Решение № 9306 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2016 г.

Решение № 9306 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на В. Я. Т. от гр. Рудозем, чрез адв. Енев, против Решение № 230 от 08.01.2016 г., постановено по адм. дело 204/2015 г. по описа на Административен съд- Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, се иска неговата отмяна. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност, в случай на присъдят разноски на ответните страни. В срока по чл. 232 АПК възражения срещу жалбата са депозирали ответниците РДНСК- ЮЦР, чрез юрк. Пенева и К. А. А., чрез адв. Радева, която први искане за разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Я. Т. против Заповед № ДК-10-ЮЦР-49/03.07.2015 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал. 6, във вр. ал. 2 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж № 11/08.04.2015 г., издадено от Гл. архитект на община Рудозем, за строеж "монтаж на сенник на тераса" на ап. 4, ет. 2, ул. "Васил Левски" № 2, бл. 9, на имот с идентификатор 63207.501.48.11.4 по КК на гр. Рудозем, строеж IV категория, с възложител В. Т. Административен съд- Смолян е отхвърлил жалбата, тъй като е преценил, че за предвидената конструкция не може да се приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ, тъй като не се прави преустройство на собствен обект, не са налице предпоставките на чл. 185, ал. 2 ЗУТ и след изслушана и приета СТЕ е установил, че строежът променя фасадата на сградата. Решението е правилно. Процесният обект- сенник на тераса на ап. 4, ет. 2, ул. "Васил Левски" № 2, бл. 9 на имот с идентификатор 63207.501.48.11.4 по КК на гр. Рудозем, касае фасадата на сградата и по съществото я променя, в какъвто смисъл е приетата и неоспорена техническа експертиза. Фасадните стени са външните ограждащи стени на сградата (§ 5, т. 55 ПЗР ЗУТ) и са елемент от общите части на сградата, съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 ЗС, според която при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение, служи за общо ползване. Императивно изискване на ЗУТ - чл. 185, ал. 2 е, при преустройства да се изисква решение на Общо събрание на собствениците, взето по установен ред и изрично писмено съгласие на всички собственици, непосредствени съседи на обекта. Такива в административната преписка не са представени, напротив - събрани са доказателства - протоколи от общо събрание на етажната собственост, от които е видно, че подобно съгласие категорично липсва. Неоснователни са доводите на касатора, че спорният обект касае хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ, в смисъл, че не изменя съществено общи части на сградата, предвид което не се изисква да са налице условията на ал. 2 на същия текст. Нормата на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ е бланкетна и дали измененията са съществени се изяснява за всеки отделен случай. Съобразно повторната СТЕ, строежът изменя фасадата на сградата не само визуално, но и засяга конзолите под балкона на ап. № 7, както и отвора на балконската врата на ап. № 4, не е предвидено неговото обезопасяване при снеговалеж, поради което изменението е в достатъчна степен, за да бъде определено като съществено. Предвид легалната дефиниция на "фасада", последната е обща част, поради което изменението й във вид, различен от първоначалния проект, се явява съществено изменение на общите части на сградата по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ. В случая следва да намери приложение нормата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, условията на която обаче не са изпълнени. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. При този изход на делото и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от К. А. А. разноски за тази инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие- заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева, които не са прекомерни. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,