Решение № 7662 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2020 г.

Решение № 7662 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2020 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 208 - 228 и чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Надежда, ж. к. "Надежда" № 2, ул. "Република", бл. 272, вх. Г, ап. 94, представлявано от управителя И. Йотов, чрез адв. Д. Стоянова и адв. М. Байкушев – пълномощници, срещу Решение № 248 от 16.04.2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 89/2020 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Решение № 166/27.12.2019 г. на министъра на отбраната на Република България, с което се открива процедура за възлагане на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение за срок от 48 месеца за извършване на основен ремонт (overhaul) на 2 броя самолети L-39 ZA със зав. № 035207 (рег. знак 207) и № 035211 (рег. знак 211). Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията (Комисия/КЗК) е незаконосъобразно и неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Развива подробни съображения за така заявените пороци, като добавя и необоснованост на изводите на КЗК, защото счита, че въвеждането на условие към участниците за оторизация от производителя/конструктора на въздухоплавателните средства като част от изискванията към предоставяните ремонтни дейности означава, че същото не е съобразено със специфичния предмет на поръчката, с нейния обем и сложност, поради което е дискриминационно. Моли на основание чл. 221 от АПК решението на КЗК да бъде отменено и постановено друго, с което да се отмени и решението на възложителя като незаконосъобразно. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез пълномощника си адв. Стоянова поддържа жалбата и отново моли решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото в размер на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение по представен списък.

Ответникът - Министъра на отбраната, гр. София, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт Недялкова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а решението на КЗК да бъде потвърдено, тъй като е обосновано и правилно в неговата цялост. Моли също за присъждане на разноски, като оспорва размера на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представени са Писмени бележки.

Участващият в касационното производство по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно поради което същото следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се съдържат оплаквания идентични на съдържащите се в първоначалната жалба, но вече посочени като касационни основания за отмяна на решението, без да са изложени аргументи в тяхна подкрепа. Въз основа на надлежен анализ на относимите факти и приложимата материалноправна уредба обосновано КЗК е приела, че обжалваното решение на възложителя - министър на отбраната на Република България е законосъобразно. Правилно и обосновано КЗК приема, че в оперативната самостоятелност на възложителя е да определи какви изисквания да заложи за изпълнение на предмета на обществената поръчка. В случая ограничаването на участието в обществената поръчка /чрез оспореното условие/ е обосновано и съобразено с предмета и сложността на разглежданата обществена поръчка и е в защита не само на интересите на възложителя, но и на обществените, и държавните интереси.

С оглед датата на пощенското клеймо – 05.05.20., настоящият състав намира, че касационната жалба на "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София, е подадена в законоустановения в чл. 216, ал. 1 ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението на КЗК, което е станало по E-mail на 21 април 2020 година. Подписана е от надлежно упълномощени процесуални представители на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Предвид всички тези факти, касационната жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 248 от 16.04.2020 г. по преписка № КЗК - 89/2020 г., на основание чл. 215, ал. 2, т. 1 от ЗОП и чл. 217, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията:

1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № ВХР-106/23.01.2020 г., подадена от "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД срещу Решение № 166/27.12.2019 г. на министъра на отбраната на Р България, с което се открива процедура за възлагане на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение за срок от 48 месеца за извършване на основен ремонт /overhaul/ на два броя самолети L39 ZA със зав. № 035207 /рег. знак 207 и 035211 /рег. знак 211/;

1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД за възлагане на направените разноски и

1. ВЪЗЛАГА на "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД да заплати на Министерство на отбраната направените в настоящото производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

За да постанови този правен резултат, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) е приела, че жалбата е подадена от заинтересовано лице по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗОП съгласно легалната дефиниция, дадена в § 2, т. 14 от ДР на ЗОП, със заявени обстоятелства по чл. 199, ал. 2, т. 5 от ЗОП и приложени доказателства съгласно чл. 199, ал. 3, т. 5 ЗОП, в законоустановения 10-дневен преклузивен срок съгласно чл. 197, ал. 1, т. 1 ЗОП, пред компетентен орган, с оглед на което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е приела, че жалбата е неоснователна.

По-конкретно, за неоснователни са приети твърденията на жалбоподателя, че условието на обявлението, съгласно което услугите, включени в раздел II. 1. 5, т. 1-4 от обявлението, следва да се извършат от конструктора/производителя или от организация, оторизирана/сертифицирана, лицензирана за извършване на този вид дейност от оригиналния конструктор/производител, е дискриминационно, доколкото предопределя само едни участник, който може да удовлетвори условието, а именно – производителя. Комисията за защита на конкуренцията е констатирала, че в разглеждания случай действително е налице ограничаване на участието в обществената поръчка, което е осъществено чрез оспореното условие, но то е обосновано и съобразено с предмета и сложността на разглежданата поръчка. Възложителят силно е ограничил кръга на лицата, които отговарят на условията за участие в процедурата, като този кръг включва само оригиналния производител/конструктор или сертифицирани от него организации. Комисията за защита на конкуренцията е посочила, че в случая се касае за постигане на максимално качество и надеждност при изпълнение на поръчката, както и осигуряване на съответните гаранции за това, защото е ноторно известно, че при ремонта и поддръжката на дадено изделие, за най-надеждна се счита поддръжката от съответния му създател, тъй като той разполага с всички необходими умения и материално-технически способности за извършването й, а освен това същият може да предостави пълна гаранция за качество и надеждност на извършвания от него ремонт на изделието. Комисията за защита на конкуренцията е посочила, че в настоящия случай е от особена важност качеството, с което ще се извършат услугите по обществената поръчка, доколкото от това зависи сигурността при експлоатацията на ремонтираната авиационна техника и в този смисъл въведеното условие е съобразено с предмета и сложността на разглежданата обществената поръчка, защото представлява засилена гаранция за осигуряване на качественото изпълнение, а оттам е в защита не само на интересите на възложителя, но и на обществените, и държавните интереси.

Комисията за защита на конкуренцията не е споделила виждането на жалбоподателя, че липсва нормативна или техническа причина, която да обосновава разглежданото ограничително условие. В тази връзка КЗК е посочила, че е ноторно известно, че Република България е страна – членка и има своите нормативно установени задължения към НАТО и Европейския съюз. Подкрепила е становището на възложителя, че Международното и Европейското въздушно право задължават държавите-членки да гарантират, че дейностите и услугите, извършвани от техните въздухоплавателни средства се извършват при надлежно спазване на целите, свързани с авиационната безопасност и че само държавата (съответните национални авиационни власти), чиято собственост са въздухоплавателните средства, има правомощия да определя реда за извършване на въздухоплаване с тях и осигуряване на необходимото ниво на авиационната безопасност. Държавата, отчитайки предписанията на конструктора/производителя, определя реда за експлоатацията на собствените си въздухоплавателни средства и извършване на ремонта по тях и само съответната държава одобрява какви модернизации, модификации или изменения да се извършват. Комисията за защита на конкуренцията е взела предвид, че за да може български военни въздухоплавателни средства да участват в съюзни операции, Република България е поела ангажименти, че въздухоплавателните й средства трябва да отговарят на изискванията, посочени в документа на НАТО и Европейската агенция по отбрана (в т. ч. "Политика на НАТО по летателна годност" (NAWP) и Европейски военни изисквания по летателна годност (EMARs)), които изисквания хармонизират напълно с изискванията на Международното и Европейското въздушно право. Комисията за защита на конкуренцията е посочила, че в случая е без правно значение обстоятелството дали се налага спазване на авторски или др. права на интелектуална собственост на производителя, липсата на други нормативни ограничения в националното законодателство и изтичането на гаранционния срок на двата самолета, чиито ремонт е основен предмет на разглежданата обществена поръчка и това е така поради нуждата да се осигури в по-висока степен сигурността на авиационната техника, което представлява засилен обществен и държавен интерес и ограничаването на кръга на участниците в процедурата е продиктувано от спецификата на обществената поръчка и необходимостта от завишаването на изискванията към качественото изпълнение и спазването на международните задължения на Р България в областта на авиационната сигурност.

На следващо място КЗК е приела за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че възложителят е следвало да въведе изискването в съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗОП, тъй като основната част от предмета на обществената поръчка е ремонт на авиационна техника и преценката на производителя дали друго предприятие (на което компетентен държавен орган е извършил проверка на годността и капацитета да извършва съответната ремонтна дейност) може надлежно да извършва ремонтни дейности е неотносима при издаването на сертифициране на дейността му, поради което излиза извън обхвата на допустимите изисквания към изпълнителите по чл. 59, ал. 3 ЗОП. В тази връзка КЗК е посочила, че разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОП е диспозитивна, поради което възложителите по свое усмотрение решават дали да поставят критерии за подбор и какви да са те, като съобразят разпоредбата на чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. В настоящия случай възложителят е преценил, че не следва да се въвежда като критерий за подбор - годността, определена в чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗОП и тази негова преценка е по целесъобразност и не подлежи на контрол за законосъобразност, осъществяван от КЗК и затова тя (Комисията) не може да дава указание на възложителя дали и какви критерии за подбор да включи в минималните изисквания към участието в поръчката. За неотносими КЗК е приела аргументите отнасящи се до други обществени поръчки, както и съображенията на жалбоподателя, свързани с ремонта на самолет МиГ-29 от Република Полша, извършен по силата на сключен договор между правителствата на Република България и Република Полша.

По отношение на твърдението, че "Аероводоходи Аероспейс" А. С не е оторизирало и няма да оторизира друга организация, което ще му позволи да остане единствен участник, отговарящ на оспореното условие в обществената поръчка, КЗК е посочила, че се касае за евентуално извършена злоупотреба с господстващо положение, за което е образувано производство № КЗК - 979/2019 г., разследването по което се извършва по реда и условията на Закона за защита на конкуренцията.

По отношение на следващата голяма група твърдения, която касае условията, заложени в документацията за участие, съгласно които изпълнителят на обществената поръчка следва да разполага с актуалните бюлетини на производителя, за да участва в процедурата: според жалбоподателя не може да се вменява на участниците да се снабдят с бюлетините, тъй като това зависи изцяло от волята на производителя, а освен това, това условие директно свежда кръга на потенциалните участници само до един – производителя. Пак според жалбоподателя осигуряването на процесните бюлетини не е относимо към предмета на обществената поръчка, тъй като изготвянето/снабдяването с тях следва да се извърши отделно от възложителя по силата на негови законови задължения, които се осъществяват с оглед поддържане на летателната годност на самолетите. Комисията за защита на конкуренцията е приела за неоснователно твърдението, че доставката на бюлетините е предмет на отделна обществена поръчка. Позовала се е на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 5 на Наредба № 21 от 14.06.2010 г., че при сертифициране на летателната годност на въздухоплавателните средства (ВС) е необходимо експлоатиращата организация да има договор с производителя за получаване на всички бюлетини и изменения и допълнения на/към експлоатационно-техническата документация и е посочила, че поради тази причина за възложителя е от особена важност да получи актуалната техническа документация при извършването на ремонт на самолети, обект на поръчката, тъй като е логично да се приеме, че наличната такава е получена заедно със самолетите в началото на деветдесетте години на миналия век и вече не е актуална. А доколкото ремонтната дейност на летателните апарати не може да се извърши без актуалната техническа документация, то КЗК е приела, че е налице тясна функционална връзка между основния предмет на поръчката – ремонт на самолетите, и снабдяването с посочените бюлетини, което обосновава включването на набавянето на техническата документация в предмета на разглежданата обществена поръчка.

С оглед на всички изложени до тук съображения, КЗК е стигнала до извода, че решението на възложителя за откриване на процедурата е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата, с която това решение е оспорено е неоснователна, поради което и я е оставила без уважение.

При този изход на преписката, КЗК е оставила без уважение и направеното от жалбоподателя искане за възлагане на разноски, а е уважила искането на възложителя за възлагане на юрисконсултско възнаграждение, поради което е възложила на жалбоподателя да заплати на МО разноски в размер на 200 лв., определени съгласно Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 година.

Така постановеното от Комисията за защита на конкуренцията решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, които представляват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Производството по преписка № КЗК - 89/2020 г. е образувано по постъпила в Комисията за защита на конкуренцията с вх. № ВХР-106/23.01.2020 г. Жалба от "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Надежда, ж. к. "Надежда" № 2, ул. "Република", бл. 272, вх. Г, ап. 94, представлявано от управителя И. Йотов, чрез адв. Д. Стоянова и адв. М. Байкушев – пълномощници, срещу Решение № 166 от дата 27.12.2019 г. на министъра на отбраната на Република България.

С това решение възложителят със статут "публичен" и основна дейност "отбрана" е открил процедура за възлагане на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение за срок от 48 месеца за извършване на основен ремонт /overhaul/ на два броя самолети L-39 ZA със зав. № 035207 (рег. знак 207) и № 035211 (рег. знак 211).

Тъй като се касае за възлагане на обществена поръчка в областите отбрана и сигурност, защото изпълнението на доставките/услугите е свързано с оборудване, което попада в Списък на продукти (позиция ML10), приет с ПМС № 204/19.09.2018 г., в решението като вид процедура е посочено: "Договаряне с публикуване на обявление за поръчка" и правно основание чл. 160 от ЗОП.

С решението за откриване на процедурата са одобрени Обявлението и Документацията за участие. От тези документи се установява, че предметът на обществената поръчка включва комплексно изпълнение на следните услуги: 1. Извършване на основен ремонт на самолета и оборудването от неговата комплектация (без авиационни двигатели АИ-25 ТЛ и спомагателни силови установки "Сапфир-5"). Под оборудване се разбира агрегати, възли, блокове и детайли; 2. Увеличаване на общия (назначения) срок на служба на самолета и оборудването от неговата комплектация; 3. Замяна/инсталиране на системи и възли от комплектацията на самолета, които не се поддържат сервизно, с нови агрегати (Mandatory Changes), Приложение № 2 от Проекта на рамково споразумение (Приложение № 17 от документацията за участие; 4. Извършване на изменения (changes) по самолета и системите от неговата комплектация, въведени с бюлетини на Конструктора/Производителя и 5. Обучение на персонал от Военновъздушните сили.

В решението си с № 166/27.12.2019 г. възложителят е посочил мотиви поради които обществената поръчка не може да бъде разделена на отделни обособени позиции и по-точно, защото естеството на поръчката представлява изпълнението на взаимно свързани дейности, които не могат да бъдат извършвани поотделно.

В жалбата на "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД на 21 страници са направени няколко конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на възложителя - министъра на отбраната относно включени дискриминационни изисквания и условия в Обявлението, в Документацията за участие, в Приложенията към нея, както и в Техническите спецификации (които са част от документацията съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗОП), и които според жалбоподателя необосновано ограничават правото на определени стопански оператори да участват в процедурата и предопределят само един участник и по-точно оригиналния производител на самолетите L-39 ZA, който е чешката фирма "Аероводоходи Аероспейс" А. С.

Комисията за защита на конкуренцията е обсъдила всички възражения, твърдения и оплаквания в жалбата (първоначалната, с която е била сезирана в законоустановения срок, а не допълнително въведени доводи, което според законодателя и формираната константна практика в тази насока е недопустимо), и както се установи по-горе, ги е приела за неоснователни.

Настоящият състав напълно споделя развитите съображения на Комисията за защита на конкуренцията, която е колективен административен орган с правораздавателни функции в областта на обществените поръчки и единствено тази Комисия като специализирана независима държавна институция, която макар и да не е особена юрисдикция според решение на Конституционния съд на Република България № 6 от 11.11.2008 г. по конституционно дело № 5/2008 година, може да осъществява контрол за законосъобразност и да преразглежда актовете на възложителите.

Мотивите на Комисията за защита на конкуренцията не е необходимо отново да се повтарят и в настоящото решение, защото в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ – добавено с допълнението в "Държавен вестник", бр. 77 от 18 септември 2018 г., в сила от 1 януари 2019 година е дадена възможност касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Тази норма безспорно намира приложение и в производството по чл. 216 от Закона за обществените поръчки (каквото е настоящото), тъй като ал. 6 изрично указва, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на глава дванадесета от АПК, а глава дванадесета е наименована именно "касационно производство".

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

От така цитирания текст следва, че забраната касае включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на лицата в обществените поръчки, следователно когато това е обосновано, е допустимо от закона и съответно е законосъобразно. Затова в такива случаи не е налице нарушение от страна на възложителя.

В конкретния случай се касае за специфичен предмет на обществена поръчка, открита за нуждите на Военновъздушните сили на Република България и по-точно за основен ремонт и други свързани с него дейности (услуги) на два броя самолети, закупени преди повече от 25 години. Изобщо не се спори, че изискването на възложителя е услугите по Раздел II. 1. 5), т. 1-4 от Обявлението да се извършват от Конструктора/Производителя или организация, оторизирана/сертифицирана, лицензирана за извършване на този вид дейност от оригиналния Конструктор/Производител. В тази връзка следва да се отбележи безспорния факт, че технологичната и експлоатационната документация е издадена от Конструктора/Производителя на самолетите. Затова е нормално и естествено ремонтът на военните въздухоплавателни средства да се извършва по данните в тази летателна документация. Нормално и естествено е увеличаването на общия (назначения) срок на служба на самолета и оборудването от неговата комплектация, замяната или инсталирането на системи и възли от комплектацията на самолетите и извършването на изменения да се осъществява по бюлетините на Конструктора/Производителя на самолетите. Повече от очевидно е необходимостта от неговото съдействие за изпълнение на предмета на поръчката в неговата цялост. Характерът на технологичните процеси изисква тясно сътрудничество. Не може да има спор по въпроса, че целта на тази обществена поръчка е осигуряване на летателна годност и авиационна безопасност, което не може да се постигне без участието или съдействието на конструктора, респ. производителя на тези самолети. Именно последните разполагат с актуална документация.

Самите авиационни изисквания за безопасност на полетите, включително и Наредба № 21 от 14.06.2010 г. за условията и реда за сертифициране на летателната годност на военните въздухоплавателни средства предписват сътрудничество на организацията, която е оригиналния производител на самолетите, защото при прегледа на военното ВС (въздухоплавателно средство) се следи за наличие на договор с производителя за получаване на всички бюлетини и изменения и допълнения на/към експлоатационно-техническата документация – т. 5 на чл. 26, ал. 1. Ето защо е нормално и естествено цялата техническа документация – бюлетини, указания и технологии да са издадени и съответно да се намират в тази организация, а от своя страна тази организация ги предоставя на възложителя, респ. на собственика на самолетите, който ще ги експлоатира и ползва за своите нужди. Очевидно е налице функционална свързаност на дейностите и придобиването на експлоатационната документация, и е неоснователно становището на жалбоподателя, че снабдяването с актуалните бюлетини (първоначалните вече са представени) следва да е предмет на отделна обществена поръчка.

Не е налице ограничаващо изискване доколкото е определено с използване на израза "или" в Раздел VІ. 3.) т. ІІІ. от Обявлението, както и на други места в Документацията за участие, услугите на обществената поръчка да се изпълняват не само от Конструктора/Производителя, но и от организация, оторизирана/сертифицирана, лицензирана за извършване на този вид дейност от оригиналния Конструктор/Производител.

Формата на тази оторизация не е посочена от възложителя и всеки потенциален участник в процедурата сам разполага с преценката си как ще осъществи необходимия контакт за постигане на сътрудничество и съдействие с цел лицензиране или сертифициране за извършване на дейностите, предмет на процесната обществена поръчка. В Раздел VІ. 3) т. ІІІ. от Обявлението е указано документът, който удостоверява тези обстоятелства да се прилага в Техническото предложение на участника на етап представяне на оферта. От това могат да се направят два извода: 1. няма поставено ограничение за вида на документа (не е задължително да е договор) и 2. касае се за изискване в техническото предложение за изпълнение на поръчката, а не изискване като критерий за подбор. Има разлика между техническо предложение и технически способности, респ. годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност. Техническите и професионални способности са вид критерий за подбор по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗОП във вр. с чл. 63 и чл. 64 ЗОП. Годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност е вид критерий за подбор по чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗОП във вр. с чл. 60 от ЗОП. Съответствието с критериите за подбор се декларира от всеки участник в единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) съгласно чл. 67, ал. 1 ЗОП. А техническото предложение е част от офертата съгласно чл. 101, ал. 3 от ЗОП, като неговото съдържание е посочено в чл. 39, ал. 3, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП).

Изключително субективно право на възложителя в рамките на оперативната му самостоятелност е да определи както критериите за подбор по чл. 59 ЗОП, така и критериите за възлагане по чл. 70 от ЗОП, с ограничението в разпоредбата на чл. 70, ал. 12 ЗОП, а именно, че възложителите нямат право да включват критерии за подбор като показатели за оценка на офертите. Затова за случая не са приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 3 и чл. 60 от ЗОП, както продължава да счита жалбоподателя. Не може да се отрече правото на възложителя да търси сигурност, стабилност и качество при изпълнението на обществената поръчка.

При одобряване на условията и изискванията за участие в обществената поръчка възложителят се е съобразил освен със собствените си нужди, още и със специфичните изисквания за ремонт и ползване на въздухоплавателните средства по предназначение. С поставените условия не се стеснява кръга от потенциални участници в процедурата и те не са дискриминационни. Възложителят не е ограничил необосновано участието на лица в процесната процедура по възлагане на обществената поръчка.

Самият предмет на обществената поръчка е специфичен и предполага ограничен кръг от такива потенциални участници, които имат предмет на дейност според фирмената си регистрация в съответната област и са наясно с правилата относно тази материя. В тази връзка следва да се посочи, че съществува нормативна регламентация за въвеждане на такива (според жалбоподателя дискриминационни) изисквания и те произтичат от ангажиментите на страната ни пред НАТО и Европейския съюз, както и от Международното и Европейското въздушно право, с които конвенции и регламенти за авиационната безопасност жалбоподателят трябва да е запознат след като има регистриран такъв предмет на дейност.

С оглед изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни, поради което обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД не се дължат разноски, въпреки че са направени и своевременно поискани. На ответника – възложител следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които определени на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, към която законът препраща, възлизат на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд - Четвърто отделение,