Решение № 7055 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2015. г.

Решение № 7055 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2015. г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район "Искър" против решение № 7616 от 9.12.2014 г. по адм. дело № 6181/2014 г. на Административен съд София-град, с което са отменени заповед № 632/4.06.2014 г. на същия административен орган, с която на Нели Маринова Петрова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и след установяване на допуснатите от служителката нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда в оспорената част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на района е орган по назначаването на държавните служители в съответната администрация). Аргументирано е заключението на съдебния състав, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Законосъобразен е изводът, че независимо от обема си заповедта не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от закона заповедта не съдържа описание на конкретни действия и бездействия на служителката, конкретизирани по време и място на осъществяване и не са посочени нарушените норми. В т. 1 и в т. 5 от акта липсва описание на отделно нарушение, допуснато от Петрова, тъй като не е уточнено в какво се изразява липсата на контрол. Не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени и нарушените от служителката разпоредби. Цитирани са общите задължения по контрол и ръководство на отдела и контрол върху качеството на работа, предвидени в длъжностната характеристика, но не и конкретни действия и бездействия, подкрепени с установими факти и обстоятелства, които са извършени или допуснати от служителката в противоречие с тези правила. Посочени са преписки и нарушенията, допуснати при обработването им, без да е уточнено кои свои задължения Петрова не е изпълнила по воденето на тези преписки (т. 2 от заповедта). В т. 3 от заповедта е посочено, че служителката не е изпълнила задължението си стриктно да спазва законите и наредбите на Столичния общински съвет при изготвяне на Вътрешни правила за дейността на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, без да са уточнени нарушените законови разпоредби, както и кои свои задължения Петрова е нарушила при изготвяне на тези правила, тъй като задължението за съставянето им не произтича от длъжностната й характеристика. В т. 4 от административния акт са цитирани заповеди за настаняване, издадени в противоречие с наредбата, но не е уточнено в какво точно се изразяват допуснатите от Петрова нарушения по тези заповеди, като се има предвид, че същата е само чл. на комисията по чл. 10 от наредбата, но не и неин председател. Освен това възприетата от органа правна квалификация не съответства на обстоятелствата, изложени в заповедта. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл без да са изложени факти за неспазване кръга на служебните правомощия от Петрова в качеството й на началник отдел. Липсват и обстоятелства за забавено изпълнение на задълженията на служителката, обосноваващи квалификация на извършеното по чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Правилно е преценено, че допуснатите нарушения във формата на заповедта са съществени, тъй като са пречка да се установи в какво точно се изразява неизпълнението на служебните задължения и съответно ограничава правото на служителя на защита. Тези пропуски са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Изводът на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде споделен, но по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. В противоречие с възприетото от съда настоящата инстанция приема, че процедурата пред дисциплинарния съвет е проведена съгласно изискванията на закона. Спазена е и процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Служителката е поканена да даде писмени обяснения по констатациите на одитния доклад, за които по-късно е наказана (покана от кмета на района от 16.12.2013 г. и обяснения от 12.05.2014 г.) и е изслушана от кмета като дисциплинарно наказващ орган (последното обстоятелството се признава от Петрова в жалбата до съда и се установява от представената покана за изслушване от 12.05.2014 г.). Представените писмени и устни обяснения на служителката са взети предвид от дисциплинарно наказващия орган, тъй като са цитирани в заповедта за налагане на наказание. Въпреки това в производството по налагане на дисциплинарно наказание са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Не са спазени сроковете за налагане на наказание, предвидени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Нарушенията са извършени през периода 2011 г. - 2012 г., поради което и при липсата на доказателства за спиране на срока, следва да се приеме, че едногодишният срок за санкциониране на служителката е изтекъл, което е погасило правото на органа да наложи дисциплинарно наказание. Този порок е достатъчен да обоснове отмяна на заповедта за налагане на наказание. Освен това в нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл от дисциплинарния съвет, и в нарушение на чл. 35 от АПК от дисциплинарно наказващия орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са взети предвид всички доказателства. Не е установено кога са извършени нарушенията, описани в заповедта. Във връзка с нарушения по т. 2 не са обсъдени и взети предвид докладите от 20.08.2012 г. и от 22.08.2012 г., изготвени от Петрова за пропуски в справките за длъжниците, задълженията при работа с досиетата и събиране на задълженията, допуснати от служител на отдела. Не е съобразена и заповед № 415/21.04.2012 г. на кмета на СО - район "Искър", според която Петрова е само един от членовете на комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО, която разглежда заявленията за картотекиране, взема решения за включване или такива за отказ за включване в картотеката и определя степента на жилищна нужда. Не са взети предвид и констатациите в одитния доклад, според които причините за големия размер несъбрани наеми са комплексни и повечето от тях като софтуерни проблеми, липса на инвентаризация, неуредена собственост и нисък социален статус на наемателите не са свързани с изпълняваните от Петрова служебни функции. Не са съобразени и представените длъжностни характеристики, според които като началник на отдел "Управление на общинската собственост" Петрова няма преки и конкретни задължения във връзка с настаняването в общински жилища и със събиране на задълженията. Съгласно раздел V, т. 3, 10 и 11 служителката участва в съответните комисии, а според т. 6 и т. 7 участва в дейността по разработване на жилищната политика и в дейността по изготвяне на картотеките и списъците на гражданите за настаняване и следователно не носи еднолична отговорност за пропуските при картотекиране, настаняване и събиране на задълженията. Не е извършена цялостна преценка за дейността на служителката за посочения в заповедта период съобразно заповедите на кмета на района, с които Петрова е наградена парично за постигнати резултати през 2011 г. и 2012 г., т.е. за времето, за което е наказана. Изброените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на органа за наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Посочените нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно, както правилно приема първоинстанционният съд, същите обосновават и извод за нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения, забава изпълнението на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия. В случая с оглед представените доказателства правилно е преценено, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителката Петрова, тъй като не са установени конкретни действия и бездействия на служителката, допуснати в противоречие със служебните задължения. Нарушенията по т. 1 и т. 3 от заповедта засягащи дейността на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО не са осъществени, тъй като служителката е само един от членовете на тази комисия, поради което не може да носи еднолично отговорност за пропуските в работата й. Нарушенията по т. 2, т. 4 и т. 5 от заповедта също не са извършени, тъй като както вече са посочи, служителката няма конкретни задължения по настаняването на гражданите в общински жилища и по събирането на задълженията. Освен това цитираните по-горе доклади за пропуски в дейността на служителка от отдела именно във връзка със събирането на задълженията, опровергават констатациите на дисциплинарно наказващия орган за липса на контрол. Изложеното налага извода, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката и правомощията на административния орган в този смисъл са упражнение в противоречие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съставът на Административен съд София-град постановява решение, което кореспондира със закона. Възражението за необоснованост на съдебния акт също не може да бъде споделено. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните доказателства. Представените от служителката доклади, опровергават констатациите на административния орган, че контрол върху дейността на отдела не е извършен (т. 1 и т. 5 от заповедта). Длъжностни характеристики на Петрова и заповедта за състав на комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО обосновават преценката, че от страна на служителката не са допуснати и нарушения по т. 1, т. 2, 3, 4 и 5 от заповедта. Изводите за отсъствие на описаните в заповедта нарушения следват и от констатациите за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт, които препятстват установяване на действителното поведение на Петрова. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Столична община следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 1200.00 лв. разноски по делото. По тези съображения, Върховният административен съд, пето отделение,