Решение № 26 от 31.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5483/2015 г.

Решение № 26 от 31.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5483/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молба на П. Х. Д. за отмяна на решение № 1601 от 28.10.2014 г. по гр. дело № 3546/2013 г. на Плевенски районен съд, VIII граждански състав, потвърдено с решение № 31 от 23.01.2015 г. по гр. дело № 1088/2014 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, IV граждански въззивен състав. Ответниците Е. В. Ч. и Л. Н. П. поддържат становище за неоснователност на молбата, а ответниците Я. Р. П. и И. И. П. не са взели становище. С определение № 426 от 11.12.2015 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд /ВКС/, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна. ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С първоинстанционното решение № 1601 от 28.10.2014 г. по гр. дело № 3546/2013 г. на Плевенски районен съд, VIII граждански състав е отхвърлен иск, предявен от настоящия молител срещу ответниците за сумата 93.12 лв., платена от ищеца цена на ВиК услуга. С решение № 31 от 23.01.2015 г. по гр. дело № 1088/2014 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, IV граждански въззивен състав първоинстанционното решение е потвърдено, като жалбоподателят е осъден да заплати на особения представител на ответницата Е. Ч. - адвокат З. Т. сумата 150 лв. възнаграждение за въззивната инстанция. Въззивният съд е достигнал до правни изводи, които са идентични с тези на първоинстанционния съд. По отношение твърденията на ищеца, че е направил разход - 99.12 лв. за ВиК услуга, извършена от [фирма], [населено място], отпушване на канал, който обслужва имотите на всички страни по делото, както и че ответниците не му възстановили дължимите суми (по * за Е. В. Ч., Л. Н. П. и * общо за съпрузите Я. Р. П. и И. И. П.), въззивният съд е приел, че искът по отношение на Л. П., Я. и И. П. е неоснователен, като погасен чрез плащане, а по отношение на Е. Ч. искът е неоснователен и недоказан, тъй като не е установено в каква посока са отведени канализационните води. От обстоятелствената част на молбата за отмяна се установява, че като нови обстоятелства страната поддържа определение № 50 от 7.01.2015 г. по гр. дело № 5971/2014 г. на Плевенски районен съд, с което съдът е постановил да си впише в особената за това книга, водена в Плевенски районен съд приемане от П. Д. на наследство, оставено от неговия баща - Х. Д., починал на 13.12.2011 г., както и определение № 3000 от 27.07.2015 г. по гр. дело № 3534/2015 г. на Плевенски районен съд за прекратяване производството по делото поради недопустимост на молбата на П. Д. за приемане наследство на своя баща Х. Д. и по-конкретно приемане наследство върху канал по протежение на имота на [улица] до ревизионна шахта - шахтата на ъгъла [улица] и [улица]. За да е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо представените писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити и да са от съществено значение за делото. Цитираните определения, копия от които са представени по делото не притежават посочената характеристика. Те не са от съществено значение за делото, по което спорът е бил за това, дали сградите на ответниците са присъединени към канала, за който е поискано "отпушване" от ВиК от ищеца, в каква посока са отведени канализационните води. Приемането на наследството, оставено от Х. Д. от молителя няма отношение към предмета на спорното право и не би променило изводите на съдебните инстанции по делото. Посоченото от молителя обстоятелство, квалифицирано от него, като "факт от правно значение на моята наследствена собственост върху канализацията изградена към жилищните сгради на ул. "В. № № 11 и 13" не е ново, тъй като вписването на приемането от молителя на оставеното от баща му Х. Д. наследство е обстоятелство извън предмета на делото, нямащо връзка с доказване на твърденията му, че извършената от [фирма], [населено място] услуга е била в полза на ответниците, което да е породило задължение за заплащане на процесната сума. Освен това определението по гр. дело № 5971/2014 г. на Плевенски районен съд е постановено на 7.01.2015 г. и представянето му във въззивното производство е зависело изцяло от процесуалната активност на молителя, въпреки че както се изложи по-горе спрямо фактическото основание на спорното право, то е без правно значение. Другото определение на съда, цитирано по-горе, по гр. дело № 3534/2015 г. на Плевенския районен съд не е относимо към новите обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а е нововъзникнало обстоятелство, като постановено след влизане в сила на въззивното решение, но и то е ирелевантно за делото поради същите съображения, изложени във връзка с определението по гр. дело № 5971/2014 г. на същия съд. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на цитираното решение на първоинстанционния съд, потвърдено с посоченото решение на въззивния съд. Поради това молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение