Решение № 9866 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2012 г.

Решение № 9866 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 2793 от 27.02.2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, с което е отменена заповед № К-10037/3.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на държавния служител Димитър Василев Христов - полицейски инспектор V степен "Пътен контрол" в група "ОП" от РУП - Свищов при ОДМВР - В. Търново, категория "Г". Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, като се претендира отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Димитър Василев Христов, от гр. Свищов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно. Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК, срещу решение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната пред тричленния състав на ВАС заповед е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на ответника в настоящето производство, Димитър Василев Христов, поради извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в подбуждане на подчинения му служител, полицай Христо Аврамов, младши автоконтрольор в РУП - Свищов, да потвърди неверни обстоятелства в разпита му като свидетел, проведен на 9.03.2010 г. по дознание № 89/2010 г., свързан с извършена от него проверка на документи на участник в ПТП на 5.03.2010 г. За извършването на това деяние срещу Димитър Христов е образувано досъдебно производство № 452/16.06.2010 г. по описа на РП - Свищов, по чл. 293, ал. 1 от НК. С прокурорско постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 26.11.2010 г. е прекратено следствено дело № 25/2010 по описа на ОСО на ВТОП, в частта му относно Димитър Христов поради недоказаност, тъй като събраните доказателства не дават основание да се направи безспорен и категоричен извод, че той е извършил това деяние. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като държавният служител не е осъществил деянието, описано в заповедта за уволнение и квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, то не са налице и нарушения на цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което спрямо него не е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Вярно е твърдението на касатора, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната и се прилага независимо от нея за действия, които представляват нарушение на служебната дисциплина. В настоящия случай обаче с влязлото в сила на 24.12.2010 г. постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо Димитър Христов се констатира, освен че няма извършено престъпление и че няма извършено такова деяние. От събраните в административното и в наказателното производство доказателства следва, че деянието, за което е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в действителност не съществува и липсва поведение, което да обуславя дисциплинарното нарушение, за което да се наложи дисциплинарна санкция. Не би могло да се приема и твърдението на касационния жалбоподател, че фактът на образуването на досъдебното производство срещу държавния служител, а не извършеното от него деяние, за което е образувано същото производство представлява нарушение на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. Фактът на образуване на производството не може да бъде вменено във вина на лицето, срещу което е образувано, още повече, че то е приключило с влязло в сила постановление за прекратяване спрямо него. Поради изложеното, като е отменил заповед № К-10037/3.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи, съдът е постановил правилно решение, в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,