Решение № 8545 от 21.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8335/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ЗАРА АГРО 70 ЕООД с ЕИК: 203410145, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, [улица], чрез пълномощник адв. Маркова, против решение 930 от 08.07.2024 г. постановено по адм. дело 135/2024 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Уведомително писмо изх. 02-120-2600/1021#9 от 04 12 2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. на Зам.Изпълнителен директор на ДФ Земеделие София, В ЧАСТТА, с която са извършени отказ и намаление на финансова помощ по Заявление за подпомагане с УИН: 12/310517/76693 от 17 05 2017 г. за кампания 2017 и УРН [номер] за кампания 2017 г. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е Уведомително писмо изх. 02-120-2600/1021#9 от 04 12 2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. на Зам.Изпълнителен директор на ДФ Земеделие София, В ЧАСТТА, с която са извършени отказ и намаление на финансова помощ по Заявление за подпомагане с УИН: 12/310517/76693 от 17 05 2017 г. за кампания 2017 и УРН [номер] за кампания 2017 г. За да се произнесе по спора, АС - Монтана е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК за съдържание на акта, който съдържа конкретни фактически и правни основания. Спазени са административнопроизводствени правила, като актът е издаден при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. В случая са налице конкретните фактически основания за издаване на оспорвания отказ, които са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства и установеното от административните проверки, с което не е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Налице е и извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, обсъдени са събраните данни след проведена проверка по заявените от молителя обстоятелства и относно тяхната достоверност, каквато е и съдебната практика по този вид спорове на ВАС. Основният въпрос с правно значение е дали заявените площи, изключени от специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" по силата на влязъл в сила акт на министъра на земеделието и храните, са наддекларирани, което да обоснове прилагането на съответните санкции. Безспорно е установеното по делото, че Заповед РД 46-139 от 28 02 2018 г. на Mинистъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", е влязла в сила по отношение на останалите извън слоя за подпомагане площи на касатора. Съгласно тази заповед части от заявените за подпомагане от оспорващия земеделски парцели попадат извън специализирания слой за подпомагане Площи , допустими за подпомагане . Поради което по отношение на кандидата и на Разплащателната агенция е налице влязъл в сила индивидуален административен акт в посочената част. Разплащателната агенция в случая действа в условията на обвързана компетентност спрямо одобрения специализиран слой, респективно спрямо неодобрения за подпомагане такъв. Правилно решаващият съд е приложил материалния закон позовавайки се на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП и на чл. 16а от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/2006 г.), в съответствие със събраните по делото доказателства, като е приел, че след като в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" не е включена площта от процесните парцели, заявени от касатора, правилно ДФЗ-Разплащателна агенция е отказала оторизацията и плащането на заявените от дружеството суми. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение