Решение № 108 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4182/2019 г.

Решение № 108 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4182/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Р. Г. Б. - трето лице - помагач на ответника по делото А. С. А. касационна жалба срещу решение № 447 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 283 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, X състав, с което е обезсилено решение № 376 от 07.02.2017 г. по гр. д. № 17617 от 2015 г. на Пловдивския районен съд, X. граждански състав за допускане на делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] между Б. Г. Б. и А. С. А. при равни квоти и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за конституиране на Р. Г. Б. като страна по делото- необходим другар по иска за делба. С определение № 167 от 10.04.2020 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, предл. 3 ГПК - поради неговата очевидна неправилност. Страните не се явяват в проведеното открито съдебно заседание и не вземат становище по същество на жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основателността на жалбата приема следното: За да постанови обжалваното решение за обезсилване на първоинстанционното решение за допускане на делба на процесния апартамент при равни квоти между Б. Г. Б. и А. С. А., въззивния съд е приел, че в делото за делба не е участвал като страна необходим другар- Р. Г. Б.. Счел е, че Р. Б. е необходим другар по делото, тъй като е прехвърлила наследствения имот на А. А. със сделка от 12.12.2012 г., която ищецът Б. Б. е искал да бъде прогласена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН. В мотивите на въззивното решение е посочено, че с уточнителна молба от 14.01.2016 г. ищецът Б. Б. изрично е заявил, че не предявява иск по чл. 76 ЗН за относителна недействителност на договора за покупко-продажба от 12.12.2012 г., а че иска само делба на наследствения имот, и то не с другата наследница по закон Р. Б., а с приобретателя по сделката от 12.12.2012 г. А. С. А.. Предвид тази уточнителна молба и молба-уточнение от 03.10.2016 г., с определение от 04.10.2016 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по иска с правно основание чл. 76 ЗН. Това определение на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Въпреки това, въззивният съд в решението си е приел, че предмет на делото е не само иск за делба, но и иск по чл. 76 ЗН. Това решение е постановено в нарушение на основополагащия принцип на диспозитивното начало в гражданския процес- отменително основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. При безспорно установено по делото, че производството по иска с правно основание чл. 76 ЗН е прекратено с влязло в сила определение, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за разглеждане на този иск, което е в разрез с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК. Неправилен е изводът на въззивния съд за предявен иск, респ. за поддържано от ищеца възражение по чл. 76 ЗН. Видно от исковата молба и уточнителните молби към нея от 14.01.2016 г. и от 03.10.2016 г. ищецът Б. Б. не е предявил нито иск, нито възражение по чл. 76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на договора за покупко-продажба от 12.12.2012 г. Неговите твърдения, че този договор е частично недействителен за притежаваната от него 1/2 ид. ч. от делбения имот, следва да се квалифицират като твърдение за липса на прехвърлително действие на договора в частта му, касаеща притежаваната от Б. 1/2 ид. ч. от имота, защото е извършено разпореждане от несобственик. Това кореспондира с доводите на Б. в отговора на касационната жалба от 03.10.2019 г., в който той изрично заявява, че иск или възражение по чл. 76 ЗН не е предявявал; че зачита извършеното от Р. Б. в полза на А. А. прехвърляне, но оспорва транслативния му ефект за половината от имота, поради което е предявил иска за делба срещу А. А., а не срещу Р. Б.. Поради изложеното решението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по доводите за неправилност на първоинстанционното решение за допускане на делба на имота между Б. Б. и А. А., съдържащи се във въззивната жалба на А. А.: включително и по довода за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в непроизнасяне на съда и фактическо недопускане на доказателства относно валидността и прехвърлителното действие договора за покупко-продажба от 12.12.2012 г. и относно валидността на завещанието от 05.01.2012 г., с което Р. Б. се е легитимирала като собственик на процесния имот при прехвърлянето му на А. А. на 12.12.2012 г. /предвид твърдението на пълномощника на А. А., че не е обвързан от влязлото в сила решение № 30 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 8 от 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск на Б. Б. срещу Р. Б. за прогласяване на нищожността на саморъчното завещание от 05.01.2012 г. за процесния апартамент, тъй като А. А. не е бил страна по това дело и същото било изцяло симулативно/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение