Решение № 13359 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2016 г.

Решение № 13359 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Младост срещу решение № 1627 от 10.03.2016 г., постановено по административно дело № 422/2016 г. на Административен съд – С.-град, с което е отменена негова заповед № С-157 от 20.11.2015 г., с която е отказал на П. Р. К. отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решение. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на Административен съд – С.-град и оставяне в сила на отменената с него заповед като правилна и законосъобразна. Ответниците по касация Е. Н. К. и Р. П. К., конституирани по делото като страни на мястото на починалия в хода на производството техен син П. Р. К., не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да уважи сезиралата го жалба на К. срещу обсъжданата заповед първоинстанционният съд е приел, че компетентният орган е следвало да посочи кои са жизнено важните потребности на лицето по чл. 16 от ППЗСП и защо счита, че същите не следва да се покрият с направените разходи от жалбоподателя. Като не е изложил конкретни фактически твърдения в тази насока, органът е издал заповедта в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, защото не е събрал служебно доказателства относно необходимостта на П. К. да приема закупените от него медикаменти по цитираните в социалния доклад фактури, както и тяхната периодичност в съответствие с експертното решение, епикризата и изписаната рецепта, респ. кое е наложило тяхното двукратно закупуване. С оглед на тези съображения съдът е формулирал извод, че в резултат на допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липсата на мотиви на акта, административният орган не е приложил правилно материалния закон, като поради това актът не е съобразен с чл. 1 от ЗСП (Закона за социално подпомагане). Върховният административен съд намира, че оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение е и правилно по своя резултат и не страда от твърдяните от касатора пороци. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован краен извод, че незаконосъобразно е отказано отпускането на исканата еднократна помощ, налагащо жалбата да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно изложените мотиви. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правен извод за основателност на сезиралата го жалба. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай компетентната администрация не е изяснила дали са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на П. К. (лице с призната от органите на медицинската експертиза 100 % трайно намалена работоспособност), и в частност дали е налице инцидентно възникнала потребност (инцидентно възникнала жизненоважна здравна нужда) в резултат на непредвидени обстоятелства, която е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че налага отпускането на еднократна социална помощ в размер на необходимите му средства за заплащане на купените от лицето лекарства за назначената му медикаментозна терапия. Установи ли се, че тя е жизненоважна (чл. 16 от ППЗСП) и че заболялото или хронично болно лице поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може само чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на тази внезапно възникнала жизненоважна потребност (чл. 2, ал. 3 от ЗСП), то има право на еднократна социална помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП. Процесната заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Младост, с която се отказва отпускането на еднократна парична помощ, не е надлежно мотивирана съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗСП, тъй като не съдържа изчерпателно посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният орган не е събрал достатъчно информация за разрешаване на въпроса дали К. внезапно е изпаднал в трудна житейска ситуация и не е подложил на преценка здравословното състояние на лицето с оглед на представените медицински и счетоводни документи, а се е ограничил с извода, че "към момента на подаването на молбата-декларация няма инцидентно възникнала жизненоважна потребност", поради което не са налице предпоставките на чл. 16 от ППЗСП за отпускане на търсената еднократна помощ. Така изложените мотиви сочат неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Преценката за наличието на потребност от здравен характер, която е възникнала инцидентно, т. е. неочаквано, и е наложила непредвидени допълнителни разходи за задоволяването й, е изцяло извън мотивите на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от касатора в насока, че заболяването "диабетна ретинопатия" не е инцидентно възникнало при К., което обаче не е от естество да санира материалната незаконосъобразност на заповедта и съответно не обусловя отмяна на съдебното решение. Това е така, защото всяко неочаквано обостряне на съществуващо хронично заболяване обуславя инцидентно възникнала здравна потребност, поради което не е основателно касаторовото възражение в насока, че хроничният характер на заболяването априори изключва възможността за еднократно подпомагане на лечението му. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1627 от 10.03.2016 г., постановено по административно дело № 422/2016 г. по описа на Административен съд – С.-град. Р. е окончателно и не подлежи на обжалване.