Решение № 7988 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Габрово, подадена чрез юрисконсулт Кожухарова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 202/ 11.12.2020 г. по административно дело 269/ 2020 г. на Административен съд Габрово (АС Габрово). В касационната жалба са развити съображения, че решението е необосновано и неправилно, като противоречи на материалните и процесуалните норми. Касаторът моли да се отмени решението на АС Габрово и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Х. Екимов, в подадения чрез адвокат Д. Павлова писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна и необоснована. Твърди, че отказът за издаване на удостоверение е неправилен и като такъв правилно е отменен от административния съд. Ответникът в открито съдено заседание, чрез процесуалния представител адвокат Павлова моли да се потвърди решението на АС- Габрово, като правилно и обосновано. Иска да се присъдят сторените по делото съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като смята, че първоинстанционното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на АС Габрово е бил ОТМЕНЕН отказ да бъде издадено Удостоверение за наследници на К. Аврамов от 20.07.2020г. Наред с това е върнато делото като преписка на Кмета на община Габрово за разглеждане и произнасяне по подаденото Искане от 20.07.2020г. на Х. Екимов, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Освен това е била ОСЪДЕНА Община Габрово да заплати на Х. Екимов, сумата от 210.00 /двеста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото. Първостепенният съд е установил, че на 20.07.2020г., жалбоподателят е подал искане за издаване на Удостоверение за наследници на К. Аврамов, като към него приложил издадено му предходно Удостоверение за наследници 1698/ 03.05.2018г. на К. Аврамов, починал на 22.05.1929г. в Етърът, област Габрово. Смъртта на наследодателя е установена от Акт за смърт от 22.05.1929г. По така подаденото Искане от 20.07.2020г. на Х. Екимов не било издадено Удостоверение за наследници. Издадено е Писмо изх. АПИО-03-02-1#1/ 10.07.2020г. на Секретаря на Община Габрово, с което се посочват, факти свързани с осиновяването на лица от семейството на К. Аврамов и В. Аврамова. Това било прието от Екимов, като отказ и го мотивирало да подаде жалба на 31.07.2020г. до Кмета на Община Габрово. В жалбата си лицето изложило подробни мотиви, като заявило искане за отмяна на Отказа на служителите в Община Габрово и да му бъде издадено Удостоверение за наследници на неговия дядо - К. Аврамов, като бъде отразен като наследник на същия. Адм. съд е посочил, че Кметът на Община Габрово е разгледал депозираната пред него жалба и е отговорил на същата с Писмо АПИО- 03- 02- 2#1/ 01.09.2020г., като е потвърдил Становището, изразено в Писмо изх. АПИО-03-02-1#1/ 10.07.2020г., касаеща също отразяване на наследници на К. Аврамов в Удостоверение за наследници. Решаващият съд е преценил, че видно от събраните по делото доказателства, касаещи административното производство пред служителя от общинската администрация и впоследствие пред Кмета на Общината, са събрани доказателства по случая, но не са установени всички факти и обстоятелствата от значение за същия, което е мотивирало органа да постанови отказ за издаване на искания административен акт. Преценил е, че с установеното бездействие, органът не е изпълнил задължението си за събирането по служебен път на всички доказателства имащи отношение към исканата услуга. Съдът е намерил, че с оглед на установените факти и обстоятелства, органът по гражданското състояние би могъл да издаде исканото удостоверение, като в него бъдат отразени установените факти, със съответната забележка, че същите се основават на съществуващата база данни в Република България, но не отразяват съществуващите наследници така, както е заявил в искането си Х. Екимов. Изложил е съображения, че с издаването на едно такова удостоверение администрацията ще осъществи дейността си в интерес на обществото, респективно на жалбоподателя, и ще бъде осъществена по предвидения в закона ред. С оглед изложеното, съдът е намерил, че оспореният отказ следва да се отмени, като преписката се върне за постановяване на компетентния орган, нов акт по молбата на оспорващия, съгласно дадените указания. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно. Съгласно ЗМСМА и Закона за гражданската регистрация (ЗГР) кметът на общината е компетентен орган по гражданското състояние. Съгласно чл.35 ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. Длъжностното лице- издател на обжалвания индивидуален административен акт, е компетентен административен орган- чл.2, ал.5 от Наредба РД-02-20-6/ 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Неоснователни са развитите съображения на касационния жалбоподател за процесуално нарушение в съдебното производство. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а АПК. Правилен е изводът на съда, че оспореният адм. акт е издаден в нарушение на административно производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба РД-02-20-6/ 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, при липса на данни в съответния регистър за издаване на удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ. С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, удостоверението за наследници, представлява официален, свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Правилен е направеният от съда извод, че доколкото в случая е установено произнасяне на органа, без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаване на поисканото удостоверение, оспореният пред него административен акт следва да бъде отменен. В случая административният орган е извършил нарушение на административно производствените правила, като не се е съобразил с чл.35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Принципът на служебното начало чл.9 от АПК изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл.36 от АПК доказателства се събират и служебно от него. Правилно адм. съд приема, че с оглед на установените факти и обстоятелства, органът по гражданското състояние би могъл да издаде исканото удостоверение, като в него бъдат отразени установените факти, със съответната забележка, че не отразяват наследници така, както е заявил в искането си Х. Екимов. При условие, че за наследодателя К. Аврамов не се открие информацията, предвидена по закон, за издаване на удостоверение за наследници с посоченото от заявителя съдържание, то тогава адм. орган не може да бъде задължаван от съда да издаде исканото удостоверение за наследници с тези данни. В този смисъл е Решение 17234 от 16.12.2019 г. по адм. дело 13823/2018 г., на ВАС трето отделение. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение