Решение № 9375 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 427/2011 г.

Решение № 9375 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 427/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3337 от 28.10.2010 г., постановено по адм. д. № 5791/2010 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Бистра Иванова Петрова-Мичева от гр. София против заповед № 1343 от 14.06.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Красно село, потвърдена с решение № РД 01-271 от 05.07.2010 г. на директора на РД "СП" гр. София. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Бистра Иванова Петрова-Мичева с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с Конституцията на РБ и на Европейското законодателство. Действащата нормативна уредба за имунизациите в България отнемала правото на свободен избор между възможните начини за превенция на инфекциозните заболявания. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което жалбата срещу атакуваните административни актове бъде уважена. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответниците по делото - директорът на дирекция "Социално подпомагане" Красно село и директорът на РД "СП" гр. София, редовно призовани, се представляват от адв. Янев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е отказът на директора на дирекция "Социално подпомагане" Красно село за отпускане на месечна социална помощ по реда на чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) за детето Соломон Мичев с мотиви, че то е с непълен имунизационен статус. С молба-декларация от 31.05.2010 г. Бистра Мичева е поискала отпускане на месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД за трите си деца - Естер, Михаил и Соломон. С оспорената заповед № 1343 от 14.06.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Красно село на Мичева е отпусната исканата социална помощ за двете по-големи деца и е отказано за третото - Соломон с мотиви, че не е с пълен имунизационен статус. Майката е обжалвала по административен ред издадената заповед с обяснение, че родителите са взели решение да не ваксинират повече детето, поради получени усложнения след поставена ваксина. Директорът на дирекция "СП" гр. София е оставил жалбата без уважение. Първоинстанционният съд е приел оспореният административен акт за правилен, издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и при спазване на материалния закон. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Възраженията, релевирани в касационната жалба за нарушаване правата на човека по европейското законодателство, са били предмет и на жалбата пред АС София-град. Съдът е изложил обосновани мотиви, обвързващи законосъобразността на акта с действащото българско законодателство. Настоящата инстанция счита, че цитираните в обжалваното решение норми не противоречат на европейските разпоредби, регламентиращи правото на избор по отношение на интервенции, свързани със здравето. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на чл. от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 от закона. В чл. 17, ал. 3 от ППЗСПД изчерпателно са изброени документите, които следва да бъдат приложени към молбата-декларация. Според чл. 17, ал. 3, т. 12 от ППЗСПД (нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.), едно от условията за отпускане на социална помощ за дете е представянето на служебна бележка, удостоверяваща извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето, издадена от личния лекар на детето, а при липса на избор на личен лекар - от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве. Разпоредбата визира задължителни, а не извършвани по желание на родителите имунизации и профилактични прегледи, поради което извършването им не е въпрос само на личен избор, ако родителите искат получаване на социална помощ от държавата. Действително, родителите могат да направят свободен избор и сами да носят отговорност в бъдеще за здравето на детето си, но тогава не могат да искат социална помощ за от държавата, след като отказват спазване на поставените от нея условия, преценени като такива в интерес на обществото, за защита здравето на населението. По делото липсват доказателства, издадени от медицински органи, удостоверяващи твърдението на майката за получени от детето странични ефекти от поставена ваксина. При липса и на доказателства за това, че в случая съответните имунизации на детето не са били направени поради отлагането им на основанията, предвидени в чл. 20, ал. 1 и 3 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в РБ, правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на помощта по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, е законосъобразен. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,