Решение № 8197 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление (РУ) – Провадия при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна, против Решение № 2585/02.03.2026 г., по адм. дело № 1889/2025 г., на Административен съд – гр. Варна, в частта, с която е отменено Решение с рег.№ 324р-20499/01.08.2025 г., издадено от началника на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна, в частта, с която на основание чл.153, т. 6 и чл.155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20160246880/18.08.2021 г. на И. Л. М., валидно до 17.08.2026 г. по отношение на огнестрелно оръжие за самоотбрана - пистолет за самоотбрана GLOCK, модел 17, калибър 9x19мм с № MLH501. и в частта, с която е иззет пистолет за самоотбрана GLOCK, модел 17, калибър 9x19мм с № MLH501. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в заявлението си И. Л. М. е посочил като причина за съхранението и носенето на огнестрелно оръжие с необходимост от „самоотбрана“ обстоятелството, че се занимава с търговска дейност из територията на цялата страна и в чужбина. Естеството на работата му налага да пренася значителни парични средства в брой и ценни образци документи. В касационната жалба се допълва, че посоченото от лицето основание касае охрана на фирмено имущество и заявлението за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси (ООБ) следва да бъде подадено от самото юридическо лице, което да посочи начин на придобиване, основателна причина за издаване на разрешението, видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, мястото и условията, при които ще се съхраняват съгласно чл. 76, чл. 81, ал. 2 и 3 от ЗОБВВПИ. На следващо място, според касатора, от събраните доказателства се установява, че лицето не осъществява вече търговска дейност (което е и ноторно известен факт с оглед качеството му на народен представител). Началникът на РУ- Провадия, ОДМВР Варна, твърди, че именно последният факт е обусловил и отнемане на разрешителното на лицето. Самоотбраната може да се осъществява с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства, които свободно се продават и подлежат само на регистрационен режим. Излага още, че в конкретния случай е налице отпаднало основание и неоснователна причина за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоотбрана, тъй като не са ангажирани доказателства, нито в хода на съдебния процес, нито по административната преписка, за наличие на заплаха за живота и здравето на М.. Иска отмяната на решението в оспорената част и отхвърляне на жалбата на М. срещу административния акт и в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. Л. М., чрез своя процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата, моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд в оспорената от началника на РУ – Провадия при ОДМВР Варна, част. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), което да бъде определено от съда. Постъпила е и касационна жалба от И. Л. М., чрез процесуален представител, срещу Решение № 2585/02.03.2026 г., по адм. дело № 1889/2025 г., на Административен съд – гр. Варна, в частта, с която е отхвърлена на жалбата на М. срещу Решение с рег.№ 324р-20499/01.08.2025 г., издадено от началника на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна, в частта, с която на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 ЗОБВВПИ, на И. Л. М. е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20160246880/18.08.2021 г., издадено от началника на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна, валидно до 17.08.2026 г. относно огнестрелни оръжия за ловни цели - 33 броя ловни огнестрелни оръжия и боеприпаси, подробно описани в решението, както и в частта, с която са иззети числящите му се 33 броя ловни огнестрелни оръжия и боеприпаси, подробно описани в решението. Касационният жалбоподател – И. Л. М., чрез процесуален представител, излага съображения за неправилност на решението, в оспорената от него част, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът и административният орган са приели, че по делото са представени доказателства, че е отпаднала основателната причина за притежаване от страна на М. на оръжията и боеприпасите за ловни цели, за които му е издадено разрешение. Излага, че правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Изискваните от закона предпоставки за издаване на разрешение за носене и използване на оръжие за ловни цели са налице по отношение на М. и към момента на издаване на административния акт, с който се отнемат оръжията за ловни цели, както и към настоящия момент. Т.е. не е налице отпаднало основание за притежаване на оръжия за ловни цели. По изложените съображения моли съда да отмени съдебното решение, в оспорената от М. част и вместо него да постанови друго, с което бъде отменен административният акт и в тази част. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, съгласно представен списък - за държавна такса и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по втората касационна жалба – началникът на Районно управление – Провадия, при Областната дирекция на министерството на вътрешните работи, не взема становище по касационната жалба на И. Л. М.. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на началника на РУ – Провадия при ОДМВР - Варна е неоснователна, а касационната жалба на И. Л. М. - основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Решение с рег.№ 324р-20499/01.08.2025 г., издадено от началника на РУ Провадия при ОДМВР -Варна, в частта, с която на основание чл. 153 ,т. 6 и чл. 155 оЗОБВВПИ, е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20160246880/18.08.2021 г. на И. Л. М., валидно до 17.08.2026 г. по отношение на огнестрелно оръжие за самоотбрана - пистолет за самоотбрана GLOCK, модел 17, калибър 9x19мм с № MLH501 и в частта, с която е иззет пистолет за самоотбрана GLOCK, модел 17, калибър 9x19мм с № MLH501 и е отхвърлил жалбата на М. срещу същото решение в частта, с която на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 ЗОБВВПИ, на И. Л. М. е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20160246880/18.08.2021 г., издадено от началника на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна, валидно до 17.08.2026 г. относно огнестрелни оръжия за ловни цели - 33 броя ловни огнестрелни оръжия и боеприпаси, подробно описани в решението, както и в частта, с която са иззети числящите му се 33 броя ловни огнестрелни оръжия и боеприпаси, подробно описани в решението. За да постанови този резултат съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: На И. Л. М. е издадено Разрешение № 20160246880 от 18.08.2021 г. от началника на РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч, валидно до 17.08.2026 г., видно от което на М. е разрешено да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси към него съгласно приложение, неразделна част от разрешението за: 1. Пистолет за самоотбрана марка Glock, модел 17, калибър 9х19 мм, с № MLH501; 2. Ловна пушка марка „Мосберг“, модел 500, калибър 12 с №L714172; 3. Ловна карабина марка „Зауер“, калибър 308 WIN с № S05398; 4. Ловна карабина марка „Сако“ ,калибър 308 WIN с №D 41639; 5. Ловна карабина марка „Тор“, модел 408 с № TLR00003; 6. Ловна пушка надцевка марка „Вернеи карон“, калибър 12, с №652549; 7. Ловна карабина марка „Дейниъл“, модел „DEFENSE,DD5V1, калибър 7,62 NATO/7, 62х51/ 308 WIN с № DD5014118; 8. Ловна карабина марка „АХМС“, калибър 338 с №28282; 9. Ловна карабина марка „OPERATOR“, калибър 9х19 с № ADC-9-223; 10. Ловна карабина марка „Сайга“, модел М3-01, калибър 7,62х39 с № 17311498; 11. Ловна карабина марка „Тикка“, калибър 308 WIN с № Х91995; 12. Ловна карабина марка „Тикка“, модел Т3Х, калибър 308 WIN, с №Z16839; 13. Ловна карабина марка „АК“, модел ТR3, калибър 7,62х39 с № 19230117; 14. Ловна карабина марка „Рюгер“, модел 10/22-Т, калибър 22 LR с № 0005-50023; 15. Ловна карабина марка „Сако“, модел TRG42, калибър 338 Lapua-Mag с № 738899; 16. Супресор, калибър 338 Lapua-Mag с № 071764; 17. Супресор, калибър 338 Lapua-Mag с № 071765; 18. Ловна карабина марка „Тигър“, модел SVD, калибър 7,62х54 с № 20472311; 19. Ловна пушка марка „Бенели“, модел М4, калибър 12х76 с № Y1248495Х; 20. Ловна пушка марка „Бенели“, модел М4 ЦЕВ, калибър 12х76 с № TM063558B; 21. Супресор, калибър 30 ММ с № 059117; 22. Супресор, калибър 30 ММ с № 071828; 23. Ловна карабина марка „Судаев“, модел СКС, калибър 7,62х39 с № ПС638; 24. Ловна карабина марка „Судаев“, модел СКС, калибър 7,62х39 с № ЗШ1301; 25. Ловна пушка марка „Тайфун“ с № 19ВА1040; 26. Ловна карабина марка „СКС“, калибър 7,62х39 с № АТ7125И; 27. Ловна карабина марка „Бергара“, модел В 14, калибър 22 LR с № 61-01-001845-21; 28. Ловна карабина марка „Тигър“, модел SVD, калибър 7,62х54 с № 2047211111136; 29. Ловна карабина марка „Сайга“, калибър 7,62х39 с № 20313422; 30. Ловна карабина марка „Сайга“, калибър 7,62х39 с № 20314212; 31. Ловна карабина марка “Тигър“, калибър 7,62х54R, с № 20472072; 32. Супресор марка „А-ТЕК“, калибър 22 LR с № BGZ002179; 33. Ловна карабина марка „Бергара“, модел HMR, калибър 6,5 мм с № 61-06-300016-21; 34. Супресор марка „МК ARMS 49“, калибър 6,5 мм с № BG012230488 и числящите им се боеприпаси. На 01.08.2025 г. с Решение рег. № 324р-20499/01.08.2025 г., началникът на РУ-Провадия към ОДМВР – Варна на основание чл. 153, т. 6 ЗОБВВПИ и чл. 155, ал. 1 от същия закон е отнел Разрешение № 20160246880 от 18.08.2021 г., издадено от началника на РУ Ловеч към ОДМВР - Ловеч, валидно до 17.08.2026 г., с което на М. е разрешено да съхранява, носи и употребява описаните по-горе огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях. В мотивите към акта е посочено, че при подаване на заявлението М. не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на исканото разрешение. Изложено е още, че от данните, събрани от заявлението е видно, че не е установено това обстоятелство. М. е посочил като причина за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с необходимост от „самоотбрана“ и мотиви, че се занимава с търговска дейност на територията на страната и чужбина. В акта е допълнено, че така посочената причина касае охрана на фирмено имущество и заявлението за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси трябва да е подадено от самото юридическо лице (ЮЛ) на основание чл. 76, чл. 81, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ. Недоказаната, според органа, необходимост обосновава неоснователност на заявлението за издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана. На следващо място в мотивите на акта е изложено, че разрешителното за ловни цели също се явява необосновано по несъмнен начин и следователно – неоснователно, съгласно нормата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Органът е посочил, че след преглед на всички доказателства не се установява основателна причина за необходимостта на лицето да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на такъв голям брой – 33 броя огнестрелно оръжие за ловни цели. Началникът на РУ - Провадия е допълнил още, че в ОДМВР - Варна е постъпила информация, че М., чрез подставени лица, които са от неговото близко обкръжение, е сформирал сдружение, наподобяващо паравоенна организация под наименованието „[заличен текст]“. Дейността на сдружението е провеждане на стрелкова подготовка и оцеляване сред природата. В информацията е посочено още, че М. не използва оръжието, за което има разрешение за ловни цели, по предназначение. В акта е цитирана и справка от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). На следващо място органът е посочил, че е извършил проверка в Държавното горско стопанство - гр. Суворово, от която става ясно, че И. М. не е участвал в ловните излети на ловно-рибарска дружинка [населено място] през ловните сезони от 2022 до 2025 г. Във връзка с горното органът е приел, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 за издаване на разрешението на И. М. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана и за ловни цели. При така установените факти съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но в частта относно отнетото разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана и в частта, с която е иззет пистолет за самоотбрана Glock, модел 17, калибър 9х19 мм, с № MLH501 – е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в нарушение на материалния закон. В останалата част съдът е приел актът за законосъобразен. Изложил е, че от доказателствата по делото се установява, че оръжията, по отношение на които М. притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели, са ползвани за спортни цели, а не за ловни, което обстоятелство обосновава отпадналата основателна причина за оръжията за ловни цели. С тези мотиви е приел, че са налице материалните предпоставки за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели, както и за изземване на съответните ловни оръжия. Решението е частично неправилно. По делото е установено, че И. М. притежава надлежно издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20160246880/18.08.2021 г. на И. Л. М., валидно до 17.08.2026 г. за един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана и 33 броя огнестрелни оръжия за ловни цели. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В тежест на органа в случая е да установи, че основателната причината, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала. Т.е. органа трябва да посочи в акта си каква е била причината, която е била счетена за основателна към момента на издаване на разрешението. Административният орган трябва да установи, че тази причина, която е съществувала в предходен момент, към момента на издаване на акта, с който се отнема разрешението, вече не е налице. Притежаващият разрешение няма задължение да доказва наличие на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси до изтичане на неговия срок на валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина единствено към момента, в който подава заявление за издаване или за продължаване на срока на такова разрешение. След като му е издадено такова разрешение, следователно последният е доказал наличие на основателна причина – „самоотбрана“ и „ловни цели“. В тежест на административния орган, както вече бе посочено по-горе, в случаите, когато вече е издал разрешение, и неговият срок на валидност не е изтекъл, е да установи, че основателната причина вече е отпаднала. В конкретния случай административният орган не е сторил това. На практика административният орган е преразгледал акта си от 2021 г., с който е издал разрешението. Съгласно разпоредбата на чл. 99, т. 1 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Възобновяването на административното производство и преразглеждането на акта от неговия издател, може да стане в тримесечен срок от влизането на акта в сила. В случая процесният акт е издаден четири години след издаването на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Следователно хипотезата на чл. 99, т. 1 АПК е неприложима в случая. В същия смисъл е и решение №1436/31.01.2018 г., по адм. дело № 13780/2016 г. на ВАС, Седмо отделение. По отношение на основателната причина „самоотбрана“ в акта липсват фактически установявания относно отпадане на причината, която е послужила като основание за издаване на разрешението в тази част. От изложеното до тук следва извод, че решението на АС - Варна е правилно в частта, с която е отменено Решение с рег. № 324р-20499/01.08.2025 г., издадено от началника на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна, в частта, с която на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 ЗОБВВПИ, е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20160246880/18.08.2021 г. на И. Л. М., валидно до 17.08.2026 г. по отношение на огнестрелно оръжие за самоотбрана - пистолет за самоотбрана GLOCK, модел 17, калибър 9x19мм с № MLH501 и в частта, с която е иззет пистолет за самоотбрана GLOCK, модел 17, калибър 9x19мм с № MLH501 и следователно следва да се остави в сила в тази част. По отношение на отпадналата основателна причина за притежание на оръжие - за ловни цели административният орган е изложил, че не се установява основателна причина за необходимостта на лицето да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на такъв голям брой ловно оръжие – 33 броя. Както бе посочено, след като вече е било издадено разрешение на И. М. за съхранение, носене и употреба на 33 броя ловно оръжие, то очевидно е била налице основателна причина към момента на издаване на разрешението – 2021 г. И към момента на издаване на акта за отнемане на разрешението – 4 години по-късно не може да се преразглежда дали е съществувала или не основателна причина към момента на издаване на разрешението, защото срокът за преразглеждане на акта по чл. 99 АПК е преклузивен и е изтекъл. В мотивите си органът е следвало да изследва каква е била причината към момента на издаване на разрешението и да обоснове обстоятелството, че към момента на издаване на решението за отнемане на разрешението тази причина вече не съществува. Единственият мотив на органа в тази насока е, че оръжието за ловни цели не е ползвано по предназначение, тъй като са налице данни, че М. не е участвал в ловни излети от 2022 г. до 2025 г., както и че има данни, че последният чрез подставени лица е сформирал сдружение, наподобяващо паравоенна организация, чиято дейност е провеждане на стрелкова подготовка и оцеляване сред природата. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 2 ЗОБВВПИ физически лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 представят и заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), а когато лицата пребивават на територията на друга държава членка - съответен документ в легализиран превод на български език. По силата на чл. 23, ал. 1 ЗЛОД правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. А според ал. 3 билетът за лов е личен и правата по него не могат да се преотстъпват. Билетът за лов се издава и се заверява всяка година от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, в което членува лицето. По делото не е спорно, че И. М. притежава ловен билет, заверен за 2025 г., като и че притежава членска карта, че членува в ловно сдружение и разрешително за лов. Следователно основателната причина, която е била налице към 2021 г. е налице и съществува и към момента на издаване на решението за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на оръжие за самоотбрана и ловни цели. На следващо място твърдението на органа, възприето и от съда, че притежаваното от М. оръжието за ловни цели не е било ползвано по предназначение е недоказано. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че именно оръжието, за което е издадено разрешение за ловни цели, е ползвано за спортни цели или за някакви други цели. Тези твърдения, съдържащи се в акта, представляват просто предположения, за които не са налице никакви доказателства. Те не се потвърждават нито от възражението, направено от И. М. (както неправилно е приел съдът), нито от приложената справка от ДАНС. На следващо място обстоятелството, че М. не е участвал в ловни излети в периода от 2022 г. до 2025 г. също не обосновава извод за отпаднала основателна причина за притежаване на оръжие за ловни цели, тъй като в закона няма такова изискване. Следователно административният орган не е установил, че е отпаднала основателната причина за притежаваното от И. М. оръжие за ловни цели. Само за яснота настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че дори да бе доказано, че ловното оръжие на М. е използвано за спортни или други цели, това обстоятелство не би било основание за отнемане на разрешението. От една страна такова основание за отнемане липсва в закона, а от друга – този факт не би обосновал отпаднала основателна причина за притежаване на оръжие за ловни цели, тъй като предпоставките за издаване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на оръжие за ловни цели са били налице и към момента на издаване на акта, с който е отнето разрешението.Лицето е притежавало ловен билет, заверен за 2025 г., членска карта, както и разрешително за лов (доколкото това са единствените материални предпоставки, регламентирани в закона, които обосновават наличие на основателна причина за получаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие). По изложените съображения Решение с рег.№ 324р-20499/01.08.2025 г., издадено от началника на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна, с което е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20160246880/18.08.2021 г., валидно до 17.08.2026, и е иззето притежаваното от И. М. огнестрелното оръжие, поради отпадане на основателната причина за самоотбрана и за ловни цели се явява незаконосъобразно в цялост като постановено в нарушение на материалния закон. Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отхвърлил жалбата на И. Л. М. срещу Решение с рег.№ 324р-20499/01.08.2025 г., издадено от началника на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна, в частта, с която е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20160246880/18.08.2021 г., валидно до 17.08.2026 г. относно огнестрелни оръжия за ловни цели - 33 броя ловни огнестрелни оръжия и боеприпаси, подробно описани в решението, както и в частта, с която са иззети числящите му се 33 броя ловни огнестрелни оръжия и боеприпаси, подробно описани в решението, административният съд е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който бъде отменен административният акт в цялост. По изложените съображения касационната жалба на И. Л. М. се явява основателна, а решението на Административния съд, в неговата отхвърлителна част – неправилно. Решението се явява частично неправилно и в частта за разноските, предвид крайния изход на спора и следователно трябва да бъде отменено и в частта, с която И. Л. М. е осъден да заплати на ОДМВР - Варна 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение. В останалата част за разноските решението е правилно. Правилно съдът е приел, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на И. М., тъй като липсва договор за правна помощ или друг писмен документ, от който да се установява, че адвокатът и страната са се договорили предоставената правна помощ да е на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т.1-3 ЗА. В представеното пълномощно липсва подобно отбелязване, а по делото не са налични други писмени доказателства, от които би могло да се установи този факт. При този изход на спора основателна и доказана се явява претенцията на И. Л. М. за присъждане на съдебните разноски и за настоящата инстанция, с оглед на което юридическото лице, в чиято структура е ответникът по втората касационна жалба и съответно - касатор по първата, следва да бъде осъден да заплати на И. Л. М. разноски в общ размер на 35,79 евро – платена държавна такса за настоящата инстанция. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е неоснователно, тъй като и в настоящото съдебно производство липсва договор за правна помощ или друг писмен документ, от който да се установява, че адвокатът и страната са се договорили предоставената правна помощ в касационното производство да е на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т.1-3 ЗА. В представеното по делото пълномощно липсва подобно отбелязване, а по делото не са налични други писмени доказателства, от които би могло да се установи този факт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение