Решение № 1135 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2015 г.

Решение № 1135 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу решение № 19 от 07.10.2015 г., постановено по адм. дело 273/2015 г. по описа на Административен съд гр. Р.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Р. В. М., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Р. отменя заповед № ОСОС-68 от 28.05.2015 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на Р. В. М. за длъжността: главен експерт в отдел "Финансово-стопанска дейност" ("ФСД"), в ОДБХ - Р. при БАБХ, с ранг I-ви младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да обоснове този правен извод решаващият съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, но е постановен в нарушение на закона и неговата цел, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като при издаване на заповедта не са изпълнени правилата, определени в указания изх. № 2367-Ю от 21.04.2015 г. на изпълнителния директора на БАБХ, съдържащи критерии и вътрешни правила в процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ, поради което е направен извод за нарушаване на принципите на законност, откритост и предвидимост. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Основният спорен въпрос в касационното производство се отнася до същността и характера на Указания изх. № 2367-Ю от 21.04.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ. Спорният въпрос се свежда до това каква е правната природа на тези указания, обвързват ли те и до каква степен издалия ги орган по назначаване, съответно какви са последиците от тяхното неизпълнение. Според тези указания при изготвянето на актовете за освобождаване на служителите от ОДБХ и специализираните структури трябва да се спазват изброените в тях правила. В същите е установено, че следва да се въведат обективни критерии при определяне на служителите, които ще бъдат освободени, а именно: образователна степен, придобита специалност; професионален опит; оценка на изпълнението на длъжността на служителя; наложени дисциплинарни наказания. Посочва се още, че служебните правоотношения с държавните служители, чийто функции и длъжности се съкращават, следва да бъдат прекратени на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като за целта бъдат изготвени проекти на заповеди при съобразяване на разпоредбите за закрила по чл. 107б от ЗДСл. По отношение на служителите, назначени по трудово правоотношение указанията посочват, че правоотношенията им следва да бъдат прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ при спазване на изискванията за закрила по чл. 333 от КТ. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че дадените от изпълнителния директор на БАБХ указания представляват вътрешноведомствен акт, издаден съобразно нормативно определените правомощия на изпълнителния директор на БАБХ, адресиран до всички областни дирекции с конкретно властническо волеизявление и са задължителни за адресатите им. В конкретния случай предметът на властническото волеизявление обхваща начина, по който следва да бъдат определени и освободени служителите на администрацията, с цел да останат на работа тези от тях, които са с по-голям професионален опит, по-компетентни, с отлични показатели от извършените периодични атестирания, както и без наложени дисциплинарни наказания. Тази процедура не е приложена по отношение на жалбоподателката, която в нарушение на въведените с нея изисквания не участва в подбор, съобразно установените от органа критерии. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, установени чрез съобщените указания при изготвянето на актовете за освобождаване на служителите от ОДБХ, ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. П. това постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението първоинстанционният съд не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а конкретни такива не се сочат в касационната жалба. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се осъди Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Р. В. М. направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,