Решение № 9104 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2018 г.

Решение № 9104 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – гр. С., подадена чрез процесуален представител против решение № 376/17.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11717/2015 г. по описа на Административен съд – С.-град. К. жалбоподател счита решението в осъдителната му част за незаконосъобразно, неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Заплатения от ищцата хонорар (адвокатско възнаграждение) не съставлява вреда по смисъла на ЗОДОВ. Разноските, направени от Шиякова в хода на процеса по обжалване на наказателното постановление и отмяната му като незаконосъобразно, не представляват пряка и непосредствена последица от отмяната на НП. Иска отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски.

Подадена е и касационна жалба от Х. Шиякова чрез адв. Хаджов, като се оспорва решението в отхвърлителната му част, както и относно частта с която се оставя без разглеждане искът за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева, като недопустим поради липсата на извършени незаконосъобразни действия от длъжностно лице при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител юриск. Гелева в съдебно заседание моли да се отмени решението в осъдителната му част и да се остави в сила в отхвърлителната му част, като се претендират и разноски.

Процесуалния представител на касационния жалбоподател Х. Шиякова адв. Хаджов, поддържа подадената касационна жалба и оспорва тази на КПКОНПИ. По подробните съображения изложени в касационната жалба иска отмяна на решението в обжалваната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че Административен съд – С.-град е постановил правилно решение, като е изяснил релевантните за исковите претенции факти, обсъдил ги е в съответствие със събраните доказателства, становища на страните и приложимата правна уредба, като е изложил обосновани правни изводи. Поддържа се, липсата на твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба, подадена от Х. Шиякова, представлявана от адв. Хаджов, против Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) – гр. С., заменена в хода на производството с Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в размер общо на 12 519, 10 лева, ведно със законната лихва от 20.05.2015 г., както следва:

1. Имуществени вреди в размер на 2200 лева адвокатски хонорар, 307. 20 лв. разноски за експертиза и 11. 90 лв. за държавни такси във връзка с отменено НП № 043-13/07.11.2013 г. на председателя на КПУКИ и неимуществени вреди в размер на 5000 лева за психически тормоз и злепоставяне пред обществото за периода от 12.04.2012 г. до 20.05.2015 г.

1. Неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени от незаконосъобразни действия на председателя на КПУКИ, изразяващи се в злепоставянето и пред обществото чрез изявления пред различни медии в периода от май 2012 г. до юли 2013 г., което е довело до влошаване на здравословното и състояние.

1. Неимуществени вреди в размер на 2000 лева причинени от писмо от 25.04.2012 г. на председателя на КПУКИ с което ищцата е злепоставена пред колегите си в Министерството на отбраната в периода от м. април 2912 до м. октомври 2013 г., тъй като с това писмо е уведомен ГИ на МО, че по отношение на ищцата е установен конфликт на интереси.

С писмена молба от 22.12.2015 г. е направено уточнение на исковите претенции във връзка с дадени указания от съда, че незаконосъобразния отменен акт е НП, незаконосъобразните действия са във връзка с изявленията по медиите и от изпращането на писмото от 25.04.2012 г. до МО.

Съдът е приел, че искът по т. 1 от исковата молба за имуществени и неимуществени вреди във връзка с обжалването на НП № 043-13 от 7.11.2013 г. е допустим. Установено е по делото, че с решение от 20.05.2015 г. на СРС по нах. д. № 20960/2013 г. НП е отменено. Решението е оставено в сила от АССГ по образуваното КНАХД № 1140/2015 г.

Установено е, че ищцата е ползвала услугите на адвокат, въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 26.11.2013 г., приложен на л. 14 от НАХД № 20960/2013 г. и Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2015 г. – л. 18 от КНАХД № 1140/2015 г. и пълномощни към същите между Шиякова и адв. Хаджов. С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от общо 750 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, като сумата 600 лева, представлява съдебни разноски пред първата съдебна инстанция и 150 лева за втората съдебна инстанция.

Според решаващия съд налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки, сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че с решение от 05.01.2015 г. на СРС, постановено. по НАХД № 20960/2013 г. е отменено НП № 043-13/07.11.2013 г. на Председателя на КПУКИ. По делото пред първата инстанция съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 26.11.2013 г. (л. 14 от НАХД № 20960/2013 г.) ищцата е била представлявана от адвокат, като в договора е посочена сума от 600 лева, която е била внесена в брой. Установено е още по делото, че това решение е било обжалвано, като с решение № 3530/20.05.2015 г. по КНАХД № 1140/2015 г. по описа на Административен съд – С.-град същото е оставено в сила. Не е било спорно, че по делото пред касационната инстанция е налице нов Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2015 г., (л. 18 от КНАХД № 1140/2015 г.) в който договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лева. Съдът е приел, че от представените договори е безспорно, че ищцата е ползвала адвокатска защита и съдействие от адв. Хаджов, за което е заплатила сумата общо за двете съдебни инстанции в размер на 750 лева. За да уважи исковата претенция решаващият съд посочва наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В заключение е прието, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на наказателно постановление съставляват претърпяна вреда, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган, поради което е приел иска за основателен и е осъдил ответника пред първата инстанция да заплати сумата от 750 лв. По отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 5000 лева съдът е приел, че същият е недоказан. Не е установено влошаване на здравословното й състояние, нито пък е злепоставена по отношение на обществото, тъй като НП е отменено поради изтичане на абсолютната давност, въпреки доказаността на административното нарушение, което са приели за установено и съдилищата СРС и АССГ в решенията си. Единствено безспорно е доказана имуществената вреда от 750 лева, относно разноски по ползване на адвокатска помощ при обжалване на НП.

По отношение на предявения иск в т. 2 за вреди от незаконосъобразни действия на Председателя на КПУКИ, изразяващи се в изявление пред различни медии, в размер на 3000 лева съдът е приел, че не са установени действия извършени по повод на административна дейност и е приел, че искът в тази му част е недопустим, като е прекратил производството.

По отношение на т. 3 за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, причинени от злепоставяне пред колеги от МО поради писмо от 25.04.2012 г. на председателя на КПУКИ изпратено до МО, също е приел, че е недоказан. Приел е още че недоказаността на предявените искове води до недоказаност и на акцесорните такива относно претендираните лихви.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, смята че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.

Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.

Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

Пред Административен съд – С.-град и пред Районен съд - С. са представени договори за правна защита и съдействие, с които безспорно е установено заплащане от страна на ищцата на хонорар общо размер 750 лева за осъщественото процесуално представителство и за правна защита по двете дела. Извършените плащания са в брой, отразено е в пълномощните и по двата договора за правна защита и съдействие и те служат и като разписка за плащането. Доказана е осъществена по тях правна защита по посочените дела във връзка с обжалването и отмяната на НП. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, са претърпените вреди от Шиякова, изразяващи се в направата на разноски в размер на 750 лева общо за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на НП. Ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

Правилно първоинстанционният съд е приел недоказаност на предявените искове в останалата им част. Многократно в своята практика Върховният административен съд е посочвал, че задължителния критерий за определяне на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. Административна дейност е тази, която се осъществява от органите на държавната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правоотношения. Действия по повод административна дейност на държавен или общински орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е дейността, която той осъществява по силата на закона, поради което и правилен е изводът на съда, че медийните изявления на председателя на комисията не могат да бъдат приравнени на административна дейност.

Не се споделят и доводите относно настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне пред ръководството на МО и пред колегите й вследствие на изпратеното писмо от 25.04.2012 г. до главния инспектор на МО, относно установения конфликт на интереси. В дадения случай оспореното решение на КПУКИ по сигнал с peг. № С-2011-86/07.11.2011 година не е било отменено като незаконосъобразен административен акт, а е било признато за законосъобразен такъв с влязло в сила съдебно решение № 13092/09.10.2013 година по адм. дело № 2911/2013 година на ВАС, V отделение. Споделят се от съдебния състав на Върховния административен съд изложените мотиви в съдебното решение относно недоказаността на исковете за неимуществени вреди и относно имуществените вреди. В исковото производство твърдените неимуществени вреди следва да бъдат доказани по основание и размер от ищеца, който разполага с доказателствената тежест по закон, а в настоящия казус това не е сторено.

Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,