Решение № 12741 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2018 г.

Решение № 12741 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Т. П., в качеството на ЕТ "Топ Комерс – Т. Петров", гр. Пловдив, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила решение № 7583 от 07.06.2018 г. по адм. д. № 13442/2017 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, тричленен състав, с което е оставено в сила решение № 1756 от 20.10.2017 г. по адм. д. № 2060/2017 г. на Административен съд – Пловдив, 16-ти състав. В искането се развиват съображения за допуснато съществено нарушение на императивни правни норми, довели до ограничаване на възможността за осъщестяване на правото му на защита и участие в касационното производство. Смята, че в решението на ВАС липсват собствени мотиви, а само са преповторени тези на първоинстанционния съд, както и че не са обсъдени всички възражения направени в касационното производство. Моли, да се отмени атакуваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответната страна – директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Г. с писмено становище оспорва искането като неоснователно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на искателя, намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С решение № 7583 от 07.06.2018 г. по адм. д. № 13442/2017 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, тричленен състав, е оставено в сила решение № 1756 от 20.10.2017 г. по адм. д. № 2060/2017 г. на Административен съд – Пловдив, 16-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на Т. П., в качеството му на ЕТ "Топ Комерс – Т. Петров", гр. Пловдив срещу РА № Р-16001616006926-091-001 от 25.04.2017 г., потвърден с решение № 386 от 26.06.2017 г. на ИП директора на ДОДОП – Пловдив, поправено с решение № 386 от 14.07.2017 г. на директора на ДОДОП – Пловдив Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на искателя за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че по касационна жалба на Т. П., в качеството му на ЕТ "Топ Комерс – Т. Петров", гр. Пловдив против решение № 1756 от 20.10.2017 г. по адм. д. № 2060/2017 г. на Административен съд – Пловдив, е било образувано по адм. д. № 13442/2017 г. на Върховния административен съд, като е насрочено съдебно заседание за разглеждане на жалбата за 09.05.2018 г. За съдебното заседание жалбоподателят е бил надлежно призован лично на 12.02.2018 г. В съдебно заседание от 09.05.2018 г. делото е разгледано без участие на молителя и е постановено решение, което е влязло в сила и по отношение на което е отправено искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК. В съответствие с чл. 239, т. 5 АПК влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Първата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. В случая не е била налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 АПК, след като жалбоподателя е бил призован лично. Втората хипотеза също не е налице, тъй като е била ангажирана защита от адв. М. и адв. А., видно от приложените в касационното дело пълномощни(стр. 35 и стр. 36). Чрез адв. М. на 25.01.2018 г. е подадено и допълнително искане за спиране на изпълнението на процесния ревизионен акт, по което съдът се е произнесъл с определение № 2381 от 22.02.2018 г., като искането е било уважено. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви по делото, респ. да упражни правото си на защита. Изложените в настоящата молба твърдения за липса на мотиви и необсъждане на доказателства от тричленният състав на ВАС също не е основание за отмяна, а касационно такова по чл. 209 от АПК. При тези данни тричленният състав на Върховния административен съд при даване ход на делото не е допуснал процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода на петчленния съдебен състав за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 7583 от 07.06.2018 г. по адм. д. № 13442/2017 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, тричленен състав, с което е оставено в сила решение № 1756 от 20.10.2017 г. по адм. д. № 2060/2017 г. на Административен съд – Пловдив, на посоченото основание по чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на делото като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав