Решение № 1203 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2007 г.

Решение № 1203 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), вр.§ 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по подадената от М. И. Ш., А. Т. Ш., С. Я. Х., Ц. В. Ш., М. М. Ш., Г. Т. Ш. и Р. Т. М. касационна жалба срещу въззивно решение № 637 от 12.04.2007 г. по гр. д. № 3277/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 125/27.10.2006 г. по гр. д. № 4674/2004 г. на Пловдивския районен съд. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б "в" ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба М. Г. Д., действащ като едноличен търговец с фирма "Д", гр. П. в писмения отговор изразява становище решението, като правилно да се остави в сила. Останалите ответници не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на III г.о. като обсъди доводите във връзка с изложените срещу въззивното решение касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: М. И. Ш., А. Т. Ш., С. Я. Х., Ц. В. Ш., М. М. Ш., Г. Т. Ш., Р. Т. М., А. М. Ш., П. А. Ш., С. А. Д., Т. М. Ш., Н. Н. Ш. и П. И. М. са предявили срещу М. Г. Д., действащ като едноличен търговец с фирма "Д", гр. П. и "Р" О. гр. П. обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС. Поддържали са, че с решение на ОбСЗГ - Пловдив като наследници на М. Т. Ш. им е възстановено правото на собственост върху имот от 1,464 дка, находящ се в строителните граници на гр. П., м. "В", от който ответника М, действащ като едноличен търговец с фирма "Д", гр. П. държи част от около 400 кв.м. при граници: от юг-масивна сграда, от запад- границата на им. № 63 до която са изградени паркинг и тревна площ, от север -бул."А" и имот на ищците, от изток-бетонен проход, а "Р" О. гр. П. държи част от около 765 кв.м. от имота при граници: от юг-ограда на имот на ответника, от север бул."А", от запад-бетонен проход на първия ответник. Искането е ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на посочените части от имота на основание чл. 108 ЗС. Пловдивският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени ревандикационните искове. Приел е, че ищците са доказали активната си материално правна легитимация, т.е. че са собственици на възстановената им с решението на общинската служба за земеделие и гори свободна част от им. № 63 /стар/по плана на гр. П. като наследници на М. Ш., но че не са доказали по несъмнен и категоричен начин ответниците да държат претендираните части от имота. В касационната жалба е въведено оплакването, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд се произнесъл по непредявен иск. Според касаторите предявеният иск е с правно основание чл. 109 ЗС, а не чл. 108 ЗС. Доводът е неоснователен. Изложените в исковата молба и молбата-уточнение от 16.02.2006 г. обстоятелства са, че ответниците владеят без основание части от имота собственост на ищците, които части са конкретизирани с техните граници с молбата от 16.02.2006 г. Заявеното искане е ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на тези части. С оглед обстоятелствата част и петитума на исковата молба правилно въззивният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 108 ЗС, а не чл. 109 ЗС. В касационната жалба се поддържа оплакването за нарушение на чл. 188 ГПК (отм.) и чл. 189 ГПК (отм.). Според касаторите съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства. Доводът е неоснователен. За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че ищците не са доказали пасивната легитимация на ответниците за да отговарят по предявените искове. От събраните по делото доказателства не е установено първият ответник М. Г. Д., действащ като едноличен търговец с фирма "Д", гр. П. да държи частта от имота описана в молбата - уточнение от 16.02.2006 г. Не е установено и вторият ответник "Р" О., гр. П. да държи описаната в същата молба част от имота на ищците. Въззивният съд като инстанция решаваща спора по същество е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти, изложил е и съображенията мотивирали го да отхвърли предявените искове. Фактическият състав на чл. 108 ЗС установява, че за уважаване на ревандикационният иск следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулативност: претендиращият връщането на вещта, предмет на иска да е собственик на същата, ответникът да я държи, като това държане да е без правно основание. Липсата на която и да е от посочените предпоставки води до отхвърляне на иска. В тежест на претендиращите връщането на посочените от тях части от имота е да докажат, че ответниците ги държат без правно основание. В настоящия случай по делото не е установено ответниците да държат част от имота на ищците, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил предявените искове. Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение и същото ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.