Решение № 8167 от 27.9.2022 г. на ВАС, III о.

Директорът на Басейнова дирекция Черноморски район е подал касационна жалба срещу решение 145 от 23.11.2021 г. по адм. дело 285/2021 г. по описа на Административния съд Търговище, с което е обявено за нищожно предписание, обективирано в констативен протокол 144Ш/28.05.2021 г. /бланков номер 008904/, издадено на основание чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите от С. Маринов, младши експерт в Дирекция Контрол при Басейнова дирекция Черноморски район град Варна. Направени са оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Община Търговище е поискала отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът С. Маринов, младши експерт в Дирекция Контрол при Басейнова дирекция Черноморски район град Варна, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че на 28.05.2021 г. С. Маринов, младши експерт в Дирекция Контрол при Басейнова дирекция Черноморски район град Варна извършил проверка с представител на Община Търговище на язовир Макариополско-1, находящ се в землището на [населено място], община Търговище, област Търговище, собственост на Община Търговище и на язовир Лиляк находящ се в землището на [населено място], община Търговище, област Търговище, собственост на Община Търговище. При проверката за язовир Макариополско-1 била констатирана нарушена проводимост на около 500 м. в дерето, след язовирната стена, поради израснали във водното течение дървета и наличие на храстовидна растителност. По отношение на язовир Лиляк била констатирана нарушена проводимост на речното легло, след язовирната стена, поради израснали във водното течение дървета и наличие на храстовидна растителност. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол 144Ш/28.05.2021 г. (бланка 008904), изготвен на място от проверяващия експерт и подписан от присъствалия представител на Община Търговище. В протокола били вписани предписания на Община Търговище като собственик на язовирите Макариополско-1 и Лиляк - за осигуряване на нормалната проводимост на дерето, на 500 метра след стената на язовир Макариополско-1, като се премахнат израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност, както и за осигуряване на нормалната проводимост в реката, на 500 метра след стената на язовир Лиляк, като се премахнат израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност. На 14.09.2021 г. в Басейнова дирекция Черноморски район постъпило писмо вх. 66-00-31/А5/14.09.2021 г. от кмета на Община Търговище. Поискано било удължаване на срока за изпълнение на второто предписание по съставения констативен протокол. На 23.09.2021 г. С. Маринов извършил последваща контролна проверка, по време на която установил, че е изпълнено само предписанието по отношение на язовир Макариополски-1. Направените констатации били отразени в констативен протокол 289Ш от 23.09.2021 г. По делото била представена заповед 1/04.01.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с която на основание чл. 37, ал. 1, б. б от Закона за административните нарушения и наказания, чл. 155, ал. 1, т. 6, т. 10, т. 16, т. 19 и т. 22, чл. 188 и чл. 201, ал. 1 от Закона за водите, чл. 167 от Закона за опазване на околната среда и чл. 5, ал. 6, т. 4 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, са оправомощени лица, които да извършват контролни проверки, да съставят констативни протоколи от проверки, да издават предписания и да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съдът приел, че в съставения констативен протокол 144Ш/28.05.2021 г. (бланка 008904) не са посочени правни основание за дадените предписания. Съобразно чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите съдът приел че компетентен да дава предписания в изпълнение на държавната политика на басейново ниво е директорът на съответната басейнова дирекция. Поради това предписанието, направено от младши експерт Маринов, представлявало акт на некомпетентен орган. Съдът посочил, че заповед 1/04.01.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Черноморски район не предоставя правомощия на посочените в нея длъжностни лица. Законово не била уредена възможност за делегиране на правомощията на директора на басейновата дирекция по чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ. Съгласно чл. 155, ал. 2 от Закона за водите директорът на басейнова дирекция или оправомощено от него длъжностно лице имали право да участват в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията. По тези съображения административният съд обявил предписанието по протокол 144Ш/28.05.2021 г. за нищожно като издадено от некомпетентен орган. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. Административният съд законосъобразно е приел, че компетентен да прави предписания по Закона за водите по отношение на дейностите, върху които упражнява контрол, е директорът на басейновата дирекция и неговото правомощие не подлежи на делегиране. С чл. 5, ал. 7 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции е въведена изрична забрана да бъдат делегирани правомощия на определени длъжностни лица, които по закон не подлежат на делегиране. Неоснователни се явяват изложените в касационната жалба доводи, че директорът на басейновата дирекция има право да делегира свои правомощия на длъжностни лица, както е предвидено в чл. 140, ал. 11 от Закона за водите и чл. 188, ал. 1 от Закона за водите. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗВ контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от: председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица - за дейностите по т. 8 и 9; министъра на земеделието, храните и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от тях длъжностни лица - за дейностите по т. 1, съгласно компетентността им по чл. 10; министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез директора на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав или от оправомощени от директора длъжностни лица - за дейностите по т. 10; директорите на басейнови дирекции или от оправомощени от тях длъжностни лица - за дейностите по т. 2 - 7. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗВ директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него длъжностни лица контролират: 1. състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения; 2. извършването на дейности в речните легла; 3. състоянието и правилната експлоатация на: водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества; 4. изпълнението на условията на издадените разрешителни по този закон с изключение на разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав; 5. количеството и качеството на водите; 6. поддържането на минимално допустимия отток в реките; 7. собствения мониторинг на водите; 8. (отм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) 9. изпълнението на задълженията за заплащане на таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3; 10. спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони; 11. изпълнението на програмите от мерки по раздел V; 12. графика за изпълнение на проектите за изграждане на канализационни системи, финансирани с държавни средства. Разпоредбите, на които се позовава касационният жалбоподател, всъщност предвиждат, че контролът за изпълнението на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация, както и за изпълнението на дейности по извеждане от експлоатация на язовирни стени и/или съоръжения към тях, които са в предаварийно състояние, до възстановяване на технологичната и конструктивната им сигурност или ликвидация на такива язовирни стени и/или съоръжения, ако възстановяването или реконструкцията им са нецелесъобразни е възложен на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица. Директорите на басейновите дирекции контролират изпълнението на други дейности, като възложените им контролни правомощия могат да се делегират на подчинени длъжностни лица. Предписания обаче могат да правят само органите по чл. 140, ал. 2 ЗВ. Както предвижда чл. 140, ал. 11 ЗВ, при осъществяване на контрола за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 органите по ал. 2 дават задължителни предписания и при необходимост изискват съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, от държавни и общински органи и от юридически и физически лица. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Община Търговище следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд