Решение № 7644 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2020 г.

Решение № 7644 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ET "А. Мариус", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. "Вардар" № 1, ет. 2, ап. 2, представляван от А. Мариус, подадена чрез адв. Цветков, срещу Решение № 590 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 402/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на А. Мариус, с фирма ЕТ "А. Мариус", срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12/06/1/0.0.2706/3/01/04/01, с изх. № 01-123-6500/109 от 25.07.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Монтана и ЕТ е осъден да заплати на ОД на ДФ "Земеделие" Монтана - сумата от 100 лева - разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е възприел и анализирал правилно фактите по делото. Счита, че с приемането на ЗУСЕСИФ е въведен специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по проектите и за извършване на финансовите корекции, поради което при издаване на спорния административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на оспореното решение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Монтана, чрез юрк. Йорданова оспорва касационната жалба в писмено становище, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество е неоснователна. Предмет на проверка относно неговата законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ № 12/06/1/0.0.2706/3/01/04/01, с изх. № 01-123-6500/109 от 25.07.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Монтана, с който на А. Мариус., с фирма ЕТ "А. Мариус" е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447. 50 лв. Сумата представлява второ плащане по договор № 12/06/1/0.0.2706 от 28.09.2016 г. С АУПДВ е разпоредено и възстановяване на 24 447. 50 лв., представляваща първо плащане по договор № 12/06/1/0.0.2706 от 28.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2018 г. С оспореното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ срещу процесния АУПДВ и го е осъдил да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на 100 лв. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон, които го правят законосъобразен. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че А. Мариус е подала заявление като земеделски производител за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. на 27.07.2015 г., след което е сключен договор № 12/06/1/0.0.2706 от 28.09.2016 г. между ЕТ и ДФЗ, по силата на който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка за изпълнението на одобрен проект № 12/06/1/0.0.2706 в размер на 48 895 лв., платими на два етапа: първо плащане в размер на 24 447. 50 лв., съставляващи 50 на сто от помощта, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на договора; и второ плащане в размер на 24 447. 50 лв., съставляващи 50 на сто от помощта, което се извършва в срок до три месеца след издаване на УИН на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявка за второ плащане /л. 49-59 от делото/. Не се спори, че на 06.12.2016 г., по банкова сметка А. Мариус е изплатена сума в размер на 24 447. 50 лв. /л. 84 и л. 85 от делото/. На 03.09.2018 г. е подадено заявка за второ плащане от ЕТ, ведно с документи към него, за което е изготвен контролен лист /л. 178-186 и сл. от делото/. С уведомително писмо за отстраняване на нередовности 12/06/1/0.0.2706/3/01/02/01 от 18.10.2018 г., с изх. № 01-123-6500/236 от 18.10.2018 г., на А. Мариус, с фирма "А. Мариус", е даден срок от 10 дни да представи подробно посочени документи, свързани с изпълнение на поети ангажименти по договор № 12/06/1/0.0.2706 от 28.09.2016 г. /л. 1-2 от том II от делото/. След което с уведомително писмо А. Мариус е изпратила отговор, със съответно приложени документи /л. 3 и сл. от том II от делото/. С уведомително писмо уникален номер 12/06/1/0.0.2706/2/01/22/01, с изх. № 01-123-6500/70 от 25.03.2019 г., на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 АПК, търговецът А. Мариус е уведомена за откриване на производство по издаване на АУПДВ, поради констатирано неизпълнение на нормативно задължение, подробно посочени в 4 точки от писмото: 1. при извършване на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл. 42, т. 6, предложение първо от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 14 от 28.05.2015 г. / и чл. 14, ал. 1, т. 5, предложение първо от Договор № 12/06/1/0.0.2706 от 28.09.2016 г. /Договора/; 2. При извършване на посещение на място и административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл. 5, ал. 8, т. 1, чл. 15, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 14, ал. 1, т. 9, чл. 15, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 8, изречение второ от Договора; 3. При извършване на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 7 във вр. с чл. 13, ал. 4, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. З от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора; 4. При извършване на административни проверки преди текущ контрол и административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. З, във вр. с чл. 13, ал. 7, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 14, ал. 1, т. 7 и чл. 15, ал. 2 от Договора, /л. 13 -16 от делото/. По делото е приложен доклад за нередност № 12/06/1/0.0.2706/3/01/17/01 от 25.07.2019 г. до дирекция "Финансова" от отдел РРА към ОД на ДФЗ Монтана, където в 6 точки са посочени констатираните нередности/л. 55-60 от том II от делото/. Въз основа на проведеното административно производство и констатираните в това производство нередности, на 25.07.2019 г. от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Монтана е издаден спорния АУПДВ. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на спорният акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочил е, че за процесния случай не е приложим ЗУСЕСИФ, защото се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020, която попада в обхвата на чл. 96 ЗПЗП, която касае подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че се доказват нередностите свързани с неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в липса на необходимата регистрация за стопанската 2017/2018 г. и несъответствие със заложеното в представения бизнес план и действителните показатели, установени при извършените административни проверки, вкл. и на място. Съдът е приел, че лицето не е изпълнило задължението си по чл. 42, т. 6, предложение първо от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респ. клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 5, предложение първо от Договор № 12/06/1/0.0.2706 от 28.09.2016 г. От представените доказателства се установява и нарушението на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 13, ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респ. чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора. Съдът е изложил подробни мотиви, защо в случая не е налице "непреодолима сила" или "извънредни обстоятелства" и е направил извод, че административният орган правилно е отказал изплащане на второ плащане по договора и е определил задължение, представляващо публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване в размера на изплатеното първо плащане по договора. В този смисъл съдът е приел, че са налице, както фактическите основания, така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора, че в случая е приложим ЗУСЕСИФ. Няма спор, че производството по сключване на процесния договор от 28.09.2016 г. за финансово подпомагане е по подадено заявление от 2015 г. за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година. В случая е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 08.02.2016 г. / т. е за това производство е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която: (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В същия смисъл е и нормативната уредба в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Алинея 3 на чл. 30 гласи: "За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. " (ДОПК). С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на този закон. В този смисъл не се споделят твърденията на касатора, че са необосновани и противоречиви в същността си твърденията на съда относно понятието "нередност". Тълкуването на понятието в касационната жалба е направено в контекстна на ЗУСЕСИФ, който е неприложим в случая. Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснати незаконосъобразност и необоснованост в решението на административния съд. Фактическите основания за издаването на процесния АУПДВ са изрично посочени в него и се установяват от приетите по делото доказателства. Първоинстанционният със правилно е приел за доказани констатациите по т. 1, че заявителят няма регистрация за стопанската 2017/2018 г. и А. Мариус не е извършила заверка на регистрационната си карта по реда и в сроковете по чл. 11, ал. 1 или чл. 11, ал. 1б от Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за стопанската 2017/2018 г. Извършените нарушения на разпоредбата на чл. 42, т. 6, предложение първо от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респ. клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 5, предложение първо от Договор № 12/06/1/0.0.2706 от 28.09.2016 г., че в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да поддържа актуална регистрация от земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани са доказани. Първоинстанционният съд правилно е приел, че горепосочените факти не са опровергани от ЕТ. Не са оборени от ЕТ и констатации по т. 2, т. 3 и т. 4, а именно, че при извършеното посещение на място в стопанството през 2018 г., е установено, че за част от имотите за които ЕТ твърди, че стопанисва под наем, не са налице правни основания за ползването им. От извършените проверки е установено, че стопанство на заявителя към датата на изпълнение на бизнес плана, се състои само от 223 бр. пуйки и не е постигнато увеличение на икономическия размер спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО. Не е изпълнено условието цялото стопанство на заявителя, да е сертифицирано за биологично производство или да бъде в процес на преход към такова по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 /л. 58 от делото/. От събраните по делото доказателства се определя площта, на която са разположени оранжерийните домати. Същата въобще не е сертифицирана като биологично производство от сертифициращия за стопанството орган "Космосерт" АД, с което са нарушени разпоредбите на чл. 13, ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респ. чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора. От представените доказателства се установява и факта, че в стопанството са включени имоти, които не са подадени от заявителя, респективно неприоритетни култури, което води до увеличаване на стопанството именно в неприоритетен сектор. В доказателствена тежест на касатора е да установи наличието на положителните и ползващи го факти относно точното изпълнение на нормативните и договорните задължения, изразяващо се в необходимата регистрация за стопанската 2017/2018 г. и съответствието със заложените показатели в представения бизнес план. В случая такива факти не са доказани. Оплакването на касатора, че извършените нарушения се дължат на "непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са неоснователни. В § 1, т. 15 от ДР на наредбата е дадено легалното определение на понятията "Непреодолима сила и извънредни обстоятелства" като се прави препратка към чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., според който за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а)смърт на бенефициера; б)дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в)тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г)случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. ЕТ не е уведоми писмено фонда за настъпили такива обстоятелства и не е представил доказателства в тази насока. Такива доказателства не са представени и към настоящия момент. Административния съд правилно е приел, че ЕТ не е изпълнил поетото нормативно и договорно задължение при подаване заявка за второ плащане до 01.09.2018 г., поради което административният орган правилно е отказал изплащане на второ плащане по договора и е определил задължение, представляващо публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване в размера на изплатеното първо плащане по договора. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издаденият АУПДВ е законосъобразен административен акт. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от ответника искане, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение