Решение № 407 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2020 г.

Решение № 407 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 139/04.09.2020 г. по адм. дело № 467/2019 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2016 г. с изх. № 02 - 280 -6500/3132 от 22.11.2019 г. във връзка с подадено от С. Ганчев заявление за подпомагане и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган по заявлението. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба – С. Ганчев, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания изцяло пред него акт Ганчев е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2016 г., като оторизираните суми са както следва: по схема за единично плащане на площ (СЕПП) - 0 лева, по схема за преразпределително плащане (СПП) - 0 лева, по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - 399, 96 лв., по мярка 13, 2/НР 2 - 0 лева, по мярка 12/Натура2 - 0 лева. АС е изложил доводи, че писмото е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия, в писмена форма, но при издаването му са допуснати особено съществени нарушения на административно - производствените правила, които водят и до неправилно приложение на материалния закон. Уведомителното писмо не съдържа всички изискуеми реквизити и не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не става ясно защо е прието, че посочените в таблицата имоти са недопустими. Единствените съображения са таблица 4, но и от нея не може да се направи извод дали се касае за площи, които не се стопанисват от заявителя и/или площи, които не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, както и в последния случайна кои точно изисквания. АС е изложил и мотиви защо в случая не е налице хипотезата на ТР № 16/1975 на ОСГК на ВКС, когато мотивите на оспорения акт се съдържат в друг документ от административната преписка. Посочено е, че относно 6 от заявените 19 парцела липсват, каквито и да е мотиви, същите дори не се съдържат в таблица 1. В писмото не се съдържат, каквито и да е било фактически основания по ЗДП и СЕПП. Изложени са мотиви и за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК поради описани от съда нарушения при извършване на проверките на място, отразяващи се и на доказателствената стойност на докладите. Решението е правилно. Действително таблица 1 би трябвало да съдържа само парцелите, за които е констатирана недопустимост за подпомагане за целите парцели или части от тях съгласно заглавието си и там фигурират 13 от общо заявените 20. Липсват обаче мотиви защо при констатирани 7 парцела без недопустимост за подпомагане, оторизираните суми по всички схеми за подпомагане, с изключение на ЗДП, са 0 лв. Отделно от това, обосновани са изводите на съда, че срещу всеки парцел, за който се твърди недопустимост за подпомагане би следвало да е посочено както фактическото, така и правното основание за отказ за подпомагане, каквито реквизити в обжалваното уведомително писмо не се съдържат. Както правилно е посочил АС, за да е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК - да се приеме, че мотивите на оспорения акт се съдържат в друг документ от административната преписка, той трябва да е изходящ или от същия орган издател на акта, или от друг орган, но при изрично позоваване в оспорения акт на този документ. Единственото позоваване е на заповед № 3211562 ( без дата, а както е установено по делото има две заповеди със същия номер от различни дати - л. 60 и л. 61) за проверка на Технически инспекторат към разплащателната агенция, но и двете заповеди с този номер са за назначаване на проверки и не съдържат резултати от проверките - тоест в тях няма нито фактически, нито правни основания за конкретния отказ за подпомагане. Липсата на посочените реквизити на уведомителното писмо е самостоятелно основание за отмяната му и същата не би могла да бъде санирана от заключението на вещите лица, прието в съдебно заседание, на което се позовава касаторът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1000 ( хиляда) лева заплатено адвокатско възнаграждение, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение