Решение № 4296 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2017 г.

Решение № 4296 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РО "НСК" - Л. при РДНСК-Северозападен район, чрез неговия пълномощник срещу решение № 74/25.05.2017 г. по адм. д. № 100/2016 г. на Административен съд Л.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "П.-СС" ЕООД, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "П. - СС", ЕООД, гр. С., срещу заповед № ДК-09-Л-2/16.03.2016 г на касатора, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 4 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на строеж "Навеси в производствена база на "П.", намиращ се в УПИ II и УПИ VI, кв. 233 по ПРЗ на гр. Л., като е указано, че ако в 3-дневен срок не са взети мерки за освобождаването на строежа, ще бъдат предприети действия за принудително изпълнение - забрана достъп до строежа и поставяне на отличителни знаци за ограничаване на достъпа. В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че въз основа на одобрен и съгласуван инвестиционен проект под № 69/13.12.2013 г. е издадено разрешение за строеж № 68/19.12.2013 г. за строеж на 7 броя навеси в производствената база на П., като строежът е квалифициран 5 категория. Според издателя на заповедта, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" и б. "к" от ЗУТ, чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "в", чл. 2, ал. 10 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/30.07.2013 г. за номенклатурата на видовете строежи, строежът е първа категория, тъй като навесите са предназначени за съхранение на масла и материали, което изисква сключване на договор за строителен надзор на основание чл. 161, ал. 4, т. 2 във връзка с чл. 168, ал. 2 ЗУТ. Нарушението на тези разпоредби е квалифицирано като строеж с нарушение на чл. 224, ал. 1, т. 4 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Разрешение за строеж № 68/19.12.2013 г. на главня архитект на О. Л. е влязло в сила на 03.01.2014 г. и инцидентният контрол за законност е изключен. В мотивите на самата обжалвана заповед се сочи, че навеси с № 1,2,3,4,5 и 6 са изпълнени, а единствено навес № 7 е с изпълнени фундаменти. При това положение предмет на заповедта би могъл да бъде единствено навес № 7, а не и останалите навеси с № № 1,2,3,4,5 и 6. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че навесите не са свързани с производствения процес. Т. само пазят съоръженията от намокряне и имат обслужваща към производствения процес функция. Поради това не може да се приеме, че след като цялата производствена база е първа категория, то и навесите следва да бъдат бъдат квалифицирани първа категория. В този смисъл правилна е констатацията на решаващия съд, че в оспорената заповед липсва мотив, че процесните навеси са част от основното производство, в противен случай административният орган е следвало да издаде една заповед за цялата производствена база, включваща и процесните навеси. Същите на част от основното производство и тях не са налице предпоставките за квалифицирането им като първа категория. На второ място, разрешението за строеж е влязло в сила, като ирелевантно досежно конкретния казус е обстоятелството, че е издадено по реда на чл. 150 ЗУТ. Действието на такова разрешение за строеж следва да се зачита във всички случаи. След като не е било отменено по реда на обжалването, то не може да бъде ревизирано по друг ред. В конкретния случай чрез издаване на заповед за спиране изпълнението на строеж се ревизира издадено вече разрешение за строеж. Дори такава хипотеза да е възможна, то не са налице фактите, към които би могла да бъде приложена. Безспорно е установено, че навесите нямат функционална връзка с основното производство, поради което същите не могат и не следва да бъдат квалифицирани като първа категория, за които се изисква упражняването на строителен надзор по чл. 168, ал. 2 ЗУТ. На последно място, спиране изпълението на строеж по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ е допустимо спрямо незавършен строеж, а в случая шест от навесите са завършени, видно и от обстоятелствената част на обжалваната заповед. Поради това предмет на заповед със съдържание като оспорената може да бъде само един навес. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което касационната жалба е неоснователна. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендира разноски, представляващи възнаграждание за един адвокат в размер на 600 /шестотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,