Решение № 969 от 2.2.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2021 г.
ВАСВторо отделение02.02.2022 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1103/02.06.2021 г., постановено по административно дело 3056/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на В. Димитрова, ЕГН : [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в 570 лева.ОСЪЖДА В. Димитрова, ЕГН : [ЕГН] да заплати на Община Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. ОСЪЖДА В. Димитрова, ЕГН : [ЕГН] да заплати на СК Инвест Груп ООД, ЕИК :[ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 840 лева.Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на В. Димитрова, подадена чрез пълномощник адвокат В. Тодорова, против Решение 1103/02.06.2021 г., постановено по административно дело 3056/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 20ОА-2161/16.10.2020 г. на Кмета на Община Пловдив, одобряваща ПУП - План за регулация и план схеми за електрификация, водоснабдяване и канализация, и транспортно-комуникационна за поземлени имоти с идентификатори 56784.238.60, 56784.238.74, 56784.238.75 по КК на гр. Пловдив, район Западен, местност Прослав за промяна на предназначението земята, като ги урегулира и от тях се образува нов УПИ 238.116 складова, обществено обслужваща и производствена дейност с ново свободно застрояване. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Твърди се, че новообразуваният имот е с предназначение, което не съответства на зоната, в която се намира, както и, че с плана не било предвидено сервитутно право на преминаване по отношение на този имот. Иска се отмяна на съдебното решение, в оспорената част и отмяна на заповедта, одобряваща ПУП ПР, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В депозиран по делото отговор се оспорва касационната жалба на Кмета на Община Пловдив. Подадена е втора касационна жалба от Кмета на Община Пловдив против съдебното решение, в останалата му част, с която е отменена негова Заповед 20ОА-2161/16.10.2020 г., одобряваща ПУП План за застрояване на нов УПИ 238.116 складова, обществено обслужваща и производствена дейност с ново свободно застрояване с устройствени показатели за зона СМФ2, височина до 15 м., Кинт до 2.5, плътност на застрояване до 80 %, озеленяване минимум 20 %, 100 % паркирани, показани със син цвят. Претендира се отмяна на съдебното решение, в посочената част, като се твърди, че съдът неправилно е приел несъответствие на градоустройствените показатели с ОУП, което го е мотивирало да отмени частично оспорената заповед. Касационната жалба на Кмета на Община Пловдив се поддържа от главен юрисконсулт Паланова, която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки, както и оспорва касационната жалба на В. Димитрова. Софийка И. Стойнова поддържа касационната жалба, подадена от В. Димитрова и моли да бъде уважена. СК Инвест Груп ООД се представлява от адвокат Баев, който моли касационната жалба на Кмета на Община Пловдив да бъде уважена, а касационната жалба на В. Димитрова да се отхвърли като неоснователна, съображения за което излага в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и двете касационни жалби, поради което предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесната заповед е постановена от компетентен орган Кмета на Община Пловдив, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Спазена е законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат както в него, така и в документите, предхождащи издаването му. Посочените в заповедта правни основания от ЗУТ и ЗОЗЗ, съответстват на установените по делото факти, както и не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствните правила в процедурата по одобряване на плана. Заповедта, в частта, с която е одобрен планът за регулация, правилно е приета от съда и за материално законосъобразна. Спазена е разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ, съгласно която промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. В конкретния случай е установено, че е налице влязъл в сила Общ устройствен план на гр. Пловдив, одобрен с Решение 375/05.09.2007 г. на Общински съвет Пловдив, съгласно който процесните три имота попадат в границите на урбанизираната територия. Доколкото за територията, в която попадат имотите са приложими правилата за смесена централна зона, то конкретното предназначение на новообразувания урегулиран поземлен имот за складова, обществено обслужваща и производствена дейност, е допустимо за този вид зона, тъй като съответства на чл. 36, ал. 2 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. На следващо място, правилен е изводът на съда за липса на нарушени сервитутни права посредством одобрения план за регулация, което се установява от представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице. С предметния ПУП - ПР не се променя и засяга по никакъв начин съществуващата улична мрежа и улична инфраструктура. Заповедта, в частта, с която е одобрен планът за застрояване, правилно е отменена от първостепенния съд, като материално незаконосъобразна. Установено е, че два от градоустройствените показатели, одобрени с процесния ПЗ плътност на застрояване - до 80% и минимална озеленена площ - 20 %, не съответстват на показателите, одобрени с Общия устройствен план на гр. Пловдив за устройствената зона, в която се намират имотите, които са плътност на застрояване до 50 % и минимална озеленена площ 30 %. В тази насока, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 103, ал. 4 и на чл. 104, ал. 1 ЗУТ, съгласно които предвижданията на общия устройствен план за задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Сочената от Кмета на Община Пловдив разпоредба на чл. 104, ал. 3 ЗУТ, а именно, че общият устройствен план няма пряко приложение за разрешаване на строителството, означава, че само въз основа на ОУП и без одобрен ПУП, не би могло да се издаде разрешение за строеж, тоест е неотносима на този етап от административното производство, което е по одобряване на ПУП. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са две открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да се присъдят разноски по справедливост, както следва : Община Пловдив да заплати на В. Димитрова разноски в размер на 570 лева; В. Димитрова за заплати в полза на Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а в полза на СК Инвест Груп ООД, за което оспореният административен акт е благоприятен 840 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,