Решение № 3337 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9792/2012 г.

Решение № 3337 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9792/2012 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) във връзка с чл. 145 и сл., и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Веселин Русев, в качеството си на законен представител на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, гр. Варна е обжалвал решение № Ж-194 от 9.07.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението. Жалбоподателят твърди, че регулаторният орган е допуснал нарушение на материалния закон и на процедурата по издаването на решението. Твърди, че той не е имал и компетентността да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. По изложените съображения в нея моли, решението да се обяви за нищожно или алтернативно - да се отмени като незаконосъобразно. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки, в които излага твърдения, които противопоставя на тези, направени в жалбата, моли, тя да не се уважава. Заинтересованата страна - Борислав Радомиров Бонев не е взел становище по жалбата. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 103 от НЛДЕ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Борислав Бонев от гр. Варна е подал жалба срещу "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД. В съответствие с чл. 36 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация по жалбата е образувана преписка. Извършено е проучване на фактите по нея. В жалбата е изразено несъгласие с условията и реда за присъединяване към водоснабдителната система за имот ПИ-90/1498а, кв. 182 по плана на вилна зона "Траката", гр. Варна, предложени от В и К оператора "Водоснабдяване и канализация - Варна" (В и К - Варна) ООД. На основание чл. 22 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) ДКЕВР с писмо е изискала от "В и К - Варна" ООД да извърши проверка по случая и изясни правното основание, съгласно което на Борислав Бонев е предложен предварителен договор, задължаващ го да финансира строително-монтажните дейности по изграждането на новопроектираното сградно водопроводно отклонение към посочения по-горе имот. "В и К - Варна" ООД е дало своя отговор в писмо с изх. № ВП-689-1 от 20.04.2012 г. От него е установено, че се касае за жилищна сграда в недвижим имот, за която е издадено разрешение за строеж. Според посоченото в отговора Борислав Бонев е спазил изискванията за присъединяване на нов потребител към водоснабдителната система, посочени в чл. 12 и 13 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, наричана само "Наредба № 4 от 14.09.2004 г.". Борислав Бонев е подал писмено заявление с искане за изходни данни за проектиране на сградно водопроводно отклонение, придружено със съответните документи. Изготвен е инвестиционен проект за изпълнението му, който е съгласуван с "В и К - Варна" ООД. Издадено е разрешително № 640 от 18.11.2011 г. за строеж на новото водопроводно отклонение. Потребителят е изградил водомерна шахта, съгласно одобрения проект за сградното водопроводно отклонение. Бил е сключен предварителен договор за присъединяване към водопроводната и/или канализационната система от 18.11.2011 г. със страни Борислав Бонев и "В и К - Варна" ООД. В т. 5 от същия договор е предвидено, че в 7-дневен срок преди изпълнението на строително-монтажните работи (СМР) по изграждане на отклонението, клиентът е длъжен да сключи договор за изпълнение на СМР, съгласно инвестиционен проект. Такъв договор е предложен на Борислав Бонев на 3.02.2012 г. От текста на договора и приложената към него количествено-стойностна сметка е установено, че "В и К - Варна" ООД задължава потребителя да финансира изграждането на водопроводното сградно отклонение от В и К оператора. Борислав Бонев е изразил несъгласие с така вмененото му задължение което е оспорил до В и К оператора. Последният му е отговорил, че в случай на несъгласие с предложената цена на СМР, негово право е да не се включва към водоснабдителната система и да прекрати сключения между страните договор за СМР, като жалбоподателят остане на собствен водоизточник. За изясняването на статута на уличния водопровод ДКЕВР е отправила запитване до "В и К - Варна" ООД. В отговора дружеството е посочило, че този водопровод не е включен в активите му, но същият му е предаден за експлоатация и поддръжка в качеството му на В и К оператор. При така възприетата фактическа обстановка са били направени няколко правни изводи: Според чл. 64, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) присъединените проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване, каквито са сградните водопроводни отклонения са елементи на техническата инфраструктура. Тяхното изграждане, поддържане и ремонт са вменени като задължение на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, според чл. 64, ал. 3. От представеното становище на В и К оператора относно уличния водопровод, от който са дадени изходните данни за изграждането на сградното водопроводно отклонение е било безспорно установено, че той е предаден за експлоатация и поддръжка на "В и К - Варна" ООД. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. Според ал. 3 водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите. А според ал. 4 - потребителите следва да осигуряват условия за присъединяване, като предоставят на оператора достъп до изградените от тях водомерни шахти. Въз основа на така направения преглед на нормативната уредба, уреждаща тази материя е направен извод, че водопроводното отклонение към имота следва да бъде от и за сметка на експлоатационното предприятие "В и К - Варна" ООД. В и К операторът в противоречие с нормативната уредба е поставил като условие заплащането от страна на потребителя на СМР за изграждане на сградното водопроводно отклонение към имота. От извършената проверка е било установено, че потребителят е изпълнил изискванията на чл. 12 и 13 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., а В и К операторът следва да предприеме извършването на действията по чл. 14, като предложи на Борислав Бонев договор за предоставяне на В и К услуги несъдържащ клаузи задължаващи потребителя да заплати изграждането на сградното водопроводно отклонение към имота, след сключването на който и на основание чл. 16 от наредбата да извърши за своя сметка строителството на водопроводното отклонение и присъдени имота на жалбоподателя с изградените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. По така изложените съображения в доклада са направени предложения с даване на задължителни указания към "В и К - Варна" ООД. Докладът е разгледан на заседание на ДКЕВР според представеното извлечение от протокол № 112 от 9.07.2012 г. като по т. 15 е взето решение на основание чл. 102, ал. 2 НЛДЕ във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 ЗЕ, с което са дадени три задължителни указания на "В и К - Варна" ООД: Да предложи на Борислав Бонев договор за предоставяне на В и К услуги, несъдържащ клаузи, задължаващи същия да заплати изграждането на сградното водопроводно отклонение към имота; Да изгради за своя сметка водопроводното отклонение и присъедини имота на жалбоподателя към изградените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; В едномесечен срок от получаване на решението да представи информация в ДКЕВР за предприетите действия по случая. Така постановеното решение е валидно. То е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административните правила при издаването му и в съответствие с целта на закона. Неоснователно е оплакването в жалбата относно това, че ДКЕВР няма правомощието да се произнася по жалби свързани с предоставянето на В и К услуги, което прави решението нищожно. Компетентността на ДКЕВР да се произнесе по жалбата на Борислав Бонев произтича от чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ, в редакцията му, преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., тъй като решението е постановено на 9.07.2012 г. и съответствието му с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според посочената норма ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори или на В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ. Част от обществените отношения, предмет на законодателно уреждане със ЗРВКУ са и тези по достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги. Между страните не се спори, че "В и К - Варна" ООД е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги, а жалбоподателят Борислав Бонев е техен потребител. От установените факти е безспорно, че спорът е относно заплащането на изграждането на сградното водопроводно отклонение от уличната мрежа и присъединяване на имота на Бонев към него. Касае се за упражнен контрол върху достъпността на водоснабдителната услуга, предоставяна от оператора. Извършената проверка по повод на жалбата е имала за цел да установи законосъобразността на действията на оператора при поставянето на условия към потребителя при предоставянето на услугата. В този смисъл позоваването в жалбата на чл. 6 и 9 ЗРВКУ е неоснователно, защото упражняването на контрол върху предоставените водоснабдителни услуги е възможно едва след предоставянето им, в случая след присъединяването на имота. Неоснователно е и твърдението в жалбата относно това, че ДКЕВР, като е дала задължителни указания до оператора на В и К услугите, неправилно се е позовала на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., защото тази наредба била влязла в сила преди влизането в сила на ЗРВКУ. Твърдението е, че не е имала компетентността да стори това, от което се вади аргумент и за нищожност на решението. Твърдението е невярно. От § 6, т. 3 от ПЗР на ЗРВКУ се установява, че обществените отношения по предоставянето на водоснабдителните и канализационните услуги са били уредени в Закона за водите. С влизането в сила на ЗРВКУ те са извадени от обхвата на Закона за водите и са уредени на самостоятелно законодателно ниво. Поради това и отмяната на чл. 193 от Закона за водите влиза в сила от 1.06.2005 г. Наредба № 4 от 14.09.2004 г. като подзаконов нормативен акт, който детайлизира уреждането на този вид обществени отношения, е продължила действието си. Неоснователно е и второто оплакване в жалбата относно правното основание на издаденото решение и позоваването на НЛДЕ от страна на ДКЕВР. Както вече се посочи според чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ в релевантната й редакция ДКЕВР има правомощието да разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори. В ал. 5 от същата норма относно реда за подаването на жалби, за тяхното разглеждане и реда за доброволното уреждане на спорове е направено препращане към наредбата по чл. 60. Според § 3 от ПЗР на НЛДЕ тя е издадена на основание законовата делегация в чл. 60 ЗЕ. От изложеното следва, че ДКЕВР е разгледала жалбата по нормативно установения ред на НЛДЕ според решението на законодателя. По изложените съображения направените твърдения в жалбата са неоснователни. При извършения съдебен контрол върху обжалваното решение не се установява ДКЕВР да е допуснала нарушенията визирани в чл. 146 АПК, даващи основания за отмяна на решението. Жалбата като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение