Решение № 10068 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3447/2017 г.

Решение № 10068 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3447/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"/ДФЗ/-С., чрез процесуален представител юриск. Т. Л., срещу решение № 587/31.01.2017 г. на Административен съд С. град /АССГ/, постановено по адм. дело № 10680/2016 г. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът -М. Д. Т., чрез процесуален представител адв. Ташев, оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, чрез юрк. Анчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Т. В. Т., не се явява и представлява, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ отхвърля жалбата на изпълнителния директор на ДФЗ срещу решение № 387/7.10.2016 г., по преписка № 413/2015 г. по описа на КЗД петчленен състав с което е установено, че спрямо лицето М. Д. Т. е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗдискр./ по признак "лично положение" от страна на Изпълнителния директор на ДФЗ, като на последния, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложена глоба, в размер на 250 лева. За да постанови този резултат АССГ е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването му и правилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, а относно приложението на материалния закон . Установено е, че сезиралият КЗД М. Т. е била в служебно правоотношение с ДФЗ като държавен служител и е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" в Областна дирекция- Х.. С З. № 0-РД/358 от 18.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник на ДФЗ е утвърдено, считано от 18.03.2015 г. длъжностно разписание на администрацията на ДФЗ, съгласно Приложение № 1. От същото е видно, че отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", към Областна дирекция -Х. е с численост на персонала 23, от които 17 бройки са предвидени за длъжността "старши експерт" по служебно правоотношение и 1 бр. за длъжност "старши юрисконсулт". С последвала Заповед № 03-РД/530 от 24.04.2015 г. изпълнителния директор на ДФЗ, на соченото по-горе основание, считано от 28.04.2015 г. е утвърдено ново длъжностно разписание. Съгласно същото, в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", към Областна дирекция- Х.- е с численост на персонала 22, от които 16 броя са предвидени за длъжност "старши експерт" по служебно правоотношение и една бройка за длъжност "старши юрисконсулт". С. З. № 329/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл, във връзка с утвърдено длъжностно разписание е прекратено, считано от 28.04.2015 г. служебното правоотношение с Ташева. Първоинстанционния съд възприема констатацията на административния орган, че в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане"- щатните бройки за длъжността "главен експерт" от 17 са намалени на 16, както и че преди и след съкращаването на жалбоподателката в отдела е имало незаета щатна бройка за длъжността "главен експерт". Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, базиран на сравнителен анализ на длъжностните характеристики-тези на лицата заемащи длъжността " главен експерт" в процесния отдел и незаетата щатна длъжност отново "главен експерт". Последната освен, че не е надлежно утвърдена е с единствена отлика от останалите- в посоченото изискване за образователен ценз- юридическо образование, специалност "право", което е в разрез с утвърденото изискване за заемане на длъжност "главен експерт", а именно -"бакалавър". Такова изискване, е в разрез с нормативно установеното изискване специалността "право" да се упражнява от лица с образователна степен "магистър". При тази установеност АССГ е извел извода, че действията на органа по назначаване са дискриминационни по отношение на Ташева. Действията му са продиктувани не от реално съкращаване на длъжността/при наличие на свободна, незаета длъжност/, а насочени единствено към прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Ето защо като е достигнал до извод, че в случая оспореното пред него Решение № 387/7.10.2016 г. на КЗД е законосъобразно, правилно е отхвърлил оспорването му. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение