Решение № 6324 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 731/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М. А. (Н. А. Д., съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена 000165/17.07.2008 г., издадено от кмета на община Шумен), чрез процесуален представител адв. В. Пенчев, срещу Решение 1544/21.11.2024 г., постановено по адм. дело 390/2024 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-27-91/27.08.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Шумен и потвърденото с него Разпореждане 2/Прот. 01209 от 04.06.2024 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ гр. Шумен в частта относно началната дата на възстановената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Наведените от касационния жалбоподател доводи относно неправилно приложение на разпоредбата на чл.97, ал.2, т.1 КСО, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирани са възражения, обуславящи несъгласие на касатора досежно определената му началната дата на възстановяване изплащането на пенсията. Намира, че в конкретния случай пенсията следва да бъде възстановена, считано от датата, на която оспорващият е подал заявление за преосвидетелстване пред ТЕЛК гр. Шумен. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт, издаден от пенсионния орган и да се уважи жалбата. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Ответникът и.д. Директорът на ТП на НОИ - гр. Шумен, в писмено становище чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Л. Б. - Илиева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционнното производство е Решение 2153-27-91/27.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Шумен и потвърденото с него Разпореждане 2/Прот. 01209 от 04.06.2024 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Шумен, с което е възстановена на основание чл. 97 КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Н. М. А. за 81 % трайно намалена работоспособност, считано от 18.04.2024 г. датата на ЕР на ТЕЛК, в минималния размер от 549. 19 лв., по заявление подадено на 07.05.2024 г. След анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че от приложеното по делото Експертно решение (EР) 2363/08.09.2008 г. на ТЕЛК при "МБАЛ" АД гр. Шумен, с което е извършено първоначалното освидетелстване на жалбоподателя, се установява, че му е определена 50% намалена работоспособност поради общо заболяване, със срок на инвалидността до 01.09.2010 г. две години и дата на инвалидизиране 29.07.2008 г. Въз основа на това ЕР жалбоподателят е подал заявление на 09.10.2008 г. до пенсионния орган за отпускане на лична пенсия по чл. 84 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, като с Разпореждане от 29.10.2008 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Шумен му е отпусната такава, считано от 29.07.2008 г. В срока на определената от ТЕЛК инвалидност жалбоподателят се е преосвидетелствал като е издадено ЕР 1886 от 29.07.2010 г. от ТЕЛК при "МБАЛ" АД гр. Шумен, с което е определена 52% намалена работоспособност поради общо заболяване, със срок на инвалидността до 01.07.2013 г. три години и дата на инвалидизиране 29.07.2008 г., поради което и получаваната от него лична пенсия за инвалидност е продължена, видно от Разпореждане от 24.08.2010 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. Шумен. При последващо преосвидетелстване, в срока на определената инвалидност до 01.07.2013 г., е издадено ЕР 1233/03.06.2013 г. от ТЕЛК при "МБАЛ Шумен" АД гр. Шумен, с което е определена 40% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, със срок на определения % трайно намалена работоспособност до 01.06.2016 г. три години и дата на инвалидизиране 29.07.2008 г., поради което с Разпореждане от 21.06.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. Шумен е прекратена личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя, на основание чл. 96 КСО. Това разпореждане е получено на 15.07.2013 г. лично от лицето. При последващо преосвидетелстване, което е извън срока на определената инвалидност до 01.06.2016 г., е издадено ЕР 0190/18.01.2018 г. от ТЕЛК при "МБАЛ Шумен" АД гр. Шумен, с което е определена 53% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, със срок на определения % трайно намалена работоспособност /ТНР/ до 01.01.2019 г. една година и дата на инвалидизиране 29.07.2008 г., поради което с Разпореждане от 14.02.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. Шумен е възстановена личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя, на основание чл. 97 КСО. С писмо изх. 63/04.02.2019 г., получено в ТП на НОИ - гр. Шумен на 06.02.2019 г., РЗИ РКМЕ гр. Шумен е уведомила пенсионния орган, че жалбоподателят не се е явил на ТЕЛК за преосвидетелстване, за което е уведомен с обратна разписка от 05.10.2018 г. Въз основа на това с Разпореждане 1011-27-405/21.02.2019 г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ - гр. Шумен на основание чл. 98 и чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО е прекратил, считано от 02.01.2019 г. датата, на която изтича срока на определения % ТНР по ЕР на ТЕЛК от 18.01.2018 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. Няма данни, а не се и сочи в жалбата, това разпореждане да е било обжалвано по административен и съдебен ред, поради което е влязло в сила. След прекратяване на личната пенсия за инвалидност, жалбоподателят подал заявление на 02.11.2021 г. до ТП на НОИ - гр. Шумен за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО, като с Разпореждане от 04.01.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - гр. Шумен му е отказано отпускане на пенсията. Няма данни това Разпореждане да е било обжалвано. Със заявление с вх. 2107-27-93 от 07.05.2024 г., адресирано до директора на ТП на НОИ - гр. Шумен, жалбоподателят е поискал да му бъде възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 97 КСО, като приложил ЕР 91940 от 18.04.2024 г. на ТЕЛК I състав към "МБАЛ - Шумен" АД - гр. Шумен. Видно от това ЕР на ТЕЛК на жалбоподателя е извършено преосвидетелстване по документи и му е определен 81% ТНР, със срок на определения % ТНР 01.04.2027 г. 3 години, при инвалидност общо заболяване и дата на инвалидизиране 29.07.2008 г. Видно от мотивите на ЕР, ТЕЛК е постановила този резултат по подадено заявление декларация от жалбоподателя с вх. 272023042838015 от 28.04.2023 г., след изтичане на срока по т. 11 01.01.2019 г. на ЕР 0190 от 18.01.2018 г. Посочено е също в ЕР на ТЕЛК, че същото се издава на съответната дата, поради претовареност на единствения ТЕЛК в област Шумен. ЕР на ТЕЛК е било съобщено на жалбоподателя на 07.05.2024 г., видно от положената върху същото отметка, документирана с подписа на получателя. Първоинстанционният съд приема, че след като компетентният орган на медицинската експертиза на работоспособността е определил срок на инвалидността три години до конкретна дата 01.04.2027 г., определена към момента на издаване на ЕР на ТЕЛК 18.04.2024 г., това означава, че датата, от която преосвидетелстваното лице има трайно намалена работоспособност 81 % и което представлява основание за получаване на пенсията за инвалидност, е датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК. Във връзка с изложеното е формиран решаващ извод, че това е датата, от която е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията и това следва да бъде началната дата на възстановяването й, съгласно правилото по чл. 97, ал. 2 предложение първо КСО. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорен от правна страна е въпросът относно началната дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност, в хипотеза, в която правото на пенсия е в зависимост от произнасянето на експертизата по работоспособността. Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права /например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н./. Във връзка с изложеното остава въпросът кога влизат в сила, и това ли е моментът на определяне на ТНР, респективно фактическото и правно основание за прекратяване, респективно за възстановяване на правото на пенсия на лицето. В конкретния случай жалбоподателят поддържа тезата, че забавянето на преосвидетелстването не е по негова вина, поради което следва пенсията му за инвалидност да бъде възстановена от датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване, а именно от 28.04.2023 г., а не от приетата от административния орган по-късна дата 18.04.2024 г., която е датата на издаване на ЕР на ТЕЛК. В чл. 94, ал. 2 КСО, съдържащ общи правила за пенсиите се посочва, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 2 - месечен срок от тази дата. Цитираната разпоредба определя дата на придобиване на право, преценено от административния орган при издаване на административен акт, съдържащ мотиви по този въпрос. Според ал. 3 извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление декларация до ТЕЛК, но не по - рано от датата на инвалидизиране, ако заявлението е подадено в месечен срок от влизане в сила на решението на ТЕЛК /НЕЛК. Така цитирана разпоредбата включва произнасяне на орган на медицинска експертиза за определяне на ТНР. В самата законова разпоредба се съдържа презумпция, че още с подаване на заявлението до ТЕЛК е налице увреждането, което ще бъде установено от ТЕЛК, поради което основанието възниква на датата на подаване на заявлението. Нещо повече, допуска се още по - ранна дата от подаване на заявлението, но не по - рано от датата на инвалидизиране. В този случай, обаче следва да е налице произнасяне в решението на ТЕЛК/НЕЛК каква е ТНР от началната дата на инвалидизиране най - рано до подаване на заявлението за освидетелстване, като по отношение на периода от заявлението до постановяване на решението и влизането му в сила по закон, се счита, че ТНР е определена с решението. При така цитираната обща уредба следва преценката в хипотезата на чл. 97, ал. 2, т.1 КСО, съгласно която прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това от датата на заявлението. При липса на обосновка според закона, за дата на отпадане на основанието, административният орган приема, че това е датата на издаване на ЕР на ТЕЛК 18.04.2024 г., без да се отчита обстоятелството, че заявлението за преосвидетелстване е подадено на 28.04.2023 г. Съгласно чл. 103, ал. 6 от Закона за здравето, срокът за извършване на експертизата е три месеца от подаване на заявлението-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза или три месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК. В параграф 1, т.48 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето е разписана легална дефиниция, като под "забавяне в медицинската експертиза" се приема неустановяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване; степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест в тримесечен срок от подаване на необходимото заявление-декларация за преосвидетелстване. По делото е безспорно установено, че ЕР на ТЕЛК е издадено 18.04.2024 г., в условията на забавяне в медицинската експертиза", една година след депозиране на заявление декларация за преосвидетелстване от касатора с вх. 272023042838015 от 28.04.2023 г. В случая, в решението на ТЕЛК се приема за начална дата на инвалидността 29.07.2008 г. Поставя се въпросът дали определената с предходното ЕР на ТЕЛК 388/ 13.02.2018 г. ТНР 53 % е валидна констатация до определяне на новата ТНР по влязлото в сила ново решение за преосвидетелстване, или периодът от подаване на заявлението до ТЕЛК ще се третира като в хипотезата на чл. 94, ал. 3 КСО по презумпцията, че след като се иска освидетелстване фактическото основание вече е налице. Следва да се отбележи, че ТЕЛК и НЕЛК в практиката си не се произнасят за процента ТНР до подаване на заявлението и няма предмет на обжалване в тази част, както и след подаване на заявлението до издаване на решението и влизането му в сила в хипотеза като настоящата. Видно от Разпореждане 1011-27-405/21.02.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - гр. Шумен личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето е прекратена на основание чл. 98 и чл. 96, ал. 1, т. 5 КСО, считано от 02.01.2019 г. датата, на която изтича срокът на определения % ТНР по ЕР на ТЕЛК от 18.01.2018 г., поради неявяване на лицето за преосвидетелстване, след като е бил служебно уведомен. В контекста на изложеното, съгласно приложимата разпоредба на чл. 97, ал.2, т.1 КСО, и с оглед основанието за прекратяването й, датата на която същото е отпаднало, е датата на подаване заявление декларация за преосвидетелстване пред съответната ТЕЛК от касатора на 28.04.2023 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, се налага изводът, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано приема за начална дата на възстановяване личната пенсия за инвалидност на лицето 18.04.2024 г., датата на издаване на решението на ТЕЛК. В този смисъл са и следните решения на Върховния административен съд: Решение 1901 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. 6561/2024 г., VI о., Решение 3896 от 2.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 6712/2023 г., VI о., Решение 6166 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. 486/2022 г., Решение 15858 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. 11042/2020 г., VI о., Решение 4802 от 2.04.2012 г. по адм. д. 15819/2011 г., Решение 5936 от 30.04.2014 г. по адм. д. 1489/2014 г., Решение 3171 от 6.03.2013 г. по адм. д. 15297/2012 г., VI о., др. Във връзка с горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което Решение 2153-27-91/27.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Шумен и потвърденото с него Разпореждане 2/Прот. 01209 от 04.06.2024 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Шумен, следва да бъде отменено в частта относно определената начална дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Н. М. А.. Преписката следва да бъде изпратена на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Шумен за ново произнасяне по заявление с вх. 2107-27-93 от 07.05.2024 г. на Н. М. А. в частта относно началната дата на възстановяване на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател и на основание чл. 143, ал.1 АПК, с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 09.12.2024 г. и списък за разноски от 21.03.2025 г., държавната такса в размер на 30 лева (тридесет лева) и възнаграждението за един адвокат в размер на 500 лева (петстотин лева), респективно разноски в общ размер от 530 лева (петстотин и тридесет лева), следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,