Решение № 16097 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2018 г.

Решение № 16097 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директорът на Д "ОДОП" - София моли да бъде отменено Решение № 543 от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7142/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221015007024-091-001/01.04.2016 г. издаден от Т. Т., орган - възложил ревизията и Д. К. - ръководител на ревизията, с който на Национален дарителски фонд "13 века България", за 2009 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е констатирана загуба и няма установени задължения, за 2010 г. са установени задължения за корпоративен данък в размер на 1 082,49 лв. и съответните лихви в размер па 553,82 лв., както и в частта на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800,00 лв., формирани върху материален интерес в общ размер на 1 636,31 лв. като неправилно. Касаторът моли също така да бъде отменено Определение от 17.05.2018 г. по горецитираното дело, с което е оставено без уважение молба за изменение на решението по делото в частта за разноските. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната си и частна жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Национален дарителски фонд "13 века България" по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание моли решението и определението като правилни да бъдат оставени в сила. Моли да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил Ревизионен акт /РА/ №Р-22221015007024-091-001/01.04.2016 г. издаден от Т. Т., орган - възложил ревизията и Д. К. - ръководител на ревизията, с който на Национален дарителски фонд "13 века България", за 2009 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е констатирана загуба и няма установени задължения, за 2010 г. са установени задължения за корпоративен данък в размер на 1 082, 49 лв. и съответните лихви в размер па 553, 82 лв. В мотивите си съдът е приел, че неправилно и в противоречие със Закона за Национален дарителски фонд "13 века България" с процесния РА, като приходи от стопанска дейност са приети тези, свързани с продажби на ДМА, продажби на книги и получени приходи от наем. Обосновал е извода, че не е налице основание за увеличение на финансовия резултат и определяне на данък върху печалбата, тъй като дейността на фонда е подчинена на специални правила, не е насочена към реализиране на печалба и извършваната дейност не е стопанска по своя характер. Също така е посочено в обжалваното решение, че целите, за реализация на които е създаден Национален фонд "13 века България", съгласно чл. 2 от Закона за НДФ "13 века България" представляват част от изпълнението на държавната политика в областта на културата и образованието, поради което и фондът се финансира от държавния бюджет. С оглед на последното третирането на средствата, получавани от други източници и служещи за финансиране дейността на фонда като приходи от стопанска дейност, които подлежат на данъчно облагане е в несъответствие с целта, за която е създаден Националния фонд "13 века България", посредством нарочен закон. Решението е правилно. Настоящият касационен състав споделя становището на първоинстанционният съд и на Върховната административна прокуратура, изразено по настоящото дело, че не е налице основание за увеличение на финансовия резултат и определяне на данък върху печалбата, тъй като дейността на фонда е подчинена на специални правила, не е насочена към реализиране на печалба и не е стопанска по своя характер. Неоснователни са доводите в касационната жалба, извлечени от ЗЮЛНЦ, целящи да обосноват твърдение за извършена от фонда допълнителна стопанска дейност, а оттам и приложението на ЗКПО. Дейността на фонда е законово регламентирана от специалния Закон за Националния дарителски фонд "13 века България", и част от тази дейност е управление на дареното имущество. Първоинстанционият съд е изложил подробни мотиви, които и настоящата инстанция споделя, обсъдил е разпоредбите на специалния закон, целите и дейността на създаденото юридическо лице, и е стигнал до верния правен извод, че приходите от отдаване под наем и продажба на недвижими имоти, продажба на книги и вещи, популяризиращи дейността на фонда и предназначени за набиране средства за неговото финансиране, не могат да се квалифицират като приходи от стопанска дейност, като набирането и разходването на тези средства е подчинено на правилата на Закона за НДФ "13 века България" и изцяло в изпълнение на целите, за които е създаден фонда. По изложените съображения и при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. По частната жалба. Жалбата е неоснователна. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая се касае за правна сложност на делото, доколкото се отнася до принципния въпрос за данъчно облагане на правен субект – юридическо лице, създадено и уредено със специален закон, като за правилното решаване на процесното дело е следвало да бъдат съобразени редица разпоредби от различни закони - ДОПК, АПК, ЗЮЛНЦ, ЗКПО, ТЗ, ЗСч, ЗДДС, Закона за НДФ "13 века България" и др. При този изход на делото и при своевременно заявено искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 1 200 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за неговата прекомерност, направено от процесуалния представител на касационния жалбоподател на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК е неоснователно по мотивите, изложени по горе. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,