Решение № 532 от 29.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1667/2013 г.

Решение № 532 от 29.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1667/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения Л. И. Г., депозирано на 23.07.13 г, за възобновяване на ВНЧД № 2836/13 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решение № 865 от 1.07.13 г, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 21.05.13 г, по НЧД № 6908/13, с което е оставена без разглеждане молбата на осъдения от 18.02.2013 г. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че въззивният съд, а преди това и първата инстанция, са отказали да извършат групиране по начин, най-благоприятен за осъдения, респективно, че неправилно е приложен чл. 24 НК. Иска се да бъдат отменени съдебните актове и да бъдат пререшени въпросите, касаещи групирането на наложените с отделни присъди наказания. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането. Представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Молбата на осъдения, представляваща искане за групиране, е подадена на 18.02.2013 г. Тя е разгледана от Софийски районен съд по НЧД № 6908/13 и е оставена без разглеждане, тъй като съдът е констатирал, че по отношение на същото лице вече е направено групиране с определение на Софийски районен съд от 8.01.13 г, по НЧД № 22828/12, влязло в сила на 24.01.13 г. С посоченото определение са били групирани наказанията, наложени с отделни присъди, както следва, 1/ с присъда, по НОХД № 1727/08, влязла в сила на 10.04.09 г, за престъпление по чл. 199 НК, извършено на 11.01.2008 г, с наложено наказание четири години "лишаване от свобода", 2/ с присъда, по НОХД № 181/09, влязла в сила на 26.05.09 г, за престъпление по чл. 170 НК, извършено на 1.03.00 г, с наложено наказание една година "лишаване от свобода", 3/ с присъда, по НОХД № 354/11, влязла в сила на 21.07.11 г, за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 20.10.06 г, с наложено наказание две години "лишаване от свобода", 4/ с присъда, по НОХД № 6953/10, влязла в сила на 27.09.11 г, за престъпление по чл. 199 НК, извършено на 12.12.06 г, с наложено наказание една година "лишаване от свобода", 5/ с присъда, по НОХД № 15143/12, влязла в сила на 23.11.12 г, за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 18.09.98 г, с наложено наказание шест месеца "лишаване от свобода". На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, на осъдения е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: четири години "лишаване от свобода", увеличено, по реда на чл. 24 НК, с една година. Определението на Софийски районен съд от 21.05.13 г, по НЧД № 6908/13, с което молбата за групиране на осъдения Л. И. Г. е оставена без разглеждане, е потвърдено с решение на Софийски градски съд от 1.07.13 г, по ВНЧД № 2836/13, по съображения, че, доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е осъществено групиране, отказът на първата инстанция да се произнесе по същество е правилен и законосъобразен. ВКС също намира, че произнасянето на въззивната инстанция е в съгласие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Когато липсват нови осъждания и вече е извършено надлежно групиране на наказанията по отделни присъди, искане на осъдения за ново групиране е недопустимо. То следва да бъде оставено без разглеждане, респективно, произнасянето на първата инстанция в такъв смисъл правилно е потвърдено от въззивния съд. Ето защо, искането за възобновяване се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,