И. не твърди, а и по делото няма данни тя да е обжалвала актовете за спиране на административното производство в срока по чл. 197 АПК, което означава, че същите са влезли в сила. При тази формулировка на релевираните оплаквания жалбоподателката цели да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху влезли в сила административни актове. Но с оглед на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява актовете по спиране на производството само като част от процедурата по издаване на процесния административен акт – решение по т. 4.1.1 от протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г. С решение по т. 16 от протокол № 15 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 6.06.2018 г., производството по подадената молба на В. И. е било спряно до произнасяне на Конституционниия съд с решение по конст. дело № 1/2018 г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК. С решения по т. т. 15 и 15. 1 от протокол № 27 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2018 г., административното производство за повишаване на жалбоподателката е възобновено, на основание чл. 55, ал. 1 АПК и отново е спряно при условията на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК до приключване на съдебното производство пред Върховния административен съд по оспорване на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. От мотивите към решение № 12 от 27.07.2018 г. по конституционно дело № 1/2018 г. (Обн. ДВ., бр. 65 от 7.08.2018 г.) се установява следното: Цитираното дело е образувано по искане на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който, упражнявайки правомощията си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, е сезирал Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 49 от 12.06.2018 г.), според която: "В 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5,00". " Петчленият състав на ВАС е сезиран с касационна жалба против Решение № 8551 от 3.07.2017 г. по адм. д. № 2572/2017 г. по описа на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлено оспорването на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на ВСС по протокол № 5 от 9.02.2017 г. (ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г.) С определение от 27.03.2018 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и като заинтересувани институции в производството по делото са конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Главният прокурор, Националната следствена служба, ВСС, Комисията за защита от дискриминация и Висшият адвокатски съвет. Следователно Главният прокурор на Република България е бил сезиран по делото. Казаното означава, че към момента на издаване на решение по т. 16 от протокол № 15 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 6.06.2018 г., с което производството по подадената молба на В. Иванова е било спряно, е било налице определение от 27.03.2018 г., с което Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на разпоредбата на 193, ал. 6 ЗСВ. Следователно са били налице предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК – Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон, който има отношение към назначаването на кандидатката. Що се касае до образуваните и разгледани от ВАС дела по оспорване на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, то с първоинстанционното решение № 8551 от 3.07.2017 г. по адм. д. № 2572/2017 г. жалбата е отхвърлена, след което е било образувано касационно производство, което е приключило с решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия (обн. ДВ, бр. 10/2019 г.), с което цитираната норма е била отменена. Следователно към момента на издаване на решение по 15. 1 от протокол № 27 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2018 г., с което административното производство отново е спряно при условията на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК до приключване на съдебното производство пред Върховния административен съд по оспорване на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г., са били налице предпоставките на последната норма – наличието на образувано съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. С оглед на изложеното не може да бъде прието, че подадената от жалбоподателката молба вх. № ВСС-5339 от 14.05.2018 г. за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, неоснователно не е била разгледана в по-ранен период и с това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектирало негативно върху нейни права, произтичащи от участието й в конкурса. По повод на твърдяното от И., че в Окръжна прокуратура гр. Бургас, считано от 15.08.2017 г., са назначени двама кандидати по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, които са с оценка, равна на нейната, от лист 88 от делото се установява, че кандидатите Х. К. и И. И., сочени в молба вх. № ВСС-5339 от 14.05.2018 г., са преди нея в класирането, т. е. с тяхното назначаване не се засягат нейни права, а наред с това тези назначения не са предмет на делото. С решения по т. 4. 1 и т. 4.1.1 от протокол № 6 от заседанието проведено на 19.02.2019 г., Комисията по атестирането и конкурсите при ПК ВСС е предложила на Колегията да вземе решение по възобновяване на административното производство, на основание чл. 55, ал. 1 АПК и да не назачи В. И. на длъжност "прокурор" в Окръжна прокуратура – Бургас, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. В мотивите към този акт са изложени съображения, че жалбоподателката е участник в конкурса за повишаване в длъжност и преместване в окръжните прокуратури чрез събеседване, обявен с протокол № 5 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 8.06.2016 г, публикувано в ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г. Прието е също така, че конкурсът е обявен и проведен по реда на ЗСВ, до влизане в сила на ЗИД на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 62 от 9.08.2016 г. Съобразено е, че с решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г., петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия е отменил § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. и това решение е влязло в сила. В този смисъл е изготвен проект на решение, по т. 4 от дневния ред 27.02.2019 г. От пълен стенографски протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г., се установява, че всеки от случаите, включително и този на жалбоподателката са докладвани от председателя на КАК. Освен това е налице и изказване на член на ПК ВСС, с което се уточнява, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е приложима само за конкурси, открити и приключили след 9.08.2016 г., когато този текст е приет. След решение по т. 4. 1, с което е възобновено административното производство, на основание чл. 55, ал. 1 АПК, е прието процесното решение, с което на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ не е назначена В. И. на длъжност "прокурор" в Окръжна прокуратура – Бургас, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. Решението е взето с 9 гласа "за". Същото е издадено от компетентния орган по чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ, при наличие на кворум по чл. 34, ал 1 ЗСВ и пълно мнозинство. Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗСВ решенията на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. В този смисъл акта на ПКВСС е мотивиран, предвид изложеното по-горе. След като в решение № 12 от 27.07.2018 г. по конституционно дело № 1/2018 г., Конституционният съд е приел, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е продължение на една легитимна конкурсна процедура следва да бъде даден отговор на въпроса до кои конкурсни процедури е относима цитираната разпоредба. Последната е нова, обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г. Действалите до този момент предходни редакции на чл. 193 ЗСВ предвиждат различен подход за попълване на свободните места в органите на съдебната власт въз основа на извършено класиране при проведен конкурс. Новата уредба изисква регламентиране на висящите към момента на публикуване на изменителния закон правоотношения. При спазване правилото на чл. 33 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове това е извършено с преходната разпоредба на § 210 от ЗИДЗСВ от 9.08.2016 г. Съгласно последната, започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Следователно новата ал. 6 на чл. 193 ще се прилага само за откритите (и приключили) конкурси след 9.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. В този смисъл следва да се тълкува и прилага текста "предходната конкурсна процедура", употребен в чл. 193, ал. 6 ЗСВ. След като жалбоподателката е участник в конкурс, обявен с решение по т. 12. 1. от протокол № 5 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 8.06.2016 г, публикувано в ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., то за нея не е приложима нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ - нова, обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г. В тази връзка не може да бъде възприета тезата й, че от участието в конкурса за нея са възникнали права, които са били нарушени. Аналогични изводи се съдържат в решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, обн. ДВ, бр. 10/2019 г., в сила от 01.02.2019 г. С това решение е отменена разпоредбата на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 5 от 9.02.2017 г. и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г. Отмяната на цитираната разпоредба е била в сила към 27.02.2019 г., когато е издадено процесното решение. В цитирания съдебен акт е посочено, че оспорената норма на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 2017 г., издадена от ВСС, неправомерно разширява приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, като му придава обратно действие – дава възможност за прилагането на чл. 43 от Наредба № 1 за всички процедури, които са приключили по досегашния ред, а не само за тези, които са започнали след приемането на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ – 9.08.2016 г. В този смисъл тя противоречи на § 210 от ПЗР от ЗИДЗСВ. Като подзаконов акт по прилагане на ЗСВ разпоредбата на § 6 не може да допълва или изменя законова разпоредба, за прилагането на която е издаден подзаконовият нормативен акт – по законовата делегация на чл. 194 г от ЗСВ. В решението е посочено изрично, че второто изречение на § 6 от ПЗР на Наредба № 1, че срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат, по същността си е първична правна уредба. При това освен, че надхвърля предметния обхват на преходните и заключителните разпоредби, в тази своя част § 6 от наредбата пряко противоречи и на чл. 43, ал. 2 вр. с ал. 1 от наредбата досежно начина на приключване на предходната конкурсна процедура – с решение на съответната колегия на ВСС, прието на първото заседание след встъпването в длъжност на последния назначен кандидат. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и 2 АПК жалбоподателката не съобразява, че случаи като нейния са изрично законово регламентирани в чл. 193, ал. 6 ЗСВ и съгласно чл. 5, ал. 1 АПК, когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 АПК изисква административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. След като назначаването на И. е изключено от нормата чл. 193, ал. 6 ЗСВ, то за нея претендираното право не е възникнало. Всичко изложено налага извода, че оспореното решение по т. 4.1.1 от протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г., е в съответствие и с материалния закон. При липса на отменителни основания по чл. 146 АПК подадената жалба следва да бъде отхвърлена. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 187, ал. 3 ЗСВ във връзка с чл. 193, ал. 6 и 7 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,