Решение № 3335 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2010 г.

Решение № 3335 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Деян Христофоров Богданов от гр. Плевен срещу решение № 390/11.06.2010 г. по адм. д. № 356/2010 г. на Административен съд Плевен, 5 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № 37з/30.03.2010 г. на началника на II-ро РУ на МВР-Плевен, с която на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Обсъждайки всички визирани в заповедта допуснати нарушения от жалбоподателят, съдът приел че е налице нарушение на служебната дисциплина само на две от тях, а именно неизпълнение на заповед - дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР и нарушение на т. 46 от Етичния кодекс на държавния служител - нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР. Съобразно тези нарушения правилно е наложеното наказание "порицание". В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати от съда нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. По направеното оплакване от касатора, че съдът не преценил като нарушение соченото от него обстоятелство, че отправената до него покана да даде обяснения по извършената проверка, оформена в Справка рег. № 2900/23.03.2010 г. е с дата след като той е дал вече писмени обяснения - правилно съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят се е запознал със Справката на 24.03.2010 г., а писмените си обяснения е дал на 25.03.2010 г. Разминаването в датите не е нарушение на производствените правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Изискването на чл. 229, ал. 1 ЗМВР е държавният служител да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. За изслушването се съставя протокол, но за поканата да даде писмени обяснения липсва изискуема, определена от закона форма. В случая жалбоподателят е дал писмени обяснения. По възражението на касатора, че в случая не е било налице повод за извършване на проверка срещу него - съгласно чл. 231, ал. 2 ППЗМВР, при наличен сигнал за извършено нарушение, единствено в правомощието на дисциплинарно наказващия орган е преценката дали да разпореди извършване на проверка. Соченият текст на чл. 232 от ППЗМВР в касационната жалба е отменен още през 2008 г. Безспорно е установено извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина, а съгласно чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 ППЗМВР предвиденото наказание е "порицание". Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение