Решение № 10263 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. Л., чрез процесуалния ѝ представител адв. Н. Костадинова, срещу решение № 3905 от 30.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2702/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № П – 424 от 18.09.2025 г. на зам. – кмета на община Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и се иска постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесната заповед. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – зам. – кметът на община Варна, чрез гл. юрк. Стамова, ангажира становище в представен писмен отговор за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юриконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество намира същата за основателна. Производството пред Административен съд – Варна се е развило по жалба на Ц. Л. Л., против заповед № П-424/18.09.2025г. на заместник - кмета на община Варна, с която е отказано издаване на разрешение за Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) за [ПИ], кв. 88 по плана на СО “Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ на гр. Варна, одобрен с решение № 799-5/19.12.2012г. на Общински съвет – Варна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че между предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на община Варна и действащия подробен устройствен план – план за улична регулация (ПУП - ПУР) за СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ е налице несъответствие, доколкото по ОУП процесният имот попада в териториалния обхват на районна артерия IIIА клас, докато съгласно действащия ПУП - ПУР имотът попада в кв. 88, вилна зона, с обслужване от север посредством улица V клас с габарит 6 м. Съдът е приел, че предвижданията на ОУП са задължителни при изработването на подробните устройствени планове и че наличието на действащ ПУП - ПУР, който не съответства на ОУП, не обосновава допустимостта на последващ ПУП - ПРЗ. Въз основа на тези съображения е приел отказа на административния орган за законосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до непълно изясняване на релевантната фактическа обстановка и до необоснованост на направените правни изводи. Съгласно чл. 103, ал. 4 ЗУТ всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по - горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по - пълна, по - подробна и конкретна разработка. Приложението на тази разпоредба в конкретния случай изисква изясняване на съдържанието и правното действие на двата устройствени плана, на характера и пространствения обхват на предвижданата районна артерия, както и на относимите фактически обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че е налице пречка за разрешаване изработването на искания ПУП - ПРЗ. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че ПУП - ПУР за СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ е одобрен с решение № 799 - 5 от 19.12.2012 г. на Общински съвет – Варна и е влязъл в сила. Процесният поземлен имот с [идентификатор] попада в неговия териториален обхват, като за него е установен конкретен устройствен режим, който не съдържа предвиждане за преминаване на районна артерия IIIА клас през имота. Не се установява този ПУП - ПУР да е отменен, изменен или обезсилен по предвидения в закона ред. Следователно към момента на произнасянето на административния орган същият представлява действащ подробен устройствен план и като такъв поражда правни последици както за собствениците на имотите, така и за административните органи, които осъществяват правомощията си в областта на устройството на територията. Посочените обстоятелства са от съществено значение за разрешаването на спора, тъй като изискват преценка на съотношението между действащия подробен устройствен план и предвиждането на ОУП, на което е основан оспореният отказ. Първоинстанционният съд е възприел наличието на несъответствие между двата плана като достатъчно основание за отхвърляне на жалбата, без да изясни в необходимата пълнота конкретното значение на това несъответствие за допустимостта на исканата процедура. Не е извършена достатъчно задълбочена преценка на правното действие на действащия ПУП - ПУР, на съдържанието на предвиждането на ОУП и на обстоятелствата, относими към неговото конкретно приложение спрямо процесния имот. Така направените изводи са преждевременни, доколкото са формирани без цялостен анализ на всички относими доказателства и без да са изяснени фактическите предпоставки, необходими за правилното приложение на материалния закон. Съществено значение за спора имат и данните, установени чрез приетата съдебно - техническа експертиза, относно административното третиране на други имоти в същата територия. От заключението на вещото лице се установява наличие на редица процедури по допускане и одобряване на ПУП - ПРЗ за имоти, попадащи в квартали 74, 88, 89, 91 и 92, включително издадени заповеди за допускане на устройствени процедури, а в определени случаи и издадени разрешения за строеж и реализирано застрояване. Посочени са конкретни административни актове, сред които заповед № Г-168/24.03.2023 г., заповед № Г-146/05.05.2022 г., заповед № Г-261/13.11.2024 г., заповед № Г-147/05.05.2022 г., заповед № Г-333/03.08.2023 г. и други, относими към имоти в разглежданата територия. Първоинстанционният съд не е обсъдил тези доказателства в необходимата пълнота, като е приел, че другите имоти не са предмет на настоящото производство. Действително, административните актове, издадени по отношение на други имоти, не са предмет на настоящия спор и тяхната законосъобразност не следва да бъде проверявана в рамките на това производство. Това обаче не изключва доказателственото им значение за установяване на фактическото и административното третиране на територията, както и на начина, по който компетентните органи са прилагали предвижданията на ОУП в конкретната местност. Тези обстоятелства са относими към спора, доколкото оспореният отказ е мотивиран именно с наличието на предвиждане за районна артерия IIIА клас. Данните за допуснати устройствени процедури, издадени разрешения за строеж и реализирано застрояване в същата територия не предопределят изхода на настоящото производство, но подлежат на обсъждане в съвкупност с останалите доказателства, за да се прецени дали съществуват фактически и правни различия, обосноваващи конкретното административно третиране на процесния имот. Липсата на такава оценка е довела до непълнота на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. Необходимо е да бъдат изяснени и обстоятелствата относно характера и степента на реализация на предвидената районна артерия IIIА клас. По делото не са установени конкретни действия по отчуждаване на процесния имот, нито други данни, които сами по себе си да позволяват да се направи категоричен извод за непосредствено реализиране на инфраструктурното мероприятие спрямо него. Тези обстоятелства следва да бъдат проверени и обсъдени наред с действителното съдържание и пространствения обхват на предвиждането на ОУП. Само след изясняване на посочените факти може да бъде направена обоснована преценка за конкретното значение на инфраструктурното предвиждане в производството по разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ. Отсъствието на данни за предприети действия по реализацията му не предрешава само по себе си въпроса за законосъобразността на отказа, но представлява обстоятелство, което следва да бъде съобразено при цялостната оценка на спора. От значение е и обстоятелството, че при придобиването на имота касаторът е разполагал с действащ ПУП-ПУР, който не е съдържал предвиждане за преминаване на процесната инфраструктура през имота. Това обстоятелство не създава само по себе си право на собственичка да получи разрешение за изработване на ПУП - ПРЗ, но е относимо към преценката на конкретното правно и фактическо положение на имота и следва да бъде обсъдено заедно с останалите доказателства. Съществено значение има и развитието на административното производство пред ЕСУТ. Установява се, че с протокол № 12 от 10.04.2024 г., т. 36, ЕСУТ е изразил положително становище по заявлението, дал е съгласие планът да бъде обявен по реда на чл. 128 ЗУТ и е предложил на компетентния орган да издаде заповед по реда на чл. 124а, ал. 2 ЗУТ. Впоследствие, с протокол № 17 от 22.05.2024 г., т. 32, същият орган е променил становището си и е отменил предходното решение, позовавайки се на несъответствието между ОУП и ПУП - ПУР. Самото изменение на становището на ЕСУТ не предопределя изхода на производството, но представлява относимо обстоятелство, което следва да бъде обсъдено при проверката на законосъобразността на оспорената заповед. Необходимо е да се изяснят причините за промяната в становището и значението на изложените съображения за последващото произнасяне на административния орган. Първоинстанционният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички относими към предмета на спора доказателства, поради което фактическите му констатации и формираните въз основа на тях правни изводи остават непълни и необосновани. Допуснатото нарушение не се изразява единствено в различна оценка на отделни доказателствени средства, а в неизпълнение на задължението на съда да извърши цялостна преценка на доказателствения материал и да изложи мотиви относно значението на установените факти за разрешаването на правния спор. Този пропуск е съществен, доколкото се отнася до обстоятелства от значение за преценката на законосъобразността на оспорения административен акт и е препятствал формирането на обосновани правни изводи по съществото на спора. Съдът е длъжен да обсъди всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните и въз основа на съвкупната им преценка да формира фактическите си констатации и правните си изводи. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато се отнася до доказателства от значение за правилното разрешаване на спора и е довело или е могло да доведе до постановяване на неправилен съдебен акт. В конкретния случай първоинстанционният съд не е извършил необходимата цялостна преценка на доказателствата относно административната практика по устройственото планиране на други имоти в същата територия, правното действие и съдържанието на действащия ПУП - ПУР, характера и пространствения обхват на предвижданата районна артерия, както и развитието на административното производство пред ЕСУТ. Необсъждането на тези обстоятелства в тяхната взаимна връзка е препятствало изясняването на релевантната фактическа обстановка и формирането на обосновани изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт. Установените процесуални пропуски не могат да бъдат отстранени единствено чрез повторна правна преценка на изводите, изложени в обжалваното решение. Необходимо е доказателственият материал да бъде подложен на цялостен анализ, да се прецени неговата достатъчност за установяване на правнорелевантните факти и при необходимост, да бъдат предприети съответните процесуални действия за тяхното изясняване. Тази дейност следва да бъде осъществена от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, след като на страните бъде осигурена възможност да упражнят в пълен обем процесуалните си права. Допуснатите нарушения следва да бъдат квалифицирани като съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, налагащи отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна. При новото разглеждане съдът следва да извърши цялостна преценка на доказателствения материал и да обсъди всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните. Следва да бъдат изяснени правното действие и конкретното съдържание на действащия ПУП - ПУР по отношение на процесния имот, съотношението му с предвижданията на ОУП, както и характерът, пространственият обхват и степента на реализация на предвидената районна артерия IIIА клас. Необходимо е да бъдат обсъдени данните от съдебно - техническата експертиза относно административното третиране на други имоти в същата територия, без да се извършва инцидентен контрол върху законосъобразността на издадените по отношение на тях административни актове. Следва да се изяснят и причините за промяната в становището на ЕСУТ, както и значението на установените факти за преценката на законосъобразността на оспорената заповед. Въз основа на цялостната оценка на събраните и при необходимост допълнително събрани доказателства съдът следва да формира самостоятелни и мотивирани правни изводи относно съответствието на административния акт с приложимите материалноправни разпоредби и с изискванията за законосъобразност на административното производство. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Административен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. С оглед изхода на спора, на този етап, съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл.226, ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските, сторени пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение