Решение № 10473 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2015 г.
ВАСV отделение10.10.2016 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/5.05.2015 г., постановено по адм. д. 50/2015 г. по описа на Административен съд-С.. ОСЪЖДА Изпълнителна дирекция "Главна инспекция по труда", гр. С., бул. "К. А. Д." №... да заплати на С. И. Б., гр. С., ул. "В." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ... сумата 1000 (хиляда) лева, разноски за настоящата касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10473 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция "Главна инспекция по труда" срещу решение № 46/5.05.2015 г., постановено по адм. д. № 50/2015 г. по описа на Административен съд-С.. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуални закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. О. С. И. Б. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 46/5.05.2015 г., постановено по адм. д. № 50/2015 г. по описа на Административен съд-С. е отменена Заповед № ЧР-536/19.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция "Главна инспекция по труда", с която е прекратено служебното правоотношение на С. И. Б. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неспазване на изискванията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането на С. Б. е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до постановяването на обжалваната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено след отмяна на решение № 36/20.05.2014 г., постановено по адм. д. № 48/2014 г. по описа на Административен съд-С. с решение № 3487/30.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9053/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Настоящият съдебен състав намира, че при новото разглеждане на спора пред Административен съд-С. са съобразени дадените в мотивите на цитираното съдебно решение на Върховния административен съд указания и не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както се твърди в касационната жалба. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, а подробните му и правно издържани мотиви изцяло се споделят, като не е необходимо подробното им преповтаряне. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Обосноваването на обратния извод с писмени доказателства представени за първи път пред настоящата касационна инстанция, която е втора по ред, не е възможно да бъде направен. Изрично следва да бъде посочено, че при проверката относно спазването на правилата за атестиране от значение имат доказателствата, представляващи административната преписка, от които се установява начина на извършването на оценяването, а не интерпретацията и допълване на съдържанието на тези документи, направена в становищата и писмените защити по спора на една от страните по делото. В този смисъл напълно обоснован е правния извод на административния съд, че не е "прецизирано кои точно протоколи съдържат идентични предписания". От най-съществено значение за правилното решаване на спора по същество е разминаване между отразяването на резултатите от междинната среща и годишната оценка на служителя, което само е констатирано от решаващият съд като установен по делото факт. По време на междинната среща, проведена със служителя на 31.07.2013 г., е отчетено извършване на дейността в съответствие с индивидуалния работен план. Препоръки за подобряване на работата на служителя не са дадени. На 28.01.2014 г. е изготвена годишна оценка, като оценяващият ръководител е посочил, че оценяваният не е изпълнил заложените в работния план цели и е определена оценка "неприемливо изпълнение". Контролиращият ръководител е възприел оценката на оценяващия ръководител, в резултат на което е определена годишна оценка - "неприемливо изпълнение". Настоящият съдебен състав намира, че е допуснато нарушение при формиране на годишната оценка. Налице е очевидното й противоречие с коментара на оценяващия ръководител при междинното оценяване. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител в случая не е обоснован с обективно установими факти и обстоятелства. Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, поради което следва извод, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата. Проблемът с крайната оценка се констатира и в обстоятелството, че тя е определена без да са съобразени отделните периоди от време и за първата половина от периода липсват констатации за неизпълнение. По отношение на изложените подробни обстоятелства в касационната жалба относно обсъждането на доказателства по делото относно броя на извършените проверки и установените нарушения на трудовото законодателство от проверяваните субекти не е необходимо да бъдат обсъждани изрично поради посочените вече мотиви за съществено нарушение при формиране на оценката, която следва да е за целия атестиран период (2013 г.), а липсват забележки и предписания от междинната среща на 31.07.2013 г. В противен случай провеждането на междинна среща и възможностите, които Наредбата предвижда от нея, се обезсмислят. Определянето на годишна оценка само въз основа на неизпълнение на служебни задължения за част от периода не кореспондира с правилата за атестиране на годишна база. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1000 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на Изпълнителна дирекция "Главна инспекция по труда". Останалите претендирани разноски в размер на 900 лв. за първите две инстанции и първата касационна инстанция е следвало да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. В случая с обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 300 лв., но не е подадено искане по чл. 248 от ГПК или жалба от С. Б. в срок за оспорване на определения размер, поради което настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе и определи разноските за другите съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 209 АПК
- чл. 107, ал. 2