Решение № 1132 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12329/2015 г.

Решение № 1132 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12329/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община В. Т. против решение № 324 от 17.09.2015 г. по адм. дело № 240/2015 г. на Административен съд - В. Т., с което е отменена заповед № РД 22-2062/16.12.2014 г. на същия административен орган, с която е наредено да се изпълни принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство - лек автомобил "Шкода", без регистрационен номер, син цвят, паркиран в обхвата на ул. "Г. И." №..., представляваща общинска собственост и превозното средство да се транспортира до площадка за временно съхранение и разкомплектоване. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо. Излага съображения и за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на процесуалните изисквания и след осъществяване на материалноправните основания за това. Моли да бъде обезсилено или евентуално отменено. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. Т. е допустимо, тъй като е постановено след осъществяване на положителните процесуални предпоставки за образуване на съдебно производство. Правилно съдебният състав приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице, чиито права са пряко и непосредствено засегнати от него, както и че оспорването е в срок. В тази насока съображенията на административния съд за тълкуване на нормата на чл. 61, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 61, ал. 1 от АПК, както и за обстоятелството, че срокът не е пропуснат с оглед липсата на данни за датата на сваляне на обявлението за акта от таблото за обяви и от интернет страницата на общината, следва да бъдат споделени изцяло. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че жалбата против административния акт е подадена в срок и решението на административния съд е допустимо, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд - В. Т. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. Законосъобразно е заключението, че процедурата по чл. 52 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на община В. Т. е изпълнена формално, като в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК не е изяснено действителното техническо състояние на автомобила и качеството му на отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Доказателства в този смисъл не са събрани от органа, въпреки противоречието между протокола от 25.11.2014 г., с който е констатирано, че на автомобила не е поставен знак за извършен технически преглед и данните в констативния протокол от 9.12.2014 г., в който е посочено, че всички видими компоненти на автомобила са в добро техническо състояние, няма липсващи части и външни неизправности, които да сочат, че превозното средство е негодно за ползване. Допуснатите процедурни нарушения са съществени, тъй като засягат правилността на извода на административния орган за наличие на основания за издаване на заповед за принудително преместване на автомобила на площадка за съхранение и рециклиране. Тези нарушения са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Изводът на първоинстанционния съд за противоречие на заповед № РД22-2062/9.12.2014 г. на кмета на община В. Т. с материалноправни норми също следва да бъде споделен. Правилно и в съответствие с доказателствата е преценено, че заповедта за принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство на площадка за временно съхранение и разкомплектоване, е издадена без да са установени обстоятелства, които да характеризират описания в заповедта лек автомобил като излязъл от употреба. При правилно тълкуване на нормата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС) е преценено, че описаният в заповедта автомобил няма качеството на отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и че не са установени обстоятелствата, изброени в б. "а"- "в" на § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС. З. е заключението, че липсват доказателства, които да сочат, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация при условията на § 1, т. 1, б. "а" от ДР на НИУМПС или че същото е изоставено (§ 1, т. 1, б. "в" във връзка с § 1, т. 2 от ДР на НИУМПС). Не са установени и предпоставките за определяне на автомобила като излязъл от употреба съгласно § 1, т. 1, б. "б" от ДР на НИУМПС (в този смисъл са констатациите в протокола от 25.11.2014 г.). Критериите на последната разпоредба следва да се тълкуват във връзка с останалите норми на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства и формулираните в чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 цели на подзаконовия нормативен акт за предотвратяване образуването на отпадъци от МПС и постигане на определените в чл. 8 нива за повторната употреба и рециклиране, повторна употреба и оползотворяване на ИУМПС, както и за ограничаване на обезвреждането им. Следователно смисълът на наредбата е да създаде условия за съхранение, рециклиране и оползотворяване на негодни за употреба моторни превозни средства. В случая липсата на заверен знак за технически преглед, извършен при условията на чл. 32д от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. не се дължи на лошо техническото състояние на автомобила, което да го прави негоден за употреба, поради което превозното средство не може да се квалифицира като отпадък съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, който дефинира понятието като вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Ето защо като достига до заключение този смисъл, независимо от съображенията и отменя административния акт съставът на Административен съд - В. Т. постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Доводът на касатора, че собственикът на автомобила следва да представи доказателства, че превозното средство е технически изправно, е неснователен. В случая административният орган има задължението съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК да установи фактическите основания за издаване на акта, които включват установяване на обстоятелствата за определяне на автомобила като излязло от употреба моторно превозно средство, а това по делото не е направено. Съобразно всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са осъществени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,