Решение № 398 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5268/2014 г.

Решение № 398 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5268/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК. С влязло в сила решение № 1248/10.9.2012 г, постановено по гр. дело № 8053/11 г Плевенски районен съд, 9-ти граждански състав е признал за установено по чл. 422, ал. 1 вр. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че Е. Н. И. -М. от [населено място] дължи на [фирма] сумата 159, 40 лв-главница, 8,66 лв лихва по т. 4 от договора и обезщетение за забава върху главницата в размер на 41,81 лв за периода 30.4.2009 г-21.9.2011 г, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5745/2011 г по описа на РС Плевен. С молба № 14755/17.7.2014 г Е. Н. И. -М. е поискала отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК, поддържайки, че в нарушение на процесуалните правила е била представлявана от особен представител. Подържа, че е следвало да бъде призоваване при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК като всички съобщения се прилагат по делото и счетат за връчени, а не при Ответникът по молбата за отмяна Б. П. П. Ф. ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. С. оспорва молбата за отмяна по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото. Подържа, че не е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради което моли същата да бъде оставена без уважение и му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е налице, когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В случая съдът не е нарушил чл. 47 ГПК, книжата са надлежно връчени чрез залепване, тъй като молителката не е могла да бъде намерена на регистрирания настоящ адрес, който съвпада с постоянния, на който не живее, но не е променила регистрацията си, затова съдът й е назначил особен представител. Не е нарушено правото на молителката за участие в делото, тъй като тя е била надлежно представлявана от особен представител, при спазване на процесуалните правила за назначаването му. В случая довода на молителката е, че в противоречие с процесуалните правила- чл. 41, ал. 2 от ГПК вместо призовката да се прилага по делото и счита за връчена й е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Видно от данните по делото, на адреса на молителката-ответник в производството по делото, са изпращани призовки, които са се връщали в цялост с отбелязване, че лицето не се живее на адреса, поради което съдът е указал на ищеца да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата. Такова удостоверение е представено по делото и на двата адреса - постоянен и настоящ, съответно в [населено място] на [улица] в[жк] бл. са изпратени призовки, които са се върнали в цялост с отбелязване, че лицето е било на квартира и е напуснало, поради което съдът е разпоредил да бъдат залепени съобщения, което е сторено на външната входна врата на блоковете. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е назначил на ответницата молител в настоящото производство особен представител, при участието на която се е развило производството по делото, приключило със съдебно решение, чиято отмяна се иска. В случая решаващият съд не е извършил процесуални нарушения в процедурата по призоваване на ответника. Същият в изпълнение на законовите изисквания на чл. 45 - чл. 47 ГПК е изпращал съобщения е изпратил призовки на постоянния адрес и на настоящия адрес, съгласно представеното удостоверение, като е установена, че ответницата не пребивава на тях. След като са залепени уведомленията на входните врати, в указания срок ответницата не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата, поради което съдът е приложил съобщенията по делото като редовно връчени и е назначил особен представител. Плевенски районен съд не е нарушил което и да било процесуално правило по призоваването на ответницата, което да е обосновало представляването й в нарушение с чл. 29 от ГПК чрез назначен от съда особен представител. Наведеното в молбата за отмяна оплакване по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК е неоснователно, тъй като дори да беше приложена нормата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, това не би осигурило на страната по-пълна процесуална защита от получената от нея чрез назначения от съда представител. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на ответника по молбата за отмяна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,