Решение № 11412 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14371/2014 г.

Решение № 11412 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14371/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на община Бургас срещу решение № 1468 от 17.09.2014 г., допълнено решение № 1202 от 2.07.2014 г., постановено по адм. дело № 613/2014 г. на Административен съд - Бургас и по касационна жалба на Милена Димитрова - старши специалист в отдел "Общофункционален контрол" в дирекция УКОРС при община Бургас срещу решение № 1202 от 2.07.2014 г., постановено по адм. дело № 613/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което се допълва решение № 1202 от 2.07.2014 г. В първата касационна жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Доводи за нарушение на материалния закон е изложил и вторият касационен жалбоподател. С двете касационни жалби се иска от съда да отмени основното, съответно допълнителното решение и да реши спора по същество. В съдебно заседание и двамата касационни жалбоподатели не се представляват и не заявяват становището си по жалбата. Ответникът по касационните жалби - Владимир Цветанов Ников, не се явява в съдебно заседание. В писмен отговор по касационната жалба на старши специалист Милена Димитрова я оспорва, намира я за неоснователна, а решение № 1202 от 2.07.2014 г., като правилно и законосъобразно счита, съдът следва да остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби. Намира обжалваните решения за правилни, законосъобразни и обосновани и предлага касационния съд да ги остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбите и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Основното и допълващото го решение са валидни и допустими, но са постановени в несъответствие с материалния закон и са необосновани. Жалбите са подадени от надлежни по чл. 210 от АПК страни в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са основателни. Пред Административен съд - Бургас е обжалвана принудителна административна мярка /ПАМ/, с която на основание чл. 171, т. 5, буква "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е разпоредено преместването на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик. Иска се отмяната на ПАМ, съединено с иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразната ПАМ в размер на 67.20 лв., представляващи заплатена такса за репатриране на автомобила на жалбоподателя. При разглеждане на делото съдът е установил, че на 23.02.2014 г. Ников е паркирал собственото си МПС на ул. "Дебелт" върху тротоара срещу жилище № 70, който не е определен за паркиране. Съставен е АУАН и е издадено наказателно постановление, с което на Владимир Ников е наложена глоба за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Наложена е и принудителна административна мярка - разпоредено е принудителното преместване на паркирания автомобил и откарването му на стопанисван от община Бургас паркинг. Като е установил тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че ПАМ е издадена от компетентен орган при спазване на законовата форма и процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Според административния съд не е осъществен съставът на хипотезата на чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП, която изисква преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач да може да се извърши при наличието на една от алтернативно посочените в законовия текст предпоставки: превозното средство да е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, да е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението или паркираното пътно превозно средство да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Съдът е приел, че нито една от тези хипотези не се установява от обстоятелствата по делото - няма поставен на мястото неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, паркираното превозно средство затруднява, но не прави невъзможно преминаването на пешеходците по тротоара и не създава опасност за другите участници в движението. Воден от тези правни изводи, съдът е приел за незаконосъобразна наложената ПАМ и я е отменил. Предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е уважен в претендирания размер за претърпени имуществени вреди, съставляващи таксата за репатриране на превозното средство и такса за наказателен паркинг, заплатени от ищеца. Съдът е приел, че от отменения незаконосъобразен акт са настъпили вреди, които безспорно са пряка и непосредствена последица от отменената ПАМ. Решението е неправилно. При преценка законосъобразността на наложената ПАМ, настоящият касационен състав намира, че административният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се извършва и когато превозното средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Видно е, че паркираното на тротоара пътно превозно средство прави невъзможно преминаването на пешеходците, които са участници в движението, съгласно § 6, т. 28 ДР на ЗДвП. Необоснован е изводът на съда, че не е допуснато нарушение на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, тъй като макар и затруднено, преминаването на пешеходците не било невъзможно. Този извод не съответства на доказателствата по делото. Видно е, че паркираното превозно средство заема цялото пространство на тротоара, който безспорно не е място, предназначено за паркиране, поради което пешеходците, като участници в движението ще следва да преминават слизайки на пътното платно, което води до опасност за сигурността им и нарушение на нормите, регламентиращи преминаването на пътното платно. Наложената ПАМ е законосъобразна, съответства на материалноправните разпоредби и на целта на закона, издадена е от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила. При положение, че липсва първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен административен акт, не е изпълнен фактическия състав за търсене на отговорност от държавата и общините за вреди, причинени на гражданите, поради което искът ще следва да бъде отхвърлен. При тези правни изводи, Върховният административен съд намира, че следва да се отменят като постановени в несъответствие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК основното и допълващото го първоинстанционни решения. С оглед изхода на делото и по отправените искания за присъждане на разноски съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ - Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Пред касационната инстанция са претендирани от касационните жалбоподатели разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива пред ВАС не са направени, но видно от протокола от съдебно заседание пред административния съд, касационните жалбоподатели - ответници в първоинстанционното производство са представлявани от надлежно упълномощен юрисконсулт, поради което следва за цялото производство да им се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение за този вид дела. Тъй като касационният жалбоподател Милена Димитрова е старши специалист в отдел "Общофункционален контрол" в дирекция УКОРС, който е структура на община Бургас и е представлявана от юрисконсулта на Общината, следва да се присъдят съдебни разноски за бюджета на община Бургас. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд