Решение № 8340 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14231/2017 г.

Решение № 8340 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14231/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. на директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарева, против решение № 5140/04.08.2017 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 9713 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221414001338-091-001/12.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1302/20.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП С. за ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.09.2010 г. до 30.04.2011 г. за невнесен данък върху добавената стойност, начислен по фактури, издадени от "ЛОТОС АЙ ЕНД АЙ" ЕООД в общ размер на 106 493,68 лв. и лихви в размер на 47 501,19 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че ревизираното лице е знаело, че дължимият данък по доставката няма да бъде внесен от доставчика и това знание е било налице към датата на извършване на доставките на стоките. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Б. Т. Е." ЕООД, представлявано от управителя М. П., оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. В съдебно заседание ответникът е представляван от адв. Татарова, като е направено искане за присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-22221414001338-091-001/12.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1302/20.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП С. за ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.09.2010 г. до 30.04.2011 г. за невнесен данък върху добавената стойност, начислен по фактури, издадени от "ЛОТОС АЙ ЕНД АЙ" ЕООД в общ размер на 106 493,68 лв. и лихви в размер на 47 501,19 лв. Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че не са изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл. 177 ЗДДС и отговорността на ревизираното е била ангажирана неправомерно, поради което е отменил процесния РА. Административният съд е приел, че неправилно органите по приходите са посочили, че стоката е предавана директно от собственика на стоката - "МОНТАНАСНАБ" ЕООД на "БАЛКАН ТРЕЙД ЕКСПОРТ" ЕООД, тъй като видно от приемо-предавателните протоколи не са посочени имената на лицата, между които се е осъществило приемо-предаването на стоката, за да се твърди, че в същото са участвали управителите на дружествата. Според съда не се е установило по безспорен начин, че двете дружества са знаели, че "МОНТАНАСНАБ" ЕООД продава на "ЛОТОС АЙ ЕНД АЙ" ЕООД стоката на цена в пъти по-ниска от тази, на която я придобива "БАЛКАН ТРЕЙД ЕКСПОРТ" ЕООД. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е отделил спорното от безспорното, като е приел, че по делото е безспорно, че са налице реално извършени доставки от страна на "ЛОТОС АЙ ЕНД АЙ" ЕООД към "БАЛКАН ТРЕЙД ЕКСПОРТ" ЕООД по фактури и дебитни известия, като това се подкрепя и от констатациите в Ревизионен акт № 2141304116/27.09.2013 г. и Ревизионен акт № 2141307354/25.10.2013 г. По делото също не се спори, че "БАЛКАН ТРЕЙД ЕКСПОРТ" ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, е получател по облагаеми доставки, отразени във фактури, издадени от "ЛОТОС АЙ ЕНД АЙ" ЕООД. Не е спорно също, че "БАЛКАН ТРЕЙД ЕКСПОРТ" ЕООД е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, като същевременно от представената по делото справка се установява, че доставчикът "ЛОТОС АЙ ЕНД АЙ" ЕООД не е внесъл ефективно дължимият данък, който е пряко свързан с приспаднатия данъчен кредит. Спорът по делото касае субективния елемент на отговорността по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, а именно знанието у ревизираното лице, че данъка няма да бъде внесен, съответно доказване на знанието. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент, изведен от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС и за целите на ал. 2, се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, следва да бъдат установени предвидените в цитираната разпоредба предпоставки. Доказателствената тежест за това се носи от приходния орган. Преценката е конкретна, тя е обусловена от добросъвестността на получателя, анализирана въз основа на обективните данни за предприетите от него разумни стъпки във връзка с предотвратяване на риска от злоупотреби. Съвкупната преценка на доказателствата по делото не установява знание у получателят или задължение за знание, че данъкът по процесната доставка няма да бъде внесен. Изводите на органите по приходите, че наличието на знание у ревизираното лице може да бъде аргументирано с директните му търговски взаимоотношения с предходния доставчик - "МОНТАНАСНАБ" ЕООД, са необосновани. В случая директното предаване на медната мат от предходния доставчик "МОНТАНАСНАБ" ЕООД на "БАЛКАН ТРЕЙД ЕКСПОРТ" ЕООД на площадката на "ЕЛИСЕЙНА" ЕАД не може да обуслови безспорен извод за знание на "БАЛКАН ТРЕЙД ЕКСПОРТ" ЕООД, че данъкът няма да бъде внесен. Пълно е доказването, при което се създава сигурно убеждение за истинността на фактическото твърдение, в случая - за знание на РЛ, че данъкът по процесната фактура, по която дружеството е получател няма да бъде внесен от доставчика. Касационният съд намира, че не са събрани в тази връзка доказателства. Релевантният момент, към който следва да е налице знание е най-късно издаването на фактурата. Преки доказателства в горния смисъл не са събрани по делото. При така събраните данни, съдът не намира, че е доказано безпротиворечиво наличието на знание у РЛ за това, че данъкът няма да бъде внесен. Невнасянето на данък по конкретна доставка само по себе си не води като правна последица до сделка, с която да се заобикаля закона. За да може да се твърди обосновано това, органът по приходите е следвало да установи по безспорен начин параметри на сделката, които навеждат на заобикаляне на закона. В случая не е доказано, че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае, че доставчикът му или някой предходен по веригата доставчик евентуално е извършил данъчна измама. Значителната надценка при продажбата на процесната стока не може да обуслови наличието на хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, тъй като в хода на първоинстанционното производство не се е доказало безспорно каква е действителната стойност на медната мат, за да може да се обоснове извод за цени, които значително се различават от пазарните. По изложените съображения настоящият касационен състав на ВАС приема за недоказано в процесния случай на условието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. П. липсата на един от кумулативните елементи от фактически състав, отговорността по чл. 177 ЗДДС не може да бъде реализирана. Във връзка с гореизложеното първоинстанционното решение като правилно постановено следва да се остави в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото и във връзка със своевременно направеното искане за присъждане на разноски, в полза на "Б. Т. Е." ЕООД като ответник по касация, следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 5 040 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение