Решение № 3536 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2013 г.

Решение № 3536 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Добрина Емилова Матеева от гр. Брезник, ул. "Георги Ив. Бунджулов" № 23, чрез адв. Александър Константинов Динев от САК, срещу решение № 2672/22.04.2013 г. по адм. дело № 14514/2012 г. на Административен съд София - град, 31с-в, с което се отхвърля жалбата й срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г., с изх. № 02-140-6500/2457 от 07.11.2012 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В изпълнение на указанията на Председателя на IV отделение на ВАС жалбоподателката да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания на основание чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, с допълнителна молба заявява, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което да се отмени изцяло обжалвания административен акт. Моли за присъждане на направените разноски по настоящото дело. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок, и по същество е неоснователна. Съдебният акт, с който е потвърден акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба на Добрина Емилова Матеева е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на лице по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо което постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 2672 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 14514/2012 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 31 състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Добрина Емилова Матеева от гр. Брезник, област Перник, срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г., с изх. № 02-140-6500/2457 от 07.11.2012 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че актът е издаден от компетентен орган, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката е уведомена на основание чл. 26 от АПК за започване на административното производство и с направените предварителни констатации, по които й е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Основният й довод, че обстоятелствата, които са я възпрепятствали да продължи да изпълнява поетите ангажименти по мярка 211 са обективни и не зависят от нея предвид факта, че собствениците на земеделските имоти са сключили нови договори с други лица и поради липсата на договори и невъзможността й да наеме друга свободна площ за обработване, съответно не е заявила такава за подпомагане, съдът е приел за неоснователен. Позовал се е на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата и е счел, че в случая не са налице изключителни или форсмажорни обстоятелства, а освен това не е спазена предвидената в чл. 15, ал. 2 процедура. Съдът е развил и обстойни съображения, че нито в Наредбата, нито в Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, е предвиден ред за освобождаване от поетия ангажимент по мярка 211. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Пред Административен съд София - град жалбоподателката Добрина Емилова Матеева оспорва АКТ за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., с Изх. № 02-140-6500/2457 от 07.11.2012 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Фактическите основания за издаване на този акт са, че за кампания 2011 г. Добрина Емилова Матеева не е заявила участие по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони", регламентирана в Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В тази връзка административният орган е цитирал чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и като правно основание се е позовал на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., и е издал процесния акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по тази мярка. Съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., кандидатите за подпомагане са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. В случая изобщо няма спор по въпроса, че с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., на Добрина Емилова Матеева е била оторизирана и респективно изплатена обща субсидия в размер на 17495.45 лева, от които по СЕПП - 6425.05 лева, по НДП - 3514.75 лева и по НР 1 - 7555.65 лева. Относимо за случая е плащането за 2010 г. по НР1, което е по мярка 211 и то се води първото компенсаторно плащане. Според чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - новосъздадена точка, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 17 от 25.02.2011 г., в сила от 1.03.2011 г. и следователно напълно приложима за процесния случай, кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Не се спори и по въпроса, че Добрина Емилова Матеева не е подала заявление за кампания 2011 г. Посочените от нея причини са, че собствениците на наетите от нея земеделските имоти с договор за наем /който съгласно закона е едногодишен/ не са пожелали да сключат нови договори с нея, а са ги сключили с други лица и при липсата на договори и невъзможността й да наеме друга свободна земя, не е заявила такава пред фонда. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. в приложимата за случая редакция в ДВ, бр. 17/2011 г. (следващото изменение в ДВ, бр. 71 от 13.08.2013 г. е неотносимо предвид факта, че обжалваният акт е издаден на 7.11.2012 г.), "земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките ..." Нито в този текст, нито в цитирания чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., е предвидено прекратяване на ангажимента. Едва в следващата редакция на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., която е обнародвана в ДВ, бр. 71 от 13.08.2013 г., близо година след издаване на процесния акт, законодателят е регламентирал, че ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. При тези данни, обжалваният от Добрина Емилова Матеева АКТ за прекратяване на многогодишен ангажимент е издаден без правно основание. Административният орган не се е позовал на чл. 15 от наредбата, поради което първоинстанционният съд не е следвало да коментира тази хипотеза. В този текст действително е предвидено прекратяване на ангажимента, но само в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, но тогава не се прилагат разпоредбите на чл. 14, на които изрично се е основал издателят на акта. По тези съображения административният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Видно от приложения по адм. дело № 14514/2012 г. документ от star post, Добрина Емилова Матеева е получила лично на датата 05.10.2012 г. писмо с изх. № 02-140-6500/2363 от 25.09.2012 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК административният орган я уведомява за откриване на производството по издаване на административен акт, поради което оплакването направено в допълнителната молба от 23.09.2013 г., че не била уведомена за започване на административното производство е неоснователно. Останалите изложени касационни доводи биха имали някакво значение, ако се обжалваше Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, но в случая предмет на съдебен контрол е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 и затова те са напълно неотносими. Независимо от това, съдът в касационното производство служебно е задължен по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК да проверява съответствието на решението с материалния закон и при тази касационна проверка се установи, че решението на Административен съд София - град решение противоречи на закона, доколкото съдът не е преценил, че обжалваният пред него акт е издаден без наличие на правно основание. С оглед изложеното до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен към датата на издаването му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,