Решение № 9108 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2017 г.

Решение № 9108 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- В., срещу решение № 1356/19.07.2017 г., постановено по адм. д. № 219 по описа на Административен съд гр. В. за 2017 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт № Р-03000316001083-091-001 от 01.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 393/15.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-В. относно увеличаването на счетоводния финансов резултата на "Агронил 2011" ЕООД за 2014 г. на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Въз основа на това увеличение на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 5 597 лв. и съответните лихви. Касаторът твърди, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу изводите на съда, че финансовият счетоводен резултат на дружеството за 2014 г. е неправилно преобразуван. Съдът, не е възприел като действителна цената на имота определена с оценителна експертиза в ревизионното производство, а освен това и не е възприел назначената по искане на жалбоподателя оценка изготвена от вещо лице-оценител. Неправилен, според изложеното в касационната жалба е извода на съда, че органите по приходите не са установили предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. При постановяване на решението АС-В., е обсъдил само заключението на експертизата, но не е ценил други съществени и относими към спора доказателства. Не са съобразени обясненията на физическите лица, от които ревизираното дружество е придобило имота, не са отчетени инвестиционните намерения по отношение на процесия имот, за които са събрани доказателства в хода на ревизионното производство и не на последно място не е отчетена легалната дефиниция на понятието "пазарна оценка" . Необосновано, не е възприета като най-подходяща за съпоставка сделката сключена между ревизираното лице и "Сенсор" ООД, на която са се позовали органите по приходите, а тя е сключена при същите критерии, при които и процесната покупко-продажба. Разликата от пет месеца при осъществяване на продажбите не оправдава извода на съда, че между сделките не може да се намери обусловеност и да се приеме за аналог за определяне на пазарна цена на сходни имоти от независими търговци. На последно място, не е отчетено и обстоятелството, че сделката по нот. акт № 30/21.02.2014 г. е между свързани лица, което подлага на съмнение вписаната в нотариалния акт цена и навежда на извод за договорена по ниска такава, с цел избягване на данъчно облагане. Тъй като, решението не почива на съвкупен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства същото е необективно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноски в полза на касатора. Ответникът -"Агронил 2011" ЕООД, оспорва касационната жалба. В писмен отговор приложен по делото и в съдебно заседание чрез адв. Колева, излага подробни съображения за неоснователност на същата. Правилно, според ответника съдът не е възприел изготвената в ревизионното производство експертиза, тъй като същата не е отговаря изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Неоснователно, според ответната страна в касационната жалба се твърди, че не са обсъдени всички факти и обстоятелства относими към спора. Съдът е извършил подробен анализ на доказателствата събрани по делото и е постановил обоснован съдебен акт, който съответства и на материалния закон. Правилно са преценени като не относими към спора обясненията на К. Д. и образуваното пред Районен съд - К. гр. д. № 674/2014 г., тъй като те не касаят процесната продажба, а предходна сделка. Касаторът е имал възможност да установи съпоставимост между сделки с давта имота, но това не е сторено в ревизионното производство и е недопустимо, този пропуск да се навежда като касационно основание за отмяна на решението. По тези съображения се иска решението да бъде оставено в сила, като се претендира и присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за основателност на подадената касационна жалба. Правилно органите по приходите са приели, че са налице основанията по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Като е отменил ревизионния акт поради недоказаност на твърдението за отклоняване от данъчно облагане, АС-В. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и съображенията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е бил ревизионен акт № Р-03000316001083-091-001/01.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 393/15.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., относно увеличаване на счетоводния финансов резултат на "Агронил 2011" ЕООД за 2014 г. на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, със сумата от 155 970 лв., представляваща разликата между пазарната стойност на поземлен имот № 000436, в размер на 160170 лв. и отчетените приходи от продажбата по нот. акт № 30/21.02.2014 г. в размер на 4 200 лв., в следствие на което са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. в размер на 15 597 лв. и съответните лихви. Съдът е приел, че ревизионният акт е издадени от компетентен орган в рамките, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Установено е по делото, че с нот. акт № 193/02.09.2013 г. ревизираното дружество е придобило поземлен имот, с начин на трайно ползване-пасище, мера с площ от 41 314 дка, десета категория в местността "Страната", в землището на с. Г., общ. К. за сумата от 5000 лв., при данъчна оценка на имота 154.90 лв. Същият имот е продаден с нот. акт № 30/21.02.2014 г. от "Агронил 2011" ЕООД на "Г. В." ЕООД, за сумата от 4 200 лв., като данъчната оценка на имота не е променена. Органите по приходите са приели, че сделката е сключена на по висока цена, като в нотариалния акт е вписана сумата от 4 200 лв. с цел отклонение от данъчно облагане. Цената в ревизионното производство е определена на 160 170 лв., съгласно нарочно изготвена експертиза за определяне на пазарна стойност, която е част от ревизионнота преписка. Административен съд -В., след като е обсъдил обстойно, задълбочено и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства е приел, че органите по приходите не са установили, че са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. На първо място фактът, че физическите лица собственици на капитала на дружеството са имали доходи с неустановен произход няма отношение към приложението на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. На второ място цената договорена между дружеството и физическите лица за продажбата осъществена съгласно нот. акт № 193/02.09.2013 г. не е свързана с тази на която е осъществена сделката между ревизираното лице и "Г. В." ЕООД, съгласно нот. акт № 30/21.02.2014 г. Инвестиционните намерения, на които се позовават органите по приходите, за да направят извод за прикрита по-висока цена на сделката не са реализирани, нещо повече те не са започнали. Доказателствата, за тези инвестиционни намерения - писма от ЧЕЗ и В и К-дружества, според решаващият състав, могат да се възприемат само като предварително проучване, но не и като инвестиционно намерение, което да се отрази върху стойността на имота. Освен това дружеството не е направило каквито и да било разходи във връзка с реализиране на инвестиционните си намерения. И на последно място, за да е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО изготвената пазарна оценка, в хода на ревизионното производство следва да е по реда на Наредба № Н-9/14.08.2006 г., а това не е така, тъй като не са спазени критериите на наредбата, макар същата да е цитирана. Съдът е констатирал и че не е установено по делото ревизираното лице да е получило други суми по сделката освен тези вписани в нотариалния акт. Крайният извод в обжалвания съдебен акт е, че доказателствената тежест за установяване предпоставките за прилагане на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, е на органът по приходите, а той не се е справил с нея, тъй като не е установил, че сделката е довела до отклоняване от данъчно облагане. Въз основа на тези съображения първостепенният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и го е отменил с атакуваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. При тази нормативна уредба, в тежест на органите по приходите е да докажат, че е налице отклонение от данъчно облагане, включително да установят размера на пазарната продажна цена за процесния имот. Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че образуваното пред Районен съд гр. К. гр. д. № 674/2014 г., по повод искова молба на К. Д., И. К., В. П., Д. Н., Н. П., К. Г. и В. Д. имат отношение към цената на имота при придобиването му от ревизираното лице, но не и по отношение на сделката осъществена по късно между "Агронил 2011" ЕООД и "Г. В." ООД. Уговорките между страните и причините заради които продавачите по нот. акт № 193/2013 г. са се съгласили да продадат имота си на дружеството са неотносими към ревизионното производство, в което следва да се установи отклонение от данъчно облагане по конкретна сделка между юридически лица. Правилни са изводите на съда, че в ревизионното производство това е сторено въз основа на зададени показатели с оглед наличието на инвестиционни намерения и при нарушение на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Неоснователни са доводите на касатора, че решението на съда е следвало да се базира на експертната оценка, възприета в хода на ревизията. Няма пречка съдът да събере доказателства и да установи факти по делото различни от тези установени в ревизионното производство. Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че при изготвената в ревизионното производство оценка не са спазени методите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Макар да са описани подробно методите в експертното заключение реално същите не са приложени. Вещото лице се е позовало на цитирани сайтове, в които се съдържа информация за цените, на които се предлагат имотите, а не на реално осъществени сделки. Цените на предлагане на имотите не са тези на които се сключват реално сделки, а такива посочени сделки, които са ползвани за сравнение не са посочени. Единственото позоваване на реално осъществена сделка е тази по нот. акт № 86/15.07.2014 г., сключена между ревизираното лице и "Сенсор"ООД, за друг поземлен имот със аналогични характеристики, в землището на общ. К., което не е достатъчно, за да направи извод съда, че при определяне цената на имота от приходните органи е приложена правилно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Освен това при изготвянето на оценката са отчетени и инвестиционните намерения по отношение на имота, а по делото липсват доказателства същите да са реални дори към момента на изготвяне на експертизата. При възлагането на експертизата изрично заданието към лицензирания оценител е да оцени имота при наличие на "установени инвестиционни намерения ...продължили след това". Правилно и съответно на житейската логика е твърдението на касатора, че тези намерения биха повишили цената на имота, но те не са доказани. Както бе посочено по-горе намеренията за инвестиция са приключили до проучвания. Пазарната цена на процесния поземления имот следвало да бъде определена по някой от методите, определени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Съгласно чл. 7 от Наредбата за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност.