Решение № 594 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2010 г.

Решение № 594 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Драганов Пенев от гр. Русе, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адв. Светлана Драганова Иванова от същия град, срещу решение № 20 от 7.07.2010 г. по адм. дело № 253 от 2010 г. на Административния съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, e частично основателна. Между страните няма спор по фактите: а) при удостоверен осигурителен стаж от 6 месеца и 23 дни (от 01.10.2007 г. до 23.04.2008 г. включително); б) при прекратено трудово правоотношение от 24.04.2008 г.; в) при липса на последваща трудова дейност; г) касационният жалбоподател е получил на 28.08.2008 г. сумата 462,70 лв. за проведена рехабилитация в МБДПЛР "Света Богородица" ЕООД - с. Нареченски бани, за 15 календарни дни от 26.04.2008 г. до 10.05.2008 г. Спорът между страните е правен и е по въпроса бил ли е касационният жалбоподател осигурено лице в периода на рехабилитацията (26.04-10.05.2008 г.), респ. има ли право на парична помощ за рехабилитация по чл. 13а, ал. 2, б. "б" от Кодекса за социално осигуряване (КСО) или е получил сумата 462,70 лв. без правно основание. С решение № КРД 29 от 28.04.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Русе, е приел, че с прекратяването на трудовото правоотношение на касационния жалбоподател от 24.04.2008 г. и при липса на последваща трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и в резултат на която трудова дейност за него (за касационния жалбоподател) да са внесени или дължими осигурителни вноски, от датата 24.04.2008 г. той е излязъл от кръга на осигурените лица и за последващия период на рехабилитация 26.04-10.05.2008 г. не е имал право на парична помощ за рехабилитация именно защото не е бил осигурено лице, поради което е получил такава парична помощ в размер на 462,70 лв. без правно основание. С посоченото по-горе решение, оспорено сега с касационната жалба, Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Марин Драганов Пенев срещу това решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат, административният съд е приел за законосъобразен извода на директора на РУСО, че за процесния период 26.04-10.05.2008 г. касационният жалбоподател не е бил осигурено лице и поради това не е имал право на парична помощ за рехабилитация по чл. 13а, ал. 2, б. "б" КСО, защото право на такава парична помощ имат само осигурените лица, каквото той не е бил през този период. В касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, основан на аргумента, че според служебна бележка изх. № 40 от 14.04.2008 г. на работодателя осигурител - Общежитието за средношколци - гр. Русе, касационният жалбоподател е бил осигурен за всички осигурителни случаи до 24.04.2008 г. Върху този аргумент е поставен акцент чрез изричното му подчертаване (виж стр. 2 на касационната жалба) и веднага след него следва становището: "видно от служебната бележка с изх. № 40 от 14.04.2008 г. аз следва да имам правата на осигурено лице и съответно да имам право на парични помощи за профилактика и рехабилитация". При липсата на доказателства по делото (нещо повече - при липсата дори на твърдение) за извършвана от касационния жалбоподател след прекратяването на трудовото му правоотношение с общежитието работодател (т. е. след 23.04.2008 г.) трудова дейност, за която да е подлежал на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и за която за него да са били внесени или дължими осигурителни вноски, през периода 26.04-10.05.2008 г., непосредствено следващ прекратяването на трудовото правоотношение с общежитието, касационният жалбоподател не е бил осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция по § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на КСО (вкл. и в нейната първоначална редакция - ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г.). А щом като не е бил осигурено лице през посочения период, той не е имал право на парична помощ за рехабилитация по чл. 13а, ал. 2, б. "б" КСО. Поради това в тази й част касационната жалба е неоснователна. В останалата й част обаче касационната жалба е частично основателна. Неправилно Русенският административен съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Според тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд, ако съдът отхвърли оспорването, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Това правило, прочетено през призмата на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, всъщност гласи, че в полза на административния орган се присъжда адвокатско възнаграждение, ако в съдебното производство е бил представляван от юрисконсулт. А според чл. 36, ал. 2 и 3 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор, но при липса на договор то се определя съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 8 от тази наредба за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 (за неоценяеми искове) и ал. 2. В процесния случай делото е с определен интерес и той е в размер на сумата по оспорения акт за начет - общо 586,29 лева. Следователно възнаграждението следва да бъде определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената наредба, според което за защита по дела с интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 100 лева. Като е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., Русенският административен съд е надхвърлил размера, определен с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което в тази му част постановеното от него решение следва да бъде изменено. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд - шесто отделение,